Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Търсим ли правата си на потребители и каква е търговската култура у нас

Снимка: РАДИО ВИДИН
Темата в "Посоките на делника" бе провокирана от слушателка на Радио ВИДИН, която пожела да разкаже перипетиите си при покупка на електроуред от магазин от верига за техника във Видин. Миланка Георгиева преди известно време закупила аспиратор, който още с първото пускане се оказал дефектен- издавал силен обезпокоителен шум. Жената тръгнала да връща дефектната стока, след което започнало ходенето й по мъките.

"Търсих си правата в магазина, предложиха сервиз, който не оправи нищо. Казах, че би ме удовлетворило само смяна с нов уред. Исках и среща с управителя, но казаха, че не може. Писала съм и до Комисията за защита на потребителите и до Президента на Републиката. Оказа се, че след ремонта уредът продължава да скърца, но те ме убеждаваха, че това е нормално. Заплаших ги, че ще си търся правата докрай. Но историята нямаше край"
- каза  потърпевшата Миланка Георгиева.

Потърсихме и съвет на специалист, който да каже защо не трябва да спираме да търсим правата си и на ниво ли е търговската култура в България. Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация Активни потребители обясни, че се изработват специални бланки за жалби на потребители, които ще бъдат раздавани на големите търговски вериги, ЕРП-тата, банките.

Снимка"Ситуацията не е съвършена нито у нас, нито при съседите в Сърбия, нито в Германия. Дори в една развита държава като Австрия потребителските жалби за последната година са 30 пъти повече отколкото в България. Най-важният извод е, че хората търсят правата си активно и безкомпромисно и имат доверие на системата за защита на потребителите. Ние трябва да направим така, че да се повишим увереността на хората да не се спират, когато имат проблем. Много хора си казват: "Ако тръгна да се жалвам, ще изгубя много време, вероятно и някакви средства." Така нещата могат да станат по-зле."


Асоциацията работи активно и за повишаване на търговската култура:

"Търговците не си дават сметка, че ако нямат активна политика за решаване на потребителските жалби, те всъщност губят много повече, отколкото спестяват, когато не връщат парите на хората, които са купили дефектен продукт, например... Икономическите теории убеждават търговците, че всъщност има много вредни за тях механизми, заради това че не са откликнали на потребителската жалба. Например: потребителите споделят със свои близки и познати по форуми, обаждат се на медии, пускат жалби по институциите. Това води до намаляване на репутацията и продажбите на дадения търговец."


"Когато отиваме да направим рекламация на мобилен телефон, от сервиза казват, че това е дефект, защото в апарата е влязла вода и затова не подлежи на рекламация. Така се оказва, че ние в Сърбия си държим телефоните в чаша с вода"
, иронизира практиката на търговците в съседната ни страна Йован Йованович, директор на Центъра за защита на потребителите ФОРУМ- Ниш, който участва в дебат на потребителските организации във Видин. Богомил Николов посъветва сръбските си колеги какъв стикер трябва да имат на телефона, за да са сигурни, че рекламацията им ще бъде приета.

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06