Георги Киряков: Обществото е разделено между клиентелизма и надеждата за спасител

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Георги Киряков в ''Посоките на делника'', 11 септември 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С предвещание за високо напрежение започна есенният политически сезон. 

Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който поставя фокус върху подчинението на институциите. От Възраждане пък обещават редица протести, които целят сваляне на правителството. 

Докато страната все още в очакване да приеме еврото от следващата година, постепенно се задават и новите президентски избори. 

Възможно ли е есента и зимата да бъдат изпълнени със социално напрежение? 

Политическото статукво дискутираме с политолога Георги Киряков.

Радио ВИДИН: С обещания за високо напрежение започна есенният политически сезон. Аз си мисля, че българската опозиция към момента е твърде рехава, за да може да осъществява противодействие на правителството.

"Той сезонът и летният беше доста напрегнат и започна с обещание за напрежение. Помним заканите на партия Възраждане и на Костадинов лично за това какво ще се случва в България. Същото го виждаме и сега, същият род закани, същата кампания за запазване на българския лев по билбордове навсякъде в страната, същите намерения да блокират на ниво поне парламент или на ниво менталност, обществена менталност, да блокират един процес, който на този етап е необратим. Опозицията така или иначе е разделена. Тя не е рехава, просто е разделена. В момента опозиционните партии са в малцинство в българския парламент поради ясни причини, поради това, че все пак ГЕРБ като водеща партия и още 2 партии в тази коалиция плюс негласното или неясното участие на Делян Пеевски в подкрепата на управлението, им дава основание да се чувстват сигурни, да има стабилност на управляващите. Този факт, че в момента има мнозинство в парламента, което стабилно стои зад управлението, зад изпълнителната власт, дава основание да мислим и да продължаваме да прогнозираме, че опозицията няма да може да постигне нищо в своите действия. Опозицията е крайно разделена. Там имаме две основни линии на мислене и действие, които са абсолютно несъвместими за ролята им на опозиция. Едните дърпат срещу приемане на еврото, срещу изобщо цялостната ориентация на България към евроатлантическите структури на ЕС и НАТО. А другите, които са по-малка част, макар че има и флуиди - като Величие и МЕЧ, твърдо дърпат и искат България да продължи да се развива в тази посока и да се интегрира все по-задълбочено в евроатлантическите структури на сигурност и просперитет".

Радио ВИДИН: Темата за евро ще продължи да занимава политиците и обществото, но решението е взето. Не смятам, че протести могат да променят ситуацията.

"Разбира се, че не могат да променят ситуацията, затова казах, че е необратим самият процес поне до 1 януари 2026 година, независимо от слабостите на управляващото малцинство, свързани с фискалната политика, тоест с бюджета на държавата и дефицитите в този бюджет, със събираемостта на приходите. Това не пречи на някои от опозиционните партии да представят такъв разказ, при който и в който има обратимост на този процес и да очакват у едно объркано общество, у една част на обществото, която е объркана, да представят ситуацията така че тя да изглежда обратима, тоест все пак България да се върне на нормален път на развитие според техните представи, да запази българския лев. Преди време си давах сметка защо толкова силно българите са се вкопчили в този символ на българската държавност. Една от големите причини вероятно е свързването на символа български лев с друг много силен образ в исторически план - Васил Левски. Целият този патос, който много хора си представят, че е част от българщината... давам си сметка защо толкова яростно много хора продължават да защитават българския лев, без да си дават сметка исторически откъде тръгва идеята за това националната валута след Освобождението да се нарича лев. По-скоро има едно такова символно значение, едно неясно историческо очакване и представа, че ако се разделим с един символ, то се разделяме и с всