Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Търсим ли правата си на потребители и каква е търговската култура у нас

Снимка: РАДИО ВИДИН
Темата в "Посоките на делника" бе провокирана от слушателка на Радио ВИДИН, която пожела да разкаже перипетиите си при покупка на електроуред от магазин от верига за техника във Видин. Миланка Георгиева преди известно време закупила аспиратор, който още с първото пускане се оказал дефектен- издавал силен обезпокоителен шум. Жената тръгнала да връща дефектната стока, след което започнало ходенето й по мъките.

"Търсих си правата в магазина, предложиха сервиз, който не оправи нищо. Казах, че би ме удовлетворило само смяна с нов уред. Исках и среща с управителя, но казаха, че не може. Писала съм и до Комисията за защита на потребителите и до Президента на Републиката. Оказа се, че след ремонта уредът продължава да скърца, но те ме убеждаваха, че това е нормално. Заплаших ги, че ще си търся правата докрай. Но историята нямаше край"
- каза  потърпевшата Миланка Георгиева.

Потърсихме и съвет на специалист, който да каже защо не трябва да спираме да търсим правата си и на ниво ли е търговската култура в България. Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация Активни потребители обясни, че се изработват специални бланки за жалби на потребители, които ще бъдат раздавани на големите търговски вериги, ЕРП-тата, банките.

Снимка"Ситуацията не е съвършена нито у нас, нито при съседите в Сърбия, нито в Германия. Дори в една развита държава като Австрия потребителските жалби за последната година са 30 пъти повече отколкото в България. Най-важният извод е, че хората търсят правата си активно и безкомпромисно и имат доверие на системата за защита на потребителите. Ние трябва да направим така, че да се повишим увереността на хората да не се спират, когато имат проблем. Много хора си казват: "Ако тръгна да се жалвам, ще изгубя много време, вероятно и някакви средства." Така нещата могат да станат по-зле."


Асоциацията работи активно и за повишаване на търговската култура:

"Търговците не си дават сметка, че ако нямат активна политика за решаване на потребителските жалби, те всъщност губят много повече, отколкото спестяват, когато не връщат парите на хората, които са купили дефектен продукт, например... Икономическите теории убеждават търговците, че всъщност има много вредни за тях механизми, заради това че не са откликнали на потребителската жалба. Например: потребителите споделят със свои близки и познати по форуми, обаждат се на медии, пускат жалби по институциите. Това води до намаляване на репутацията и продажбите на дадения търговец."


"Когато отиваме да направим рекламация на мобилен телефон, от сервиза казват, че това е дефект, защото в апарата е влязла вода и затова не подлежи на рекламация. Така се оказва, че ние в Сърбия си държим телефоните в чаша с вода"
, иронизира практиката на търговците в съседната ни страна Йован Йованович, директор на Центъра за защита на потребителите ФОРУМ- Ниш, който участва в дебат на потребителските организации във Видин. Богомил Николов посъветва сръбските си колеги какъв стикер трябва да имат на телефона, за да са сигурни, че рекламацията им ще бъде приета.

Още по темата можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Горно Церовене - китно село с богата история

Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Горно Церовене , община Монтана. То се намира на 11 км западно от Монтана по пътя за Белоградчик.  Ангел Ангелов е кмет на населеното място от една година. Интересен факт е, че и неговият дядо, на когото е кръстен, също е бил кмет на село Горно Церовене.  Ангел Ангелов казва,..

публикувано на 02.05.25 в 09:09

Александър Михайлов: Когато се изгуби една подкрепа, веднага се появява друга

Политическата сцена в България продължава да бъде белязана от напрежение между институциите и вътрешни противоречия в управляващото мнозинство 100 дни след встъпването в длъжност на управляващата Тройна коалиция.  Мандатът започна с думите, че не очаква толеранс, както и с обещания за законови промени.  Премиерът отчете свършеното до този..

публикувано на 01.05.25 в 10:00

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45