Безстопанствени коне тормозят хората във Върбово

публикувано на 30.06.17 в 14:49

Снимка: Радио Видин

''Добро утро, кмете!'', Върбово, 30.06.2017

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Село Върбово се намира в община Чупрене. Разположено е на 12 км от град Белоградчик, в полите на Предбалкана на Западна Стара планина. Статистическите данни показват възхода и падението на селото през годините- от над 1200 души през 1934 година до едва 60-ина днес, постоянно живеещи. Хората се занимават с градинарство, харесват родното си село, и не биха го напуснали никога. Даже живеещите постоянно на друго място не пропускат да прекарат летния сезон в прохладата му. Като най-сериозен проблем жителите посочиха набезите на конете от ромската махала, които изпотъпкват ливадите им. Проблемът с животните, които скитат без надзор е отдавна.

"Цяла нощ ходим, в 4-5 часа сутринта, да гоним конете от ливадите, пазим си тревата за животните, кози и овце имаме. С тези от махалата, 3 къщи са, имат коне. Постоянно са в нашите люцерни, гоним ги, чак пред къщата на кмета ги закарам... Там, където кон е минал, животните не ядат сеното, няма кой да ни помогне. Иначе други проблеми или кражби нямаме, обикалят ни кварталните...", оплакаха се хората от селото.

Кметски наместник на Върбово трети мандат е Еленко Антов. Казва, че знае за проблема с конете, които съсипват ливадите. В ромската махала живеят 18 души, конете са тяхна собственост, за която обаче не се грижат. Оставени на свобода, те живеят като диви и стъпкват всичко по пътя си. Проблем през лятото са и пожарите, за които бди постоянно.

"В 36 къщи има живот, в 36 къщи се пали печка зимата, 57 души живеят. 18 са ни жителите от ромската общност, но при тях има постоянна миграция. Прави са хората да се оплакват от конете им, с тях не може да се оправиш. Отглеждат си конете, без да ги връзват изобщо. Оставени са като диви коне, като в прериите. Колкото и да им говориш, както и да се разправяш с него, клати глава, обещава и пак си прави каквото си иска. Имаха доскоро и прасета, но ги махнаха. Няма спасение, неразбрани, без каруца и кон не могат, и без куче след каруцата. Не можем да си позволим да обособим двор, където да ги затваряме, нямаме средства", обясни Еленко Антов.

Във Върбово е оживено до 11 часа преди обяд, когато се събират на раздумка пред магазина. След това всички се прибират и настава тишина. За разлика от забързания ритъм на деня преди 30-ина години, когато имали млади семейства. Те пътували до Белоградчик и Чупрене на работа, имали ТКЗС, Горско стопанство, а хората били десет пъти повече от сега. Имали и училище, открито било през 1937 година. В някогашното Върбово имало толкова много деца, че класните стаи в училището не стигали, ползвали и салона за преподаване. Учениците моделирали буквите от българската азбука с пластилин. Била развита и театралната дейност. За младините си разказват роденият във Върбово Сашо Попов и кметът на селото Еленко Антов.

"Привечер младите се събираха на един мост тук и си правеха разходки. Приберат се от работа, донесат вода, измият се и тръгват на разходка. В събота и неделя- същото, но вече се срещат пременени. Акордеон свиреше, там се срещаха, там се влюбваха, там започваше всичко", спомнят си кметският наместник и Сашо Попов.

Пълния разказ може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!