Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко (не)свободни са медиите в България

Любомир Йорданов, журналист: Свободата на словото стана стока

Снимка: Радио ВИДИН

За свободата на словото в Международния ден на свободния печат говорихме в "Посоките на делника". Има ли цензура в българските медии, използват ли се те за политически и икономически поръчки, защо страната ни е в дъното на класацията за свобода на словото?


20 април се отбелязва като Международен ден на свободния печат от 1991 г. по инициатива на организацията "Репортери без граница", а от 1992 година е обявен и от ЮНЕСКО. Свободата на словото е признак и за свободно общество, подчертават от световната организация. Но има ли свобода на медиите в България?





Снимка"Ако говорим за свобода на словото в днешно време в България, мисля, че е много сложно от гледна точка на това, че много се размиха границите, много е неясна собствеността на голяма част от медиите, а когато не знаем кой стои зад една медия, можем само да гадаем доколко свободно тя отразява това, което се случва около нас. Много често ставаме свидетели на дезинформации. Обществените медии, като Радио ВИДИН, остават най-свободните медии в България в момента. Докато има обществени медии, които си позволяват да казват това, което мислят, позволяват си да излъчват мнението на различни хора, ще има и свобода на словото", смята дългогодишният журналист и кореспондент на вестник "24 часа" от Видин Ваня Ставрева.

Снимка"Свободата на словото се влияе от много други показатели: доколко е богато населението- България е най-бедната страна в Европейски съюз; по ниво на корупция сме на едно от първите места- това са все показатели, които влачат със синджир след себе си показателя "свобода на словото". Цензура ще има винаги, защото медиите ни са икономически зависими, не са достатъчно силни, за да си позволят да застанат срещу някой управляващ, срещу някой силен консорциум. Светлината в тунела ще се появи тогава, когато нашата журналистика, нашите издатели, редактори разберат, че собственият им имидж е най-важен и трябва да продават своя имидж, а не имиджа на този, който си плаща. Надявам се, че ще направим така, че българската журналистика да бъде припозната като истинска журналистика", обясни журналистът от вестник "Знаме" в Пазарджик Тодор Гроздев.

България заема 113-о място по свобода на медиите от общо 180 страни в последната класация на "Репортери без граници". Страната е за пореден път най-ниско класираната държава-членка на Европейския съюз. За сравнение- съседна Румъния е на 49-а позиция, а Сърбия - на 59-а.

Спадът на България започна след 2006 година, когато страната беше на най-добрата си позиция- 35-о място, и оттогава се движи само надолу. Обективна ли е тази класация- попитахме Любомир Йорданов- дългогодишен журналист и кореспондент на вестник "Труд" от Монтана:

Снимка"Не се съмнявам в обективността на организацията. Предполагам, че ако друга организация направи класация, пак ще сме около това място. Класациите, които се правят, отразяват по-скоро нагласите, чувствата на хората. Мисля, че това е отношението и на журналисти, и на граждани, и на читатели, слушатели към категорията "свобода на словото". Нещата в България не са за завиждане и има какво още много да се прави, за съжаление, много години след като се смятаме за демократична държава. Спадът ни в класацията започна, когато пазарното стопанство се възцари в България и всичко започна да става стока- образованието, здравето, свободата, включително и на слово, също стана стока, а стоката се купува. Ако на един кмет му трябва манипулация или влияние, той си купува съответната медия или парче от нея. У нас има концентрация на медиите в малко ръце, което вече създава опасността от цензура, от необективна картина, от манипулация на общественото мнение. Моето впечатление е, че местните регионални медии, които са изключително затруднени и са все по-малко, стават все по-зависими, защото ако една Община не си даде рекламите в местното издание, то това издание трудно съществува, ако местните бизнесмени не си пуснат поздравленията за съответния празник или просто не спонсорират изданието, то ще загине..."

Политическият контрол върху медиите, търговското влияние и влиянието на собствениците върху редакционното съдържание са най-големите проблеми за медиите в България. Това показва анализът за медийния плурализъм, направен от Фондация "Медийна демокрация".

Повече по темата можете да чуете в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06