Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Черната страница, наречена "Народен съд"

| обновено на 22.02.18 в 16:52
Снимка: Държавен архив

Сякаш кошмарът от Втората световна война не е достатъчен. В навечерието на края на ужаса, който се вихри из Европа, започват още кървави времена в историята на България. Времената на хаоса, който цари в страната, имат още по-смущаващ епилог: организирането на Народен съд, който не цели просто да потърси отговорност на политици и личности, направили грешен избор.


"За трети път в своята кратка история след Освобождението България беше изправена на прага на една страшна катастрофа. Днес няма съмнение, че ако българският народ не беше намерил достатъчно сили в себе си, за да смъкне фашистката власт и да създаде на 9 септември свое правителство - това на Отечествения фронт - нашата страна можеше да загуби своята независимост" - думи от обвинителния акт, произнесен от Стефан Манов, член на Първи състав на Народния съд в София.


Каква точно е същността на Народния съд? Дали е орган за разправа с опозицията на властта, или е необходимост на времето? Защо понятието "Народен съд" още предизвиква разнопосочност на мненията в нашето общество? Отговори потърсихме днес в "Посоките на делника", а наши събеседници бяха проф. д-р Евгения Калинова - специалист по нова българска история и преподавател в Софийския университет, Надежда Гъжева - областен координатор на Отечествения съюз във Видин, Надежда Любенова - автор на над 20 книги, посветени на насилието в първите месеци след 9 септември 1944 г., д-р Михаил Кръстев, който има интерес към историята и проф. Вили Лилков, политик и бивш народен представител. 


"Народният съд не е уникално българско явление. Той съществува в почти всички европейски страни в края на войната и непосредствено след нея. Неговата същност е съдебно наказване на военните престъпници - понятие, което е доста широко и не толкова ясно по онова време", уточни проф. д-р Евгения Калинова, пояснявайки че Народният съд е политически прийом, характерен за бурните следвоенни времена.


Снимка: Държавен архивМожеше ли обаче България да избегне т.нар. "Народен съд", определян често като "прищявка на комунистите"?


"В следвоенна Европа се наблюдава форма на съдебно осъждане на онези, които са на страната на Нацистка Германия. Нямало е начин да бъде избегнат Народен съд", продължи проф. д-р Евгения Калинова и даде аргументи за това становище:


"Тримата големи - Чърчил, Рузвелт и Сталин - още от края на 1943 година започват да обсъждат въпроса, как да бъдат наказани и осъдени военните и политическите престъпници, свързани с Германия. Тези обсъждания продължават 1944 година и 1945 година. Чърчил е много настоятелен да бъдат осъдени отговорните за присъединяване към Тристранния пакт. На Кримската конференция Чърчил и Рузвелт се съгласяват, че тези наказания трябва да са посредством политически съдилища. Тримата победители имат такава нагласа, което значи, че няма как да бъде избегнато каквото и да е наказание. Първото изискване България да осъди военнопрестъпниците си се съдържа в англо-американския вариант на текста на примирие. Българските политици знаят какво трябва да извършат, защото се изисква от тях. Текстът е заложен и в окончателното примирие, в което се включва и Съветският съюз".


Как българските политици приемат наближаващия Народен съд, който изглежда е бил задължителен? Какви са настроенията в навечерието на взимането на такова сериозно решение? 


"Още лятото на 1944 година Отечественият фронт подписва манифест, в който се заявява, че трябва да има наказани за вкарването на България във войната на страната на Германия. Само малка част от подписалите са комунисти. Личат имената на Никола Петков, Григор Чешмеджиев, проф. Петко Стоянов, проф. Венелин Ганев, който е конституционалист - т.е. е наясно, че текстът е в противоречие с Търновската конституция. Програмата на ОФ от 17 септември съдържа текст, който казва, че ще има народен съд над милионите за издевателствата над борците за народна свобода и мирното население. В тази програма отново виждаме същите подписи - на Григор Чешмеджиев, Иван Пастухов, д-р Никола Сакаров, Димо Казасов, Кръстю Пастухов, Янко Сакъзов, Коста Лулчев, Константин Бозвелиев – социалдемократи, Стоян Омарчевски и Димитър Драгиев – земеделци. Има обществена нагласа за юридически акт на съдене на виновниците за присъединяване към Пакта. Обществените настроения са за такова наказание, защото България отново е победена страна, което няма как да се подмине. Има и натиск отвън, защото такива са условията на победителите."


