И с кампании за популяризиране, и без, броят на трансплантациите у нас е постоянен

От началото на тази година в страната ни са извършени 14 органни трансплантации. Това каза за Радио Варна д-р Евелина Цветкова, директор на Дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистирана репродукция“ в Изпълнителна агенция "Медицински надзор". 

По данни на агенцията, към дата 3 юни, 862 българи чакат органна трансплантация. Най-многобройни да тези, които чакат за трансплантация на бъбрек - 799 души. За трансплантация на черен дроб – 27, за сърце – 23, за бял дроб – 11, за тънко черво – двама. 

За популяризиране на донорството, у нас трябва да се предвидят финансови средства. Искаме обществото да бъде информирано за проблемите на донорството, да бъдат информирани за това как могат да разговарят в семейството си, с близките си, за да могат, когато настъпи такъв момент, когато близките трябва да взимат решение (за даряането на органи), да знаят мнението им и да могат да вземат по-адекватно решение и по-лесно в подобен труден момент, посочи Цветкова.

По думите ѝ, пари освен за популяризиране на донорството, трябва да има и за обучение на медицинските специалисти, защото това са основните стълбове, за да се вдигне ръста на донорството подобно на всички останали европейски страни. 

У нас няма много донори и това не е от сега. В годините назад ситуацията е абсолютно същата, средно около 16 донора годишно, каза д-р Евелина Цветкова. Изключението е през 2023 г., когато донорите на органи в България са били 22-ма. Една от причините за липсата на донорство и оттам и на трансплантации са все още съществуващите предубеждения към донорството. Има недоверие, както сред роднините на близките на хората в мозъчна смърт, така и към системата на здравеопазването и от там и към трансплантационната дейност, посочи Цветкова.

Проблемът обаче не е ссамо в недоверието и в това, че хората не се съгласяват да дарят органите на близките си. Основният проблем е , че не се идентифицират донори на време в донорските центрове. Факт е, че от  31 болници, които са лицензирани като донорски центрове, само 5-6 от тях подават донори. И това е поне от 10-15 години, каза д-р Евелина Цветкова.

Повече може да чуете в звуковия файл.

Несъгласието (отказът) за даряване на органи, тъкани и клетки да се изразява в декларация вместо да бъде вписано в здравноосигурителната книжка предвижда проект за промени в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено обсъждане. 

Декларацията, в която ще бъде вписано несъгласието за даряване на органи ще се подава до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Декларацията освен това ще може да се подаде и по електронен път. Предложението е естествена част от процеса по дигитализация в здравеопазването, който се осъществява чрез внедряването на Националната здравноинформационна система.

В момента в закона е записано, че всеки български гражданин приживе може да заяви отказ за вземане на органи, тъкани и клетки след смъртта му, като това е вписвано в здравноосигурителната му книжка.

Стокът за приемане на становища и мнения е до 4 август.