Геройка и Вилсон живеят в село Меляне, Кошута и Сефоренима- в Гаврил Геново

Село Меляне, община Георги Дамяново, Монтанска област. Селото е известно в миналото с бъчварски поминък и най- чистия си въздух. Това е мястото, където живее и твори дърворезбарят Чавдар Антов. Това, обаче е и мястото, където се срещат най- нестандартните и дори странни имена в Северозапада- Телефонка, Океан, Първа, Матрона, Галитона, Филисина, Графиня, Либкнехт, Сталинка, Нефталина, Есперина, Малихерка, Геройка, Вилсон и още много други.

"Детската смъртност в миналото е провокирала семействата да кръщават децата си така, вярвало се е, че ако името е нечувано досега и единствено, прокобата няма да ги стигне" - каза за РАДИО ВИДИН кметският наместник Ботьо Петков. Той даде пример с името Витоша- име, с което се кръщава едно дете, за да е здраво като едноименната планина.

Някои от хората, с изброените ексцентрични имена, вече са покойници, други пък живеят извън Меляне- в другите села на общината. Океан, например, живее в с. Дълги Дел, а известният график проф. Галилей Симеонов, от съседното Гаврил Геново, днес вече носи името Никола. В селото на Професора живеят още Кошута и Сефоренима. Телефонка пък се е устроила в Монтана. Родена е през 1941- ва година и е трябвало да се казва с хубавото българско име Калина- име, което според акушерката, която я е израждала - било "партизанско".

"Не съм срещал друг с моето име"- казва гордо дядо Вилсон, който дойде на среща с екипа на РАДИО ВИДИН с подходяща тъмносиня шапка, на която бе изписано името му- WILSON. Идеята за име е на неговия дядо, който първоначално е искал внукът му да се казва Вилсонов или просто Иван. "Винаги ми е било трудно с това име, всеки пита за него, като малък ми казваха Сонката, в казармата по фамилия Трифонов, а един учител веднъж ме нарече Чърчил" - казва още дядо Вилсон.

"Аз не съм Галилей и не мисля да се прекръстя, а и няма вече за кога", казва с усмивка Вилсон, който по професия е физик, бил е преподавател и зам.- началник на полигона за борба с градушките в с. Долно Церовене.

Бяхме в Меляне, разгледахме старите регистри на населението, срещнахме се и с една смела жена- баба Геройка. Геройка, позната още като Гере, е кръстена на своя братовчедка и каза, че много си харесва името. Затова дори и за миг, не си е помисляла да го сменя.

А и защо ли? Нека всеки да си носи... името!