Какво тогава е неприемливото в Народния съд, кой е онзи момент, който прави дискусията и днес толкова деликатна за нашето общество?


"В произнасянето на съдебните присъди има пряка намеса на комунистическата партия. С нея са съгласувани присъдите. В посока рязко завишаване на смъртните присъди отсъждат Първи и Втори политически състав на Народния съд. Част от присъдите затова изглеждат като политическа разправа. 67 депутати са осъдени на смърт, защото са изказвали мнения. Броят на присъдите е голям. Няма никакво съмнение, че има акт на отмъщение. От друга страна, има справедливи присъди. Седмият състав осъжда хората, които са преследвали евреите", допълни проф. Евгения Калинова.


Снимка: Държавен архивНапомняме, че българският Народен съд се състои от тринайсет състава. Най-проучвани от историята са първи и втори. Първи състав съди бившите министри, регенти и царски съветници, а втори - депутатите от XXV Обикновено народно събрание.


Областният координатор на Отечествения съюз във Видин Надежда Гъжева също взе позиция в дискусията за Народния съд:

"Великите сили оценяват антифашистката борба в България, затова са благосклонни към нас. Народният съд е необходим тогава, за да се утвърди държавата като демократична държава. И във вътрешнополитически план говорим за задължително действие, което да въведе ред, законност и спокойствие. Факт е, че предстоящото организиране на Народен съд е подкрепено от цялото общество. Изправените пред Народния съд са получили обективни наказания. Те са съдени от професионалисти, които са действали до онзи момент, т.е. не са поели длъжността от комунистическата власт. Фактор - това е думата, която описва Народния съд. Това е едно условие, което позволява на България да бъде приета от победителите в Европа", аргументира се Надежда Гъжева.

Д-р Михаил Кръстев не може да оправдае случилото се с международната обстановка, като изтъква политически интереси, идващи от по-силните на деня:

"В страните от оста Рим-Берлин-Токио общо има по-малко наказани, отколкото в България. Виновниците за този т.нар. "Народен съд" не поеха отговорност за тези свои действия. Извършител на този геноцид по заповед от Москва е работническата партия, която впоследствие е позната като комунистическа. Обвиненията са нелепи. Димитър Пешев е обявен за антисемит. Когато Червената армия окупира България, тя води бъдещите управници. Тези управници са функционери и отрочета на Коминтерна, защото след септемврийския метеж се пренасят в Москва. Целта на този съд е да пречупи възможна съпротива срещу съветизацията, а в такъв случай се набелязва интелигенцията."

Видинчанинът проф. Вили Лилков е съавтор, заедно с разследващия журналист Христо Христов, на книгата "Бивши хора", посветена на жертвите на Народния съд.

"След 9 септември са извършени между 27 000 и 30 000 убийства без съд и присъда. Българският елит е преследван, а впоследствие и ликвидиран. Извършва се жестока комунистическа вакханалия. Абсолютен правен абсурд. Първо хора са преследвани, след това убити, а накрая съдени. Геноцид, който се извършва върху българския елит. Няма просто тринайсет състава на Народния съд, защото има и съдилища във всеки град. Този комунистически терор се чувства и днес, за съжаление. Ликвидиран е и стопанският елит след национализацията. Посегнато е и на българския възрожденски елит. Ние учим изкривена и лъжлива история, а това е геноцид. Истината в българската история трябва да се знае, не да се прикрива. Всички истини имат място в учебниците по история", отказва да оправдае Народния съд проф. Лилков. 

Каква е оценката на историята за проведения в България Народен съд, попитахме проф. д-р Евгения Калинова:

"Многопластово и сложно явление, част от общия процес, осъждащ нацизма в края на Втората световна война. В него се преплитат много неща: справедливи присъди, политическо преследване и акт на отмъщение. Народният съд не може и не бива да бъде разглеждан само от една страна. Историята като наука няма за цел да възхвалява, нито да осъжда. Сама по себе си тя трябва да обясни. Народният съд трябва да бъде разглеждан и в международен план, а също и във вътрешнополитически. Чрез Народния съд нашите политици се налагат да сложат край на репресиите, вкарвайки ги в законово русло. Българската история трябва да се разглежда в нейната пълнота, а ние историците да си свършим работата."

Снимка: Държавен архивОбразуван на основата на редица споразумения, които съюзниците във войната против нацистка Германия постигат и подписват в периода 1943 – 1946 г. и е изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунали. Народният съд не е нелегитимен. Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон. Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против човечеството.

