Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще стане ли Северозападът "Хонконг на Балканите"

Явор Хайтов: "Когато отидем при гласоподавателите и те ни попитат "Какво се случи през тези две години?", как точно ще им отговаряме"

Снимка: Радио ВИДИН

Според социално-икономическото си развитие и доходите на населението София е вече средноевропейски град. Това е един от изводите в изследването на развитието на регионите през последната година на Института за пазарна икономика. Столицата все повече се откъсва от останалите области в страната, задълбочават се и различията между Северна и Южна България, отчитат експертите, изготвили проучването. Областите в Северозападна България все още са в дъното на класацията, но вече има и по-зле от нас. Това обясни главният икономист на Института Десислава Николова:

"Като цяло, Северозападна България се характеризира традиционно с по-лоши от средните показатели за икономическо и социално развитие, но трябва да се отбележи, че в нашето изследване има няколко други области в страната, които се нареждат в дъното на класацията- Силистра, Разград, Кърджали и Търговище. Т.е. областите от Северозападна България са втората голяма група, която се отличава със сравнително слаби показатели. Тук демографската картина наистина е неблагоприятна- в последните години емиграцията от предходния период води вече и до влошаване на естествения прираст и цялостната структура на обществото. Видин е и една от областите, в които населението в пенсионна възраст е повече от два пъти от децата до 14 години, което е изключително неблагоприятно за бъдещото развитие на тази област. Положителното на областите в Северозапада е, че запазват ниски нива на данъците. Успяват и да привличат европейски средства, но големият въпрос е доколко тези усвоени еврофондове повишават дългосрочния потенциал за развитие на тези области, т.е. доколко всъщност те създават предпоставки за бъдещо развитие на тези части от страната."

Какви са основните проблеми на Северозапада, положителните примери, от които местните власти могат да се учат и има ли все пак решения на трупаните с години проблеми?

Снимка"Най-големият проблем на Северозападна България е ниското ниво на инвестиции и относителната непривлекателност на тази част на страната за инвестиции, и интензивната емиграция от тези области, защото хората не намират препитание и причина да останат там. Дългосрочните решения са в частните инвестиции- те създават работни места, те задържат хората и ги привличат дори и от други области. Виждаме, че малка област като Габрово успява да привлича значителни частни инвестиции и вече стои наравно със София по икономическо развитие. Това е един пример, който би могъл да послужи за ориентир как една по-малка област с лоша демография от Северна България успява да се развива, да привлича инвестиции, да създава работни места. Има ги работещите решения, въпросът е и политиките да бъдат в тази посока. За съжаление обаче, това, което виждаме в последните години като регионална политика, не работи и разликите в социално-икономическото развитие на регионите в България се задълбочават. И ако София вече е на средноевропейско ниво, то останалите региони в страната са с 4-5 пъти по ниски нива на благосъстояние, повечето области се струпват на нива около 20-40% от средноевропейския стандарт на живот"
, добави Десислава Николова.

С надежда преди две години беше посрещната инициативата да се изготви и приложи Целенасочена инвестиционна програма за развитие на изоставащите области, сред които Видин, Враца и Монтана. Към днешна дата обаче тази стратегия все още не е приета от правителството и не действа.

Снимка"Днес (7 декември 2016 г., бел. ред.) от трибуната на Народното събрание вицепремиерът, който отговаря ресорно за тази тема, г-н Томислав Дончев, отговори, че тази програма е направена, изготвена е, предстои да се приеме, да се гласува и да се разгледа на Министерски съвет. Ние, по-голямата част от народните представители от Северозапада, подписахме писмо-обръщение към министър-председателя, без значение колко още заседания има Министерски съвет в този му вид, поне да приемат тази програма, която все пак е една рамка и както и да се преформатира правителството и управлението, от тази рамка не би могло да се избяга. Тя може да се ползва, ще бъде един добър документ и мисля, че ще има ефект. Надълго и широко бихме могли да дебатираме защо не се случи тази програма. Може би и ние- народните представители от Северозапада, не бяхме достатъчно настоятелни, но ако трябва да сме откровени- какво да направим повече- колко искания за срещи, колко разговори, колко парламентарни инициативи предприехме, настоявахме да се случат нещата макар и частично, защото изоставането на нашия регион е чувствително. Усещането е такова, че предстоят избори и се притеснявам, когато отидем при гласоподавателите и те ни попитат "Какво се случи през тези две години?", как точно ще им отговаряме. В тази връзка истински съжалявам колегите от управляващото мнозинство, защото ангажиментът беше техен", каза заместник-председателят на Народното събрание и депутат от Враца Явор Хайтов.

Според част от политиците Целенасочената програма за развитие на изоставащите региони би помогнала. Според експертите от Института за пазарна икономика обаче трябва да се дадат повече механизми на местните власти, защото написаните до момента стратегии си остават често пъти на хартия и не функционират.

Снимка"Регионалните политики по начина, по който се правят в момента- да се пишат планове и стратегии и на базата на това да се "усвояват" европейски средства, не дават резултат. Това, което препоръчваме от Института за пазарна икономика, е да се възроди мисленето за истинска децентрализация и повече фискална самостоятелност на ниво Община, където всъщност се случват бизнеспроцесите. Това би дало повече стимул на местните власти да работят за повече и по-дългосрочни инвестиции в производството. В противен случай администрацията ще продължи да бъде зарита с европейски проекти, фокусирана изцяло върху това. А основният поток от инвестиции у нас са частните инвестиции, а не еврофондовете. Заради това от години настояваме част от преките данъци да остават в общините, така те ще осъзнаят, че имат повече полза за своите бюджети, когато на тяхна територия има повече фирми, повече заети и ще работят за по-добра бизнес среда. Ще имат стимул да помогнат по-бързо на дадена фирма да започне работа, без излишна бумащина и бюрокрация. В противен случай регионите ще бъдат обречени на една нездрава зависимост от тези "хеликоптерни" пари от европейските фондове, които падат от някъде, но в повечето случаи след тях не остава нищо", смята икономистът Десислава Николова.

