Комунистическият период 1944-1989 година в учебниците

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 8 февруари 2018 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Наскоро беше утвърдена учебната програма по история и цивилизации за 10 клас, която включва изучаването на комунистическия период в българската история от 1944 година до 1989 година. След дългогодишни дискусии по темата, продължаващи и до днес, програмата със задълбочено изучаване на тоталитарния период влиза в сила за учебната 2019/2020 година.

В "Посоките на делника" потърсихме отговори за новата програма, нейното значение и промените, които води със себе си. България е единствената сред бившите комунистически държави-членки на НАТО и ЕС, в която комунистическият период не се изучава подробно. Можем ли реално да говорим за революционна промяна, когато обсъждаме приетата нова учебна програма? Ще изучава ли тя толкова подробно комунизма?

Всички знаем фразата, че "колкото повече се променят нещата, толкова повече остават постарому". Дискусията за тоталитарния период в нашата история и неговото присъствие/отсъствие в учебниците не е от днес, нито от вчера. Според статистиката, 79% от българите от 16 до 30 години не са запознати с времето на комунизма. Обсъждането на този период няма да спре, но възможно ли е присъствието му в учебниците да крие подводни камъни? Колко съществена е промяната, която носи новата учебна програма за 10 клас? И защо има остри реакции и коментари по темата за присъствието на периода в учебниците?

"Обучението по най-нова история и съвременност, както пише и в сега действащите учебници, подсказва, че един от принципите на историята е дистанцията на времето. Дистанцията на времето няма как да бъде спазена, когато говорим за съвремие. Ако погледнем глобалната концепция на образованието по история, която е заложена още от старата програма, ще видим, че се акцентира върху изграждане на умение за мислене, умение за анализ, ценности и нагласи. Ако съвремието бъде поставено чрез учебниците и помагалата на принципа да се изследва историята, да се дават минимум две различни гледни точки, да се изграждат в учениците умения да анализират, да бъдат безпристрастни, да се избегне субективната оценка, не виждам никакви притеснения в новата учебна програма", каза Валя Александрова- учител по история в ГПЧЕ "Йордан Радичков" Видин. Тя посочи, че обществото не трябва да се плаши от присъствието на тоталитарния период в учебниците и добави:

"Това, което породи дебатите, е тази част от знанията за тоталитарно общество, която визира и касае българската епоха. Една епоха, която е много близка до нас. Добре е хората да видят какви понятия са заложени в новата учебна програма. Няма как да не повтаряме грешките на историята, ако не говорим за тях. Има основания уроците за социализма в България да бъдат разширени. Единственият начин да не се допуска това да се повтаря, е хората да знаят какво се е случвало".

Валя Александрова отбеляза, че "още с построяването на програмата и тръгването на дебата за новите учебници страстите български веднага излязоха на сцена".

Припомняме, че дори с разширено изучаване на комунистическия период, материалът за 10 клас не включва само българска история, а световна обща. Включени са понятията: комунизъм, съветизация, диктатура на пролетариата, народен съд, репресивен апарат, трудово-възпитателни лагери. Учениците ще проследяват промените в политическото развитие на България след Втората световна война, преходът от народна демокрация към съветизация, заложено е да "се разбере ролята на СССР" за налагане на комунистическия режим в България.

Един подобен разговор неминуемо води към част от същинския проблем, а именно политизираната страна на дебата за комунизма в учебниците. Няма как да се избегне субективната оценка на епоха, която е съвремие. Валя Александрова беше категорична, че не трябва да има притеснение, що се касае до новата учебна програма:

"В старата учебна програма нямаше наложена бариера- например за лагерите. Учителят е имал възможност да показва на учениците- дали с документални материали, дали с архиви. Учебната програма винаги е давала опции пред учителя", обясни Валя Александрова относно евентуални ограничения и пропуски в програмата и продължи с мнение за всеобщата дискусия, в която се забелязва поляризация и пристрастия:

"Страх няма, но по-скоро- опасение, сред хората. Образованието е обществена поръчка, затова не трябва да има злоупотреби с историята. Начинът, по който се изваждат фактите, по който се композират фактите, може да породи отношение. Новите учебници няма как да нарушат новата учебна програма. Образованието цели да постигне изпълнение на основен минимум. Тук се заражда цялата дискусия- ще се справи ли авторският колектив, който все още не е излъчен".

Всъщност важно е кой пише по темата в учебниците, а не дали трябва изобщо да се засяга. В противен случай говорим за комунизъм в пост-комунистическото настояще.

"Всичко опира до авторските колективи. Но цялата дискусия показва поляризация на обществото. Вижда се колко бързо може да се злоупотреби с думата история", отбеляза Валя Александрова и завърши:

"Не вярвам, че ще се злоупотреби с историята. Нека не се подвеждаме по медиите, а да изчакаме решението за авторските колективи, да видим новите учебници. След това вече ще можем да дебатираме".

Предстои тепърва да се пристъпи към писането на новите учебници за учебната 2019/2020 година. Нека не спекулираме с думата "революция", тъй като комунизмът в нашата история и преди е намирал място в учебниците. Историята като наука е тънка и чувствителна материя, към която трябва да се подходи с внимание. Ние, като общество, като народ, трябва да изискваме тя да бъде представена такава, каквато се е случила. Без значение красива или нелицеприятна, положителна или разочароваща, тя е част от нашето минало. Миналото трябва да стига до нашите деца безпристрастно. В историята не трябва да има политически пристрастия, не трябва да има лични гледни точки. Периодът на тоталитарно управление - 1944-1989 година - е период от няколко етапа, а не единствено време на мракобесие. Различните мнения са част от демокрацията, те са задължителни, но учебниците са отговорни пред хората. Те възпитават, оформят и насочват. Историята е имала много функции през вековете, но нейното значение не е да обслужва интереси. Както и да бъде използвана историята, тя не е спекулация, нито инструмент за власт, но за жалост понякога се използва като такъв.

Повече по темата и какво казаха ученици и по-възрастни видинчани може да чуете в звуковия файл.

Споделете

Комунистическият период 1944-1989 година в учебниците

Долно Линево - красиво село на брега на Дунав

Георги Киряков: Пеевски протяга ръка към властта

Какво ядат децата ни в училище?

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Село Вирове съхранява българските традиции и дух

Теодор Димокенчев: Социалната ни система е построена върху лъжи

За БНР

Радио Видин