Гръмоуловител и процеп в ограда дават идеите за радиото и телевизията

публикувано на 07.05.13 в 09:30

"Актуално" в "Посоките на делника", 07.05.2013 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес отбелязваме Деня на радиото и телевизията. 7 май 1895 година се счита за рожденна дата на радиото. Тогава руският учен Александър Попов демонстрира за първи път изобретения от него уред за приемане на информация по електрически път на големи разстояния без проводник. През 1899 г. включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. По-късно прави и първата радиовръзка с практическо значение.

В България този ден се отбелязва от 1945 г. като Ден на радиото, а от 1968 г.- като Ден на радиото и телевизията. Инженер Иван Трифонов- ръководител смяна към Радиорелейна телевизионна станция в Белоградчик разказа пред сътрудника ни Иванка Петрова повече за изобретението на руския учен:

© Снимка: bnr.bg
"На 7 май 1895 година проф. Попов демонстрира на заседание на руското физико-химическо дружество един нов прибор, който той е измислил и е нарекъл гръмоуловител. В залата са събрани 100-150 души, които чакали да видят неговото изобретение. От тях 7-8 професори успяват да разберат това, което е направил. А това е бил един много хитроумен уред, който регистрира гръмотевици на разстояние до 20 версти. Верста е единица за дължина в Русия по онова време (около 1000 метра- бел. ред.). Уредът регистрира гръмотевиците с чукче, едни стърготинки се разместват и звънче звъни. Според мен повечето от присъстващите са приели, че практическото приложение на изобретението ще бъде за известяване на идващи бури- да се приберат децата, прането..."

Идеята на руския учен била обаче малко по-различни от масовото възприятие.

"Това е гръмоуловител", казал Попов пред събралите се и продължил: "Аз успявам да регистрирам гръмотевици на определено разстояние. Но ако има нов уред, който изкуствено да предизвика тези гръмотевици и сигнали оттам, тогава това което съм направил може да се използва за съобщения." Това всъщност е гениалността на откритието, която едва ли и Попов тогава е осъзнавал", допълва инж. Трифонов.

Идеята за телевизията се ражда дори по-рано от тази за радиото. Тя е на Паул Нипков от 80-те години на 19 век.

"Представете си една ограда от дъски. Между тях има цепнатина. Ако погледнеш през нея ще видиш само част от двора. Но ако се затичаш и навсякъде има такива процепи, ще видиш целия двор. Това е идеята за механична телевизия. Идеята е много простичка и гениална, но не е могла да се развие тогава, защото е изисквала сложни синхронизации. За да се развие радиото и телевизията, дължим много на откривателя на триелектронната лампа Ли де Форест."

Дългогодишният служител в Радиорелейната станция в Белоградчик разказа и за съвременния процес на цифровизация на телевизионните програми.

"От 1 март тази година започнахме да излъчваме цифрова телевизия. Това се наложи, защото ефирът, в който се излъчват телевизионните програми, е една ограничена стойност. И ако искаш да излъчваш повече, трябва да ги компресираш, т.е. да ги събереш на едно място повече програми. Руският професор Котелников е дал идеята как да се обработи аналоговия сигнал, за да стане цифров", допълни още инж. Иван Трифонов.

По публикацията работи: Пламен Коцев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Гръмоуловител и процеп в ограда дават идеите за радиото и телевизията

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

Горещо политическо лято

Ще станат ли продължителните екстремни температури новата реалност?

Село Плешивец - трудолюбиви хора и желание за по-добър живот

"Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора..."

600 евро минимална заплата обещават управляващите - изпълнимо ли е?

За БНР

Радио Видин