В тази връзка в понеделник, 5 декември, изпратихме писмено запитване до Община Видин с въпросите: "Какви мерки са предприети за: привличане на инвестиции във Видин; откриване на нови работни места; облекчаване на административните услуги; създаване на по-добра бизнес среда; данъчни облекчения за бизнеса; засилване на антикорупционната политика в администрацията на Община Видин; привличане на средства от еврофондовете, които реално да допринасят за икономическото развитие на Видин и региона." Но отговор не получихме.

"Има много какво да се желае за развитието на административните услуги в регионите от Северозападна България, защото това е районът, който често бълва корупционни скандали и злоупотреба с публични средства. Може би трябва да се увеличи контролът, защото местната власт в някои общини наистина е с чувство за безнаказаност. Много ще е трудно да бъдат обърнати тези негативни демографски и икономически процеси. Може би трябва да се помисли и по-екстравагантно- за зона, свободна от данъци, например. Нещо като Хонконг на Балканите. Това може да се направи. Вече имаме нужда от голям инвеститор, който да открие няколко хиляди работни места във Видин или Монтана, за да промени облика на този регион. Това не е нещо, което не се е случвало. Дори се случва и в момента на Балканския полуостров. При липса на такава голяма инвестиция, това ще е много дълъг и болезнен процес, защото човешкият потенциал продължава да напуска този район", съветва икономистът Явор Алексиев.

И още по темата: затвърждаването на Пловдив и региона като индустриален център в страната продължава да привлича нови инвеститори. Така преди дни беше обявено, че заради очертаващия се недостиг на работна ръка, клъстер "Тракия икономическа зона" ще търси да наеме работници от населени места с висока безработица извън област Пловдив. Кампанията започва с Монтана, Ловеч, Сливен, Бяла Слатина и Стамболийски и ще продължи с други 15 града в страната и чужбина. Над 5000 работници са необходими на предприятията в Пловдивско през 2017 г., съобщи инж. Пламен Панчев, председател на клъстера. В тази цифра се включват приблизително: 600 специалисти с висше образование и 1000 средни специалисти.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

В първите дни на есента екипът на Радио Видин гостува на село  Вирове, което се намира  на 12 км от Монтана. До него има и редовен автобусен транспорт.  Наименованието на селото идва от река Вировска, а тя пък носи името си от многото вирове, които са се образували по нея.  Селото е заселено след 1882 г.  И днес..

публикувано на 10.10.25 в 12:00

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

За последните 35 години населението на България е намаляло с над 2 млн. и половина, като към момента сме под 6 500 000 души. Нацията ни застарява, но раждаемостта в последните 20 години се покачва, показват данните на Националният статистически институт за 2024 година.  Политиките по демография не са от хоризонта на едно правителство или на един..

публикувано на 09.10.25 в 10:00

В Гара Орешец с подписка срещу изграждането на фотоволтаичен парк

От инициативен комитет в Гара Орешец се обявиха против изграждането на фотоволтаичен парк на площ от над 700 декара в землището на селото.  Ще има екологични последици и ще попречи на туризма, каза Соня Серафимова. "В момента се стига до цифрата 735 декара, което ни води на мисълта, че това е много нещо и буквално задушава селото от..

публикувано на 08.10.25 в 15:26

Любен Иванов: Има системна липса на планиране и превантивен контрол

"До вчера нямаше вода и се борехме с водната криза. Днес Елените и Царево са под вода. Проходът „Петрохан“ е затворен - не заради сняг, а заради 5 паднали дървета. През Витиня се пълзи с 20 км/ч - без осветление, без вентилация в тунелите. А сме в 21 век… България се е превърнала в държава на изненадите. Каквото и да стане - институциите са..

публикувано на 07.10.25 в 14:14
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Симбиозата между алчност и безхаберие ражда корупция и беззаконие

Алчността на инвеститорите и бездействието на държавните органи са причината за бедствието и жертвите в курортния комплекс Елените. Това каза в "Посоките на делника" по Радио Видин преподавателят по политология и част от екипа на Социологическа агенция "Мяра" Светлин Тачев . Според него това е типичен за Балканите синдром: "Всеки път отначало..

публикувано на 07.10.25 в 12:19

Защо е необходимо да изучаваме "Гражданско образование"

Предметът "Гражданско образование" е въведен като предмет в училищата от 2020 година. Преди това е работил друг модел- отделни теми, които се преподават през други предметни области като география, история, философия. Поради слабите ефекти от този модел през 2015 година Институтът за публична политика отново повдига въпроса за самостоятелен,..

публикувано на 06.10.25 в 14:22

Комисията за защита на потребителите организира приемна за еврото в Лом

Комисията за защита на потребителите организира през следващата седмица отворена приемна в Лом. Експертите от комисията ще отговорят на всички въпроси, свързани с въвеждането на единната европейска валута в България от 1 януари 2026 г.  Правата на гражданите, тяхната защита, както и задълженията на търговците в периодите на двойно..

публикувано на 04.10.25 в 17:05