Младият пианист Жельо Тодоров: Когато седна пред пианото, забравям за всичко

Ученикът от Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна, Жельо Тодоров, спечели първо място на международен конкурс по пиано в Орбетело, Италия. Единайсетокласникът завоюва най-високия резултат както в своята категория, така и за целия конкурс - 99 от 100 точки. В конкурса той се представи с произведения на Ференц Лист - Мефисто валс No. 1 и Панчо Владигеров - Прелюд Оп. 15

• Ученик от НУИ "Добри Христов" във Варна с най-висок резултат от конкурс по пиано в Италия

Тодоров започва да свири от петгодишна възраст. Оттогава пианото се превръща в негово ежедневие и начин на живот. През годините досега много учители са го подготвяли и вдъхновявали, споделя той.

Отдадеността към музиката и пианото изисква лишения, казва Жельо Тодоров. За него обаче пропускането на събирания с приятели не е сериозна липса, защото така може изцяло да се фокусира над свиренето.

Тодоров впечатлява журито на конкурса с вярата в себе си и непоколебимостта си по време на изпълнението - нито за миг не престава да музицира, въпреки няколкото технически грешки. На въпроса в какво състояние е докато свири, ученикът казва, че не може да отговори. "Мога да кажа в какво състояние съм преди да седна да свиря - огромно притеснение. Но просто когато седна, си казвам: "Няма какво да губиш, продължавай напред".  

На конкурса единадесетокласникът изпълни две произведения в рамките на 15 минути. Казва, че ги е избрал, защото още когато ги е чул за пръв път, се е влюбил в тях. "Винаги съм ги слушал като съм бил по-малък. Винаги съм си ги пускал в трудни моменти за успокоение. За мен беше изключителна радост да ги изпълня."

Жельо Тодоров е част от класа по пиано на Боян Бъчваров. За ученика Бъчваров е не просто учител, но и приятел. Описва го като страхотен педагог и човек.

На ден младият пианист свири не по-малко от три - четири часа. Мечтае да стъпи на световна сцена. Тодоров казва, че обича България и не иска да я напуска, но не изключва възможността да отиде в чужбина, където музикалните традиции са много по-стари. 

Според Жельо Тодоров талантът трябва да се развива. Казва, че има дни, в които не му се свири, но това, което го води, е любовта му към музиката. "Когато седна пред пианото, забравям за всичко и започвам да работя". Пианистът споделя, че не може да си представи да се занимава с друго, освен с музика. А връзката му с пианото е сложна като всяка любовна връзка...

Чуйте цялото интервю в звуковия файл: