Витко Витков: "Съдиха ме, защото Асен Балкански беше в квартирата ми"

публикувано на 11.04.13 в 10:32

"Актуално" в "Посоките на делника", 11.04.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

11 април е Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи, и на пострадалите от фашизма и войната. На 11 април 1945 година, при настъплението на американската армия в Тюрингия, лагеристи от Бухенвалд нападат стражевите кули и предизвикват бягството на германските войници. В същия ден американски части освобождават лагера. През Бухенвалд са преминали над 240 хиляди концлагеристи, умъртвени са над 56 хиляди души- немски комунисти, социалдемократи и представители на антифашистките сили от целия свят. През 1958 година там е открит величествен мемориален комплекс в памет на загиналите в лагера на смъртта.

Витко Витков от видинското село Макреш е бивш политзатворник. Роден е през 1924 година. Описва живота си в книга- "Живот през жаравата", но казва, че:

© Снимка: РАДИО ВИДИН

"Книгата на живота ми остава недописана. Както и на всеки човек, няма значение дали се е осмелил да изложи на показ преживяното, или го носи скътано в душата си."

Витко Витков е съден заради партизанина Асен Балкански:

"Съден съм, защото Асен Балкански е бил 20 дни при мен в квартирата, докато беше болен от остър ставен ревматизъм. Ходеше с два басутна, краката не ги повдигаше. Боян Чонос го беше настанил в квартирата, докато бях на панаир в Макреш. Така го заварих, без да знам, че в квартирата ми има партизанин. Това се случи през 1942 година."

Убитите партизани във Видинско са 17, политзатворниците са били около 260 души, като в това число не са включени концлагеристите, разказва мъжът:

"Следствието по моя случай продължи 52-53 дни. Четири пъти са ме извличали като парцал. И не от героизъм не съм признал за Асен Балкански, а от страх."

В днешно време Витко Витков е подел инициативата за преместването на костите на Асен Балкански от сръбското село Топли дол в Чупрене, където родният му дом е превърнат в музей.

"Така хората, които отиват да посетят дома му, ще могат да се поклонят и на гроба му", добавя бившият полизатворник.

И историята на Белоградчишко е осеяна с имената на родолюбиви българи, дали живота си за свободата и по-добрия мирен живот на родния край. Това разказа сътрудникът ни в града на скалите Иванка Петрова.

През 1938 година Георги Георгиев и Трифон Стоянов от Белоградчик, заедно с Живко Пешев от с.Салаш са интернирани в Несебър.

Денят бе почетен и от видинчани, които днес положиха цветя пред паметника на Боян Чонос.

А в периода от 1941 до 1944 година Йордан Иванов, Стоян Стоянов и Трифон Найденов от Белоградчик, както и Борис Димитров от с.Праужда, Живко Пешев и Тасо Кръстев от с.Салаш, Еленко Пекачев от с.Стакевци, Мито Живков и Тодор Тодоров от с.Боровица са затворени в концлагера в Еникьой.

Много интересна е съдбата на Александър Миленков от с.Чупрене, който през 1936 година заминава доброволец в Испания, където участва в боевете при Мадрид и на Южния фронт. А през 1939 година попада във френски концлагер. След завръщането си в България- през 1941 година, Александър Миленков е затворен в лагера в Еникьой.

По публикацията работи: Лилия Димитрова и Пламен Коцев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Витко Витков: "Съдиха ме, защото Асен Балкански беше в квартирата ми"

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Село Станево - където проблемите не липсват

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

За БНР

Радио Видин