Доброто общинско здравеопазване- мисия невъзможна?

Общинското здравеопазване в Република България се осъществява от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, лечебните заведения за болнична помощ, филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), здравните кабинети в училищата и детските градини и общинските служби, които провеждат местната здравна политика, е записано в дебелите папки. В "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН потърсихме отговори на това, какво се случва в малките общини и мисия невъзможна ли е доброто общинско здравеопазване.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

През годините всички ние бяхме свидетели как общинските болници претърпяха фалит и престанаха да функционират, като оставиха регионите си без адекватна медицинска помощ. Пример за това е болницата в Кула, която затвори врати. В тежко положение е и болницата в Белоградчик. Тя обслужва четири общини: Белоградчик, Димово, Ружинци и Чупрене, с общо население около 24 000 души. МБАЛ "Белоградчик" ЕООД е със 100% общинско участие. За миналата година местната управа е превела на здравното заведение 140 000 лева. Шанс за оцеляване на малките болници е субсидирането им от държавата.

"По-сериозният ресурс за разпределяне в една малка община е изравнителната субсидия от държавата. Тя обаче не достатъчно чува общинските кметове и техните нужди. Белоградчик, за разлика от другите общини във Видин, има общинска болница като понятие, но тя никак не е общинска. Тя е междуобщинска, защото около 50% от пациентите са от Белоградчик, другите са от съседните три общини. Излиза, че тя не е съвсем общинска болница, а финансирането й освен по клинични пътеки, е и с дотация от общината. От изравнителната ни сибсидия- 355 000 лева за годината, за 2012 година сме превели на болницата 140 000 лева." Това е мнението на кмета на Белоградчик Борис Николов.

Проблемът с осигуряването на качествено здравеопазване във врачанската община Оряхово стои на дневен ред от няколко години. В края на 2011 година поради фалит и обявяване в несъстоятелност, Оряхово остана без лечебно заведение. Хората трябваше да търсят спасение и решаване на здравословните си проблеми само в спешния център, при личните си лекари или специализираните кабинети, които все още бяха на тяхно разположение. Като част от решението на проблема преди година в сградата на бившата болница бе открит филиал на врачанската МБАЛ "Христо Ботев", с две отделения- вътрешно и детско. Наскоро обаче стана ясно, че филиалът непрекъснато трупа загуби. Ще се търси оптимизация на дейността и персонала, обяви директорът на МБАЛ "Христо Ботев"-Враца Светозар Луканов.

© Снимка: Жоро Александров Архив

"При направения досега анализ, че двете отделения не работят в пълен капацитет, загубата, която МБАЛ "Хр. Ботев" търпи средномесечно е около 9 000 лева. Използването на легловата база в детско отделение е 29%, т.е. отделенията няма как да съществуват в този си вид."

Междувременно само преди два дни- в петък, се проведе търг за продажбата на болницата в Оряхово. Тя е оценена на 2 700 000 лева, колкото са и дълговете на фалиралото дружество. Купувач обаче не се е появил, каза синдикът на дружеството Красимир Иванов, в разговор с Цветомир Цветанов.

"Следва нов търг, ново пряко договаряне. Разумното предложение е от общината да намерят някакъв начин за средства, с които да закупят медицинското заведение в цялост и така хем да има болница, хем да платим на кредиторите"- каза синдикът. Следващият търг за продажбата на сградата и оборудването на бившата общинска болница в Оряхово е насрочен за 13 декември.

От години болницата в Берковица е в състояние на перманентна реанимация- така, както е в повечето малки общински болници, предаде сътрудникът ни Петя Генова. На няколко пъти тя бе пред закриване заради изискванията на Здравната каса. За разлика от повечето от тях обаче- материалната й база е на много добро ниво. През 2009 г. бе направен голям ремонт на сградата със средства от продадени парцели в двора на лечебното заведение, следващата 2010 г., с финансово рамо на предишния кмет, бе закупена модерна апаратура- включително скенер. Инвестицията бе в размер над 2 милиона лева. Болницата бе освбодена и от такса "Битови отпадъци". Тези вливания на финанси и логистична подкрепа обаче не бяха в състояние да доведат до категорично й стабилизиране. Причината бе основно в постоянно променящите се изисквания на Здравната каса- за наличие на лекарски персонал и за брой преминали пациенти. Така през 2010 г. се стигна до заплахата да бъде променен статутът й от болница за активно лечение в клиника за долекуване. Цяла Берковица се вдигна в защита на лечебницата. Кметът, общинските съветници и тогавашният управител на лечебницата започнаха совалки по институциите с настояване берковската болница да остане на здравната карта с досегашния си статут.

Усилията дадоха резултат- и до днес Берковица има своя болница. Лечебницата обслужва общините Берковица и Вършец, включително 23 училища и детски градини. Каква е цената на съществуването й обаче- от 67 клинични пътеки през 2010 г., днес те са едва 36. Това на практика доведе и до намаляване на приходите на половина. Към момента легловата база е намаляла на 60 места, разпределени в пет отделения- Хирургично, Вътрешно, Акушеро-гинекологично, Неврологично и Детско отделение. Всичко това доведе до напускане на лекари, а от средата на 2012 г. болницата реално няма управител и се ръководи от прокурист. Макар и в общинския съвет да има шестима медици, никой от тях не се наема да оглави лечебницата.

