Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Опасна зона стават закрити училища и преустроени панелки

© Снимка: РАДИО ВИДИН Архив

      Във Видин, сградата на старата поща е частна собственост. Местната управа постави метална ограда около полуразрушената постройка, а вложените средства ще бъдат изискани от собствениците.
Всички знаем, че опасните сгради представляват потенциална заплаха за хората и може би най- вече за децата, които рядко мислят къде играят и дали са в безопасност. Някои сигнали за опасните постройки се подават от граждани, други са в резултат на контролната дейност на Общината и по докладни от селските кметове. На тази база кметът назначава комисия, която да извърши оглед на мястото и по съставения протокол се предприемат действия по ремонт или събаряне. При опасните сгради, които са частни, според действащата законова уредба, общинската управа може само да предупреди собствениците на опасни сгради да вземат мерки за ремонта им, когато това се налага. За жалост това е непосилна задача за немалко българи и главната причина е в паричните средства. Сериозните и цялостни ремонти струват скъпо, а събарянето на една къща е около 2000- 3000 лева, което често е напълно непосилно за собствениците. Но когато от Общината вече има предписание за премахване или саниране, а собственикът не предприема нищо, Общината обезопасява имота и праща сметката на некоректните стопани. Често обаче и откриването на собствениците се оказва проблем, особено на реституирани сгради с много наследници, които нерядко са пръснати и в чужбина.

Сградите на закритите училища се оказват по-сериозният проблем за видинската Община Брегово.

"Ние не можем да предприемем никакви действия по сградния фонд без заповед от Министъра на образованието за промяна на статута на старите вече сгради. В дворовете на закритите учебни заведения, обаче играят деца", каза в "Посоките на делника" кметът на общината Милчо Лалов. Напукани комини и ламперии в лошо състояние на сгради, строени преди 70-80 години в Брегово също са сред потенциално опасните постройки в града. Тези сгради са в центъра, където има търговски обекти и голямо движение на хора. Сградите са частни, собственост на физически лица. Местната управа ги уведомява писмено всяка година да ремонтират постройките.

В Монтана няма опасни сгради, които да застрашават хората, живеещи в и около тях, предаде сътрудникът ни там Биляна Борисова. Има само опасни тераси в централната част на областния град, на които общината е дала предписание на собствениците за ремонтиране. Опасна зона се оказаха, обаче и преустроени апартаменти. Плочата на балкона на петия етаж на блок 44 в монтанския квартал "Младост" паднала още преди двайсет години. Собственикът на апартамента решил да удължи падналата терасата, както и почти всички негови съседи, за да си спечелят още петдесет сантиметра жилищна площ.

© Снимка: Биляна Борисова

"Започнали са да удължават терасите. На този етаж са строили с тухли и терасата се е утежнила. Също така не е било и качествено изпълнена тази панела, която е с терасата",
разказва Иван Въглярски, съсед от близкия блок. Инцидентът тогава се разминал, като по чудо без жертви. Оттогава горният балкон е укрепен с две тръби. Според Недялко Андреев- съсед терасата е опасна, укрепена по този начин:

"Опасна е тая панела, където се е изкривила с тези тънки тръби, които са ръждясали. В един момент ще настъпи умора на материала, това ще се откачи и ще падне, ръждясало е". Собственикът на апартамента с подпряната тераса- Николай Ников купил жилището в това състояние, но няма средства за да я укрепи по-добре. Затова се надява да издържат тръбите и да няма инциденти.

Във Врачанско опасните сгради са 21, съобщи сътрудникът ни там Жоро Александров. Въпреки че през последните 5-6 години броят им е намалял наполовина, проблемът остава отворен за решаване и е едно от сериозните предизвикателства пред местната управа. През 2007 година специално избрана комисия е определила 44 сгради в общината за потенциално опасни. 12 от тях са в селата, останалите 32 са били в града. До края на миналата година броят на зданията, които застрашават живота и здравето на хората, са намалели наполовина, според кмета Николай Иванов:

"Към днешна дата, това са 21 обекта, 13 от които са във Враца, останалите 8 са в селата Върбица, Три кладенци и Голямо Пещене. Списъкът обаче не е пълен".

Повечето от опасните сгради във Враца и общината са изоставени от собствениците им частни имоти, до които има свободен достъп. Набезите с цел разграбване прави порутените къщи още по-опасни и за крадците, и за случайните минувачи. Повечето от опасните сгради се намират до пешеходни зони, което също създава потенциална заплаха за здравето на минувачите. Сградите са строени преди 30 и повече години и са в подобно състояние, защото се нуждаят от незабавен ремонт или дори от събаряне. Рушащите се стрехи, покриви или балкони представляват най-непосредствената заплаха за пешеходците - до този извод са сигнали експертите, проверили най-опасните сгради във Враца и общината. Независимият съветник Иван Узунов поиска информация от местната управа за броя на рушащите се сгради. Узунов припомни, че е в задълженията на домоуправителите да държат сметка на онези собственици, чиито имоти застрашават живота и здравето на хората.
По публикацията работи: Екип на "Посоките на делника"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00