Разказахме ви и историята на Сара и Християн от Видин, които са родени в Крайдунавския град и са избрали именно него, за да се реализират и тук да създадат своето семейство. В момента им помагат техните родители, съвсем наскоро те са закупили къща и в момента я ремонтират. Сара е на 20, а Християн на 26 години и извършват ремонтните дейности по новия си дом напълно сами - без майстори и приятели. "Това ни е първият дом и ни доставя удоволствие да знаем, че сме вложили усилия и труд, защото за всички е ясно, че парите не сме ги изкарали ние, а са помощ от нашите родители ... Вече две години уча в София, но просто не мога да свикна там. Отивам, защото просто тук няма къде да уча. Имаме приятели, които също искат да останат във Видин и да живеят тук. Имам чувството, че се създава фалшив образ на този град, че тук много лошо се живее, а това не е така." - коментираха Сара и Кристиян.
Йорданка Маринова е родом от Видин, но днес тя живее в София. Срещнах я случайно с нейна приятелка, докато правех анкета по темата. Тя ни разказа как нейният син е успял в живота и как трудолюбието винаги стои в основата на успеха за всяко начинание. "Живели сме 18 години в Лондон, но аз имам ревматично заболяване и синът ми се върна тук заради мен. Той остана сирак, когато стана студент и успя сам да стане това, което е. В момента е доктор на юридическите науки и говори три западни езика. Трудът е в основата на всичко."
Днес много млади хора напускат родината си, в името на по- добрата работа и по- доброто трудово възнаграждение. Сътрудникът ни в Лом Владимир Недев се срещна и разговаря с 30-годишен жител на Крайдунавсдкия град, който е работил зад граница, но днес отново се върнал в родния си град и живее самостоятелно, но поддържа непрекъснат контакт със своите родители. Майки на млади мъже от Криводолско пък се оплакват, че синовете им, след отмяната на казармата, нямат нормални навици и не искат да се женят. Преди време дори група от най-напористите баби бяха писали до местен депутат с настояване за връщане на казармата. Сътрудникът ни от Враца Жоро Александров се включи коментар по темата ни днес: "Преди 2 години, откогато е тази история, идеята за връщане на казармата звучеше доста екзотично, но след влизането на патриотите във властта, военното обучение изглежда все по-възможно и реално. Друг е въпросът дали авторките на прошението не са имали предвид приемането на децата им в бившите Строителни войски, а не просто във войската. При демографската криза, която като октопод задушава Северозапада, лансирането на подобна идея може да спечели някой и друг глас на едни бъдещи парламентарни избори, но едва ли би могла да се реализира в действителност." - коментира Жоро Александров.
Потърсихме и мнение на социолог. Разговаряхме със Светлин Тачев от столичния Институт по социология "Иван Хаджийски": "Първият и най- важен е икономическият фактор. Колкото е по- нисък стандарта на живот в едно общество, толкова по- трудно младите хора могат да се отделят в собствено домакинство. Именно това се наблюдава и в България. Образователните тенденции се отнасят за по- малките населени места, където няма висши учебни заведения и младите хора са принудени да напуснат семействата си, за да продължат своето обучение." - коментира Светлин Тачев. През миналата 2017 г. младите хора, напускали родните си домове най-рано, са шведите (21 години), датчаните (21.1 години) и финландците (21.9 години). Най-дълго при родителите си остават младежите от Малта (32.2) и Хърватия (31.9). В България това се случва на средна възраст 28.9 години, показва проучване на Евростат.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.
Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през..
Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..
75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..
До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози. Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..
България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..
С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..
Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин. "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..