Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

За честта на треньора

Или как се правят шампиони без заплащане...

Снимка: Радио ВИДИН

"Искам да благодаря на моя треньор Пламен Петров... Благодаря на треньорите на Спортен клуб "Ванто-Видин"... Всичко това нямаше как да постигна, ако не бяха моите треньори..." Често чуваме тези думи от нашите медалисти от международни и републикански първенства- общопризнат факт е, че без добър треньор няма как да има добри спортисти. В последния четвърт век обаче мястото на треньорите в българското общество става все по-незавидно. Обществена тайна е, че във Видин, например, повечето спортни специалисти вършат тази отговорна дейност на "добра воля" и от чиста любов към спорта. Техният труд не се оценява и не се заплаща- в преносния и в прекия смисъл.

"Искрено се надявам да успеят от Общината да въведат някаква професия "треньор". Поне по един треньор да вкарат във всички видове спорт, за да може спокойно да си вършат работата, а не цял ден да са на друга работа или да го водят някъде като "домашен помощник" или "охрана на гробището" и пр., защото е болна и жалка картинка", каза една от най-успешните ни състезателки и треньори по джудо, самбо и борба Габриела Кирилова.

За повече медали липсват не само условия, но и треньори, смята професорът в Националната спортна академия проф. Стефан Стойков. По думите му треньорите ги има налице, но не са подсигурени. В областните центрове те работят на допълнителни работи за жълти стотинки, за да изхранват семействата си.

СнимкаНа подобно мнение е и изпълнителният директор на видинския баскетболен клуб "Видабаскет" Росен Ракаджиев:

"С треньорската професия проблеми има в последните 20 години. Дори не познавам треньор, който да е натрупал трудов стаж именно от треньорската професия. В последните години всеки от треньорите си намира някаква допълнителна работа, където да се осигурява, а треньорската дейност е нещо допълнително, което не е нормално. Много от добрите ни специалисти вече се ориентираха към чужбина и заради това и нивото на българския спорт е на това дередже."


"Повечето спортни клубове във Видин изпитват сериозни финансови затруднения, за да поддържат треньор на трудов договор или на някаква заплата. Подкрепата за нашия клуб от Община Видин е в размер на 1000 лева, което не е достатъчно, за да имаме треньор на заплата. Искаме спортовете във Видин да са максимално достъпни за всички деца и да са безплатни, заради което не могат да се подсигурят средства за заплати. Невъзможно е да осигурим добър специалист извън Видин, който да дойде да живее, да работи тук и да му се плаща", добави Евтим Стефанов, председател на шахматен клуб "Найден Войнов".

За да заеме треньорската професия подобаващо място в обществото, трябва или да се получават заплати от централния бюджет, което не се случва, или от собствениците на клубове, или от Общинския бюджет, или чрез събиране на такси от трениращите деца. Това обаче в икономически изостанал район като Северозападния е почти немислимо. Видинските клубове разчитат на помощ от Общината, за да оцелеят. Гласуваните в последните години от Общинския съвет субсидии обаче рядко бяха изплащани в пълен размер и навреме. 2016 година прави положително изключение в тази тенденция. Отчете го и треньорът на един от водещите клубове в страната по кану-каяк- "Ванто-Видин", Стефан Илиев, който обаче също подчерта, че той и колегата му Цветан Иванов, работят от години без заплати.

Снимка"За пръв път в последните 7-8 години получихме 30 000 лева и си позволихме с Цецо да получим някакви минимални средства. Ние заплата не получаваме от 9 години. Виждате какво се случва в спорта на национално ниво, на олимпийско ниво. В другите държави клубовете събират такси, с които покриват наем, консумативи, заплати. Това в нашия град няма как да стане в близките години, защото доходите тук са ниски и никой не може да отдели дори и по 1 лев на ден за тренировка на детето си."

Според българските спортни специалисти е голяма грешка, че след демократичните промени с лека ръка е разрушена създадената вече и дала отлични резултати система. През 80-те години на миналия век спортът у нас придобива завидна масовост, децата са обхванати в спортната система от ранна детска възраст и това бързо дава положителен резултат. В системата работят 4000 треньори, които обучават 80 000 души. Упражняването на спорт тогава е безплатно за ученици и студенти, регистрирани в спортни отбори и кръжоци, ръководени от треньори на държавна заплата.

За коментар по темата потърсихме един от най-успешните ни национални треньори по кану-каяк, носител на медал "За заслуга" за големите му постижения в областта на спорта- видинчанина Иван Стефанов:

Снимка"Приятно съм изненадан от темата, която сте избрали. След Олимпиадата никъде не чух да се анализира катастрофалното представяне на България. Казвам го, защото това е именно в резултат и на лошото заплащане на треньора. В основата на проблемите е разрушаването на тази стройна организация на спорта, създадена преди 10 ноември 1989 година, която бе заимствана от спортната организация на ГДР, а знаем, че германците бяха непобедими в повечето спортове. Треньорите бяха добре заплащани за онези години. Но има и нещо друго- в резултат на разрушаването на тази система се стигна до там, че сега няма никакъв контрол. Харчат се немалко пари за подготовката на националните отбори без да се търси никаква сметка, няма никаква критика, никаква отговорност. След всяко състезание, навремето се правеше анализ и за лоши резултати веднага се освобождаваха треньори. Сега никакъв анализ не се прави. Сега за националните отбори се дават много повече средства от преди 10 ноември. В провинцията обаче треньорите са на смешни или никакви заплати. Това няма как да не се отрази и на цялостното представяне на българския спорт."

В новия Закон за физическото възпитание и спорта, който се очаква да бъде приет от Народното събрание до края на годината, е записано, че спортните клубове ще получават лиценз, само ако разполагат с квалифициран треньор на щат (чл. 14. (1) 3. да е наел на трудов или на друг вид договор треньорски кадри по съответния вид спорт). Как ще се случи това в Северозапада е трудно да се предположи.

От Община Видин уверяват, че развитието и подпомагането на спорта е приоритет. Освен това се разработва нова методика, по която от следващата година да се финансират местните клубове.

"Концепцията на Община Видин с встъпването ни в длъжност беше да развиваме спорта в двете направления- масов спорт и спорт за високо спортно майсторство. За момента сме изпълнили на известна степен условията, които поехме като ангажимент да създадем, за да може да спортувате. Това е субсидията, гласувана от Общинския съвет в Бюджет 2016 година, чрез която финансово да бъдете осигурени. В Наредбата, която подготвяме и очаквам до края на годината да бъде приета, създаваме критерии и правила, по които ще се определя размерът на субсидията за спортните клубове. Ще заложим критерии тези спортни клубове, които бележат успехи и включват в своята дейност все повече и повече деца, да получават повече пари", каза кметът на Видин Огнян Ценков пред състезателите от клуба по кану-каяк.

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев също обеща, че от догодина ще има положителна и по-справедлива промяна в начина на финансиране на спортните федерации. 

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Александър Михайлов: Демокрацията продължава да бъде най-добрата възможна форма на управление

Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната.  Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..

публикувано на 27.11.25 в 10:00

Ще понесе ли бизнесът тежестта на новия бюджет?

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..

публикувано на 26.11.25 в 10:45

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00