Създаването на Народния съд в България е потвърдено от декларацията на Общото събрание на ООН от 11.12.1946 г. и Женевската конвенция от 1949 г. за защита на жертвите от войната. В българското законодателство Народният съд действа на базата на "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" и е приет от Министерския съвет с Постановление № 6 от 30.09.1944 г. на основание чл. 47 от Търновската конституция. Одобрен е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов с Указ № 22 от 04.10.1944 г. (Търновска конституция, чл. 25) и е в сила от 06.10.1944 г. Одобрен е и от Народното събрание с решение от 27.12.1945 г.

Съюзната контролна комисия, в която влизат представители на четирите Велики сили – СССР, САЩ, Великобритания и Франция, в София следи и наблюдава създаването на Народния съд, организирането и правораздавателната му дейност. Всички издадени присъди са одобрени от тази комисия. 


Събитието, наречено Народен съд е в противоречие с Търновската конституция. Нощта на първи срещу втори февруари 1945 година винаги ще се помни, защото тя не е просто "кървав четвъртък". Това е моментът, който заличава българската интелигенция. Затова сме длъжни да си спомним последните думи на политика Тодор Кожухаров, точно миг преди да напусне този свят: 


"Не плачете за нас, плачете за България." 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Любен Иванов

Любен Иванов: 15 години ГЕРБ унищожаваше Северозапада в интерес на ДПС

Четири вота на недоверие, скандали, арести, договорени средства по ПВУ, както и продължаващи сътресения в ДПС, белязаха политическия сезон, фокусиран почти изцяло върху Еврозоната.  Правителството на Росен Желязков обещава, че ще следва и занапред заявените приоритетите, докато протестърските настроения се засилват през горещото лято...

публикувано на 07.08.25 в 10:25
Ваня Василева

Ваня Василева: Господин Пеевски подкрепи моите усилия за развитие на инфраструктурата в нашия край

"Считам, че започнах работата, която е най-важната за хората от нашия регион: това, което бях договорила да започне, защото 3-4 години беше замразено всичко по проекта относно пътя, който трябваше да бъде до Видин. Така чаканата магистрала визирам. Не знам дали точно магистрала ще бъде в истинския смисъл, но поне да бъде този път, който беше започнат и..

публикувано на 07.08.25 в 10:00

Кои летни дестинации избират жителите на Северозапада?

Българските граждани са пътували значително по-често в чужбина през юни 2025 година, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Регистрирани са близо 944 хиляди пътувания - с над 10% повече спрямо същия месец на предходната година. Нарастването обхваща всички основни категории цели на пътуване, включително..

публикувано на 06.08.25 в 10:45
Петко Петков

Петко Петков, "Галъп": Скандали, но и нормализация белязаха парламентарния сезон

Политическите процеси у нас постепенно се нормализират и правителството има шанс да управлява пълен мандат. Това каза в "Посоките на делника" изпълнителният директор на социологическата агенция "Галъп интернешънъл болкан" Петко Петков в коментар за края на парламентарния сезон. "Въпреки скандалите и вотовете на недоверие, парламентът работи,..

публикувано на 05.08.25 в 13:19

Затягат контрола при шофьорските курсове

Нови мерки целят да затегнат контрола при шофьорските курсове. От средата на юли всички автошколи задължително използват GPS приложение при провеждането на курсовете и изпитите за шофьорска книжка. Чрез него може да се проследи цялото обучение - от записването в школа по кормуване, през плащането на такси, преминаването през теоретична и..

публикувано на 04.08.25 в 11:05

Опозицията подготвя вот на недоверие през септември

Всички опозиционни партии, с изключение на "Възраждане", ще внесат общ вот на недоверие през септември за провала във вътрешната сигурност.  Основната тема, която обединява партиите, е "завладяната държава", обясни Радостин Василев , лидерът на МЕЧ, основната партия инициатор на единен вот на недоверие срещу Тройната коалиция. "Разговаряме в..

публикувано на 31.07.25 в 10:00

Ще достигне ли Социалният план за климата до най-уязвимите българи?

България ще разпредели 5 млрд. лв. за подкрепа на енергийно и транспортно бедни домакинства и микропредприятия в периода 2026-2032 година. Тези домакинства се очаква да бъдат засегнати от въвеждането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ 2) на ниво Европейски съюз. Новата схема за търговия с емисии ще постави цена върху емисиите на..

публикувано на 30.07.25 в 10:45