В МБАЛ "Св. Николай Чудотворец" в Лом продължава оборудването й с модерна апаратура от най-висок клас по проект за технологично обновление на Община Лом, информира сътрудникът ни Владимир Недев. В лечебното заведение заработи многофункционален ехограф за доплер на централни и периферни съдове. Нов биохимичен анализатор изследва различни показатели, сред които ензими, метаболити и субстрати, електролити, хормони и туморни маркери. Предстои доставка на апаратура и инструментариум за операционните зали. Очакват се още нов, 16-слайдов скенер с инжектор, нов мамограф, както и нов рентгенов апарат за ортопедично отделение, който е предназначен за лечение на травматични изменения на костите. Два дигитални рентгенови апарата и две стерилизационни машини от ново поколение също се очакват да станат част от модернизирането на болничния стерилизационен сектор. До момента в болницата е доставена около 40% от медицинската техника, осигурена по проект "Технологично обновление на МБАЛ "Св. Николай Чудотворец"-Лом".

Общинското здравеопазване във Враца не е мит. То е реалност и се осъществява в няколко направления, коментира от Враца Жоро Александров. На първо място се реализира чрез 38 здравни кабинета в детските градини и училищата в града и 20-те села от общината. Осъществяват се здравни грижи, свързани с профилактиката на социално значими заболявания, заразните и паразитни болести, вредните навици, зависимостите, СПИН и сексуално предавани инфекции, промоция на здравето, здавословно хранене, повишаване на здравната култура и не на последно място оказване на спешна долекарска помощ до пристигане на екип на ЦСМП. Ежегодно от общинския бюджет се осигуряват около 800 000 лева, с които е гарантирано здравословно хранене на децата.

Още 32 професионалисти- в това число медицински сестри и акушерки работят в трите детски ясли и кухните към тях. Само през 2013 г. местната управа във Враца е инвестирала 29 322 лева за ремонт и обновяване на яслите и кухните към тях. Освен това във Враца има няколко лечебни заведения, които са търговски дружества и принадлежат 100% на общината. Такова заведение е ДКЦ-1, което реализира извънболничната помощ. През настоящата година са вложени 39 000 лева за ремонт и обновяване на базата, а отделно от това бяха отпуснати 200 000 лева за финансовата стабилизация на дружеството. Болничнта дейност се осъществява от: Комплексен онкологичен център, Център за психично здраве, Център за кожно-венерически заболявания със стационар и Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар. В четирите здравни заведения се трудят 403-има човека, от които лекарите са 94, 178 са професионалистите по здравни грижи, а 131- немедицински специалисти. Гордост на община Враца е реализиращият се проект за 6 306 906 лева за изграждане и оборудване на Лъчелечебен център в Комплексния онкологичен център, в която инициатива местната управа участва с 254 799 лева. За осигуряването на достъпни медицински грижи в селата от община Враца се грижат 26 лични лекари, на чиито практики са дадени сгради и оборудване за техните кабинети. Като акционер в МБАЛ "Христо Ботев" пък общината във Враца дари 19 980 лева, с които беше купен интензивен инкубатор за нуждите на неонатологичното отделение на най-голямото лечебно заведение в областта.

Наред с икономическите, демографски и финансови проблеми и здравеопазването във Видин не е в цветущо състояние. В незавидно състояние е бившата поликлиника в града, където сега се помещава Диагностично-консултативният център. Сградата, която е общинска собственост, е строена преди 30 години. Оттогава не й е правен основен ремонт. Пациенти се оплакват от битовите условия, както и от трудното придвижване в четириетажната сграда. 30 лекари, които ползват помещения в сградата на бившата поликлиника, както и работещи в Диагностично консултативния център са отправили искане до Общинския съвет да закупят кабинетите си, за да ги стопанисват. Решение обаче засега няма. Редица са и проблемите в най-голямата болница в региона- видинската МБАЛ "Света Петка". В четвъртък, 28 ноември, ще се проведе извънредното общо събрание на акционерите на болницата. Община Видин е собственик на 10% от капитала на лечебното заведение, заради това на последното си заседание Общинският съвет определи свой представител, който да участва в събранието- общинският съветник д-р Емил Лилов. Дневния ред на извънредното събрание предвижда промяна в състава на съвета на директорите на болницата, определяне на мандат и възнаграждение на членовете на новоизбрания Съвет на директорите. Очаква се да бъде избран и нов изпълнителен директор на болницата. За нови членове на Съвета на директорите са предложени сегашният управител на общинската болница в Белоградчик - д-р Виолета Дочкова, бившият кмет на Община Кула д-р Марко Петров и директорът на дирекция "Бюджет и планиране" в Министерството на здравеопазването Ана Кирова. Очаква се новото ръководство да подобри условията в болницата и оздрави дружеството.