Хората от Горна Вереница: Опустя селото...

публикувано на 10.08.18 в 14:16

Снимка: Радио Видин

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Добро утро, кмете!'', Горна Вереница, 10.08.2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Горна Вереница се намира в община Монтана. Разположено е по международния път Е-79, на около 12 км от общинския център и на 2 км от най-близкото село Долна Вереница. Китното село е сгушено сред склоновете на Веренишко бърдо на Предбалкана. Горна Вереница, както и съседното- Долна Вереница, са обградени от живописна природа, с релеф, който е смесица от равнинни и планински местности.

Обяснението за произхода на името на селото е следното- тук имало варници за печене на вар, или пък, че произлиза от наредените като в редица селища (Долна Вереница и Горна Вереница )по северния склон на Широка планина, както се нареждат жерави. Горна Вереница е старо селище. Първи тук са се заселили траките, след тях са дошли римляните, а по-късно славяните и българите, четем в историческите справки.

Снимка

В селото се намира църквата "Св. Никола", която е национален паметник на културата. Има и паметна плоча на загиналите във войните жители на селото, както и чешма с 5 чучура, от които водата не спира да тече.

Населението на селото днес е малко над стотина жители. Повечето от тях живеят обикновения живот на трудовия човек на село. Улисани в работата по градините, рядко остава много време за приказки. С тъга хората тук отчитат опустяващите все повече къщи.

"Спокойно се живее, ей тук, на пейките, по съседски си пием кафето. Няма хора вече тук, а имаше много, към 2000 души, и разходки, и забави правехме. Къщите бяха пълни с хора, а сега, оредяха, през къща две - няма никого, обрасло... Остаряха хората, отидоха си. Опустя селото", изказаха мъката си хората.

Жителите на Горна Вереница дават за пример един от нерешените проблеми- крайните улици, които нямат асфалтова настилка, а при дъждовно време остават в кал за дълго.

"На моята улица няма никаква настилка, гола земя. Като вали става чудо, коловози, кал. Иначе към центъра се поддържа, добре е...", казаха местните хора.

За кметските й дела потърсихме и кмета на селото Веселка Димитрова. За съжаление, не можахме да се срещнем, въпреки че бяхме там, на място. Ангажирана с работа и пътуване, разговорът ни за облагородяването на селото остана за някое следващо посещение на Радио Видин в Горна Вереница.

Хората в селото са предимно в пенсионна възраст, когато ценностите в живота на човек се свеждат до това- да си жив и здрав, да се събуждаш и благодариш, че дишаш прекрасния въздух на това място. Тъгуват за някогашната Вереница, в която било пълно с хора, млади и деца, а в затвореното сега училище тогава се учели по 150 деца. Днес вместо за деца, се грижат за възрастни в Дома за стари хора.

"В училището, аз като бях ученичка, имаше 140-150 деца, сега едно няма. Добре, че е този Старческия дом, та ни поддържа, иначе сигурно и поща нямаше да има. Добре, че е и тая храна, дето ни я дават, безплатен обяд, осем души сме от селото. Добре е- боб чорба, кюфтенца със сос, вкусно е. Само баби и дядовци сме останали, но още работим, защото какво ще ядем иначе? Тежко и за нас, и за децата. Избягаха, закриха фабриките, къде да работят? Иначе спокойно живеем, няма кражби, то и няма какво да ни откраднат..."

Забавлението на хората в Горна Вереница е обичайното сутрин- да изпиеш по чаша кафе със съседа, ако си късметлия да имаш такъв. А после - работа в градината и домакинстване, разказва Катя Маринова. Макар, че е над 80-годишна, не спира да се труди, за да е в помощ на децата си.

"Произвеждам си, слагам си домати, краставици, лук, тиквички. Да има какво да изпратя на внуци и правнуци. Насадила съм в градината да има от всичко", обясни Катя Маринова.

Леля Катя продължава разказа си с нотка на носталгия, спомня си младините, когато работела в селското стопанство. Макар трудът там да е бил тежък, хората били щастливи и сигурни за прехраната си, защото работа имало за всички.

"В ТКЗС-то се работеше, отглеждахме жито, слънчоглед. какво ли още не. Звеновод съм била, ръководех група жени. Жътва, балиране, копаене, много работа. Сега няма нищо такова, а и остаряхме, най-лошо е да останеш сам", жали се възрастната жена.

Още за село Горна Вереница може да чуете в звуковия файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Хората от Горна Вереница: Опустя селото...

Галерия

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

За БНР

Радио Видин