"Тайфуни с нежни имена"

"Постъпих в структурите на МВР през 1993 година, тогава бях на 18 години- една от първите жени, допуснати в конкурси за длъжности в МВР. От тогава до сега съм полицай в "Охранителна полиция" и винаги съм носила униформа. Преминала съм от най-ниското стъпало, за да стигна до мястото, на което съм в момента. Желанието да поема по този път се появи още в най-ранна детска възраст. Израснала съм в семейство на трето поколение военнослужещи. Детството ми е свързано с разказите за смелостта и подвизите на българските военни под пагон. Кандидатствах за работа в полицията, за да сбъдна детската си мечта. Категорично е стереотип, че това е мъжка професия. Винаги съм мислила, че е въпрос на възможности, подготовка и лични качества. Не си спомням някога да съм се сблъсквала с пренебрежително отношение, защото съм жена в униформа. По-скоро е обратното- когато съм изпълнявала служебните си задължения, хората са реагирали позитивно и са ме приемали с доверие, изразявали са своето уважение към професията и подкрепа за жените в полицията. Много жени от различни поколения са ми споделяли, че детската им мечта е била да постъпят в редовете на полицията, но поради една или друга причина не са могли да сбъднат тази своя мечта. Преди няколко дни възрастна двойка, която не познавам, ме спря и ми казаха, че тяхната внучка учи в Академията на МВР. Възрастната жена през цялото време ме прегръщаше и сподели, че много се гордее с внучката си и я виждат в бъдеще да бъде като мен. Това много ме очарова. Моята и на колегите цел е една: да работим така, че жителите на областта да бъдат сигурни, защитени и уважителни към усилията, които полагаме в делник и празник. На всички дами, мои колежки и ваши слушателки, по случай 8 март пожелавам най-вече здраве и да следват мечтите си!"

В навечерието на 8 март се състоя празничен концерт на Симфониета- Видин. Любопитното е, че бе дирижиран от дама- рядко срещана професия за нежния пол.

"Избрах дирижирането, защото много обичам отборната работа. Соловите изпълнения ме притесняват, но когато сме цял екип от хора ми е много по-приятно да работя. Малко е трудно да преборя предразсъдъците. Когато за пръв път изляза пред нов оркестър, трудно възприемат в повечето случаи, че пред тях стои момиче, но когато мине известна част от репетицията и като видят как се отнасям към тях, се променят малко по малко", обясни Светлана Галианова.

Футболът се смята, че е изцяло мъжка страст. Но и "Царят на спортовете" вече не е запазена територия само за силната половина от човечество. Женският футбол набира все по-голяма популярност, а Видин може да се похвали и с национална състезателка при девойките до 17 години- Лора Симеонова. Вчера тя спечели награда за голмайстор на традиционния осмомартенски футболен турнир във Видин.

"Състезавам се за "Реал" Перник на поста централен нападател. Тренирам футбол, защото съм "мъжко" момиче и спортът ми харесва. От 11-годишна тренирам. Много пъти са ме упреквали и наричали "момче" заради това, с което се занимавам, но преглъщам всичко и продължавам напред, защото това е моят спорт. Сега съм част от националния отбор U17, което е много голямо постижение за града и за мен. Мечтая да играя в Бундеслигата", обясни Лора.

И ако си мислите, че футболът не е за момичета, следващата ни събеседничка сигурно съвсем ще ви изненада. Видинчанката Елина Георгиева стана републиканска шампионка по... бокс, а след месец ще участва в Европейското първенство в Италия. Тренира вече 4 години, успешно се представя и на международния ринг.

"Много хора ме питат защо тренирам бокс, тъй като е мъжки спорт. За мен няма "мъжки" и "женски" спорт. Това ми харесва и го правя с удоволствие. Харесва ми, защото е нещо по-различно и не на всеки му се отдава", каза Елина.

Повече- в прикачения звуков файл.