Немислимо е да се напредва във вяра, благочестие и любов към Бога без наличието на храма Господен. Той е мястото, където отправяме своите молитви, където благодарим на Бога, където трябва да забравим за момент всички житейски несгоди и неволи. Храмовете са светилници, в които се разпространява словото Божие. Именно затова трябва тези храмове да бъдат поддържани", каза малко след 100-те си дни начело на Врачанската епархия митрополит Григорий. Той направи обстоен преглед на състоянието на храмовете във Врачанската епархия, а констатацията е, че има храмове, които се нуждаят от основни ремонти. Един от тях се намира в село Крушовица в община Мизия, където куполът на църквата е паднал.
"Има готовност до няколко месеца да започне възстановяването на купола на храма. Това е един от примерите за по-сериозен проблем, който имаме, за храм без покрив. Надявам се до края на годината храмът да се възстанови и да започне Богослужебният живот в него. В момента се работи и по други проекти за възстановяване на храмове. Преди дни беше подписан договор за един от манастирите, предстои подписването на още един по Програмата за развитие на селските райони", каза пред кореспондента на БНР във Враца Ива Антонова врачанският митрополит Григорий.
240 са храмовете и 10 са манастирите на територията на двете области Видин и Монтана. Именно за Видинска епархия в новия програмен период са одобрени най-много проекти по ПРСР за ремонти на църкви. Одобрени са 16 проекта за над 8 млн. лв.
"Всеки един от проектите е за по 500 хиляди лева. Това са църквите в с. Горни Лом, в Гаврил Геново пък ремонтът е почти на финал, в село Охрид църквата "Св. Димитър", както и храмът в град Вършец. Добри примери за изпълнени вече ремонти са Лопушанският и Клисурският манастири", каза за Радио Видин протосингелът на Видинска и Монтанска околии архимандрит Антим.
Църквата "Успение на Пресвета Богородица" в село Арчар е ремонтирана преди години в предишния програмен период по проект, финансиран по ПРСР. По думите на хората преди години храмът е бил в тежко положение със счупени прозорци, течащ покрив, землен под и рушащи се стени. Иванка или Вана, както я знаят хората, 17 години е отваряла всяка сутрин вратата на Божия храм, грижела се за църквата и за обредите, които се отслужвали там от местния отец Емил. Знае поименно хората, които са получили кръщавката си там, както и тези, които изпратила в последния им земен път и за които била камбаната. Навремето храмът бил нейният втори дом, но заради лошото му състояние се налагало да го дели с гълъбите, които влизали вътре и цапали пода и стенописите. "Преди беше разруха, мизерия, прозорци счупени, дюшеме изровено. Погребения правим, найлони слагаме на пода да покрият мизерията от гълъбите. Имаше и кръщенета, и венчавки. Сега храмът е направен, чисто, прегледно, ама колко пъти покрива правиха, все капеше, но сега е наред", разказа леля Вана.
Грижа за църквата в село Арчар сега има друга жена- леля Цецка. На нейните грижи е оставено сутрин да отключва храма и да дава свещи на вярващите. За извършения ремонт не знае много, но казва какво е положението сега- не достигнали пари да бъдат сменени всички прозорци и сега от старите с метални рамки протича по стените, когато вали дъжд.
"Отецът е казал всички останали несменени прозорци да се подменят. Тогава не стигнали парите да довършат, ми обясниха"
Леля Цецка разказа и за масовите кръщавки, които се правят безплатно в тяхната църква. Така преди време християнско кръщение получили 25 души:
"Преди Великден отецът събира всички, които искат да се кръстят безплатно, големи и малки. Само за бланката си плащат. Масовите кръщавки са вписани в дневника"
16 храмове и манастири във Видинско и Монтанско ще бъдат ремонтирани в следващия програмен период. Тези обекти ще "възкръснат" за нов живот, каза още протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим.
В звуковия файл чуйте още от разговора на Ива Антонова с митрополит Григорий- за това- по скоро пълни или не, са църквите по време на богослуженията, и за това, че е "изкуство на изкуствата" да работиш с хората.
С обнародването в "Държавен вестник" новите правила за движение по пътищата са факт. Промените влизат в сила след по-малко от месец - на 5 септември . Сред най-значимите новости: както общинските, така и камерите на тол системата, вече могат да установяват превишената скорост. Предстои да бъдат уточнени онези 50 участъка по магистралите..
Периодът на двойно обозначаване на цените ще бъде една година, като той вече започна на 8 август. В този период цените в левове и в евро се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, с еднакъв по размер, вид и цвят шрифт. Със същия размер, вид и цвят на шрифта трябва да бъде изписана и валутата на съответната цена. В..
Близо 200 млн. лева обявиха, че ще вложат в ремонти, строителство и дълготрайни активи тази година трите областни центъра на Северозападна България. Изпълняват ли по график строително-ремонтните дейности? Помислено ли е и за по-малките населени места? Има ли спънки за изпълнението на капиталовата програма на общините? Капиталовата програма на..
България е обхваната от пожари. При някои от тях изгоряха домове на хора, други унищожиха гори и реколта. За да може да се справи с огнената стихия, България поиска помощ по въздуха съгласно Механизма за подпомагане на Европейския съюз. Липсата на специализирана летателна техника прави борбата с огнената стихия бавна и неефективна. Затова..
Четири вота на недоверие, скандали, арести, договорени средства по ПВУ, както и продължаващи сътресения в ДПС, белязаха политическия сезон, фокусиран почти изцяло върху Еврозоната. Правителството на Росен Желязков обещава, че ще следва и занапред заявените приоритетите, докато протестърските настроения се засилват през горещото лято...
"Считам, че започнах работата, която е най-важната за хората от нашия регион: това, което бях договорила да започне, защото 3-4 години беше замразено всичко по проекта относно пътя, който трябваше да бъде до Видин. Така чаканата магистрала визирам. Не знам дали точно магистрала ще бъде в истинския смисъл, но поне да бъде този път, който беше започнат и..
Българските граждани са пътували значително по-често в чужбина през юни 2025 година, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирани са близо 944 хиляди пътувания - с над 10% повече спрямо същия месец на предходната година. Нарастването обхваща всички основни категории цели на пътуване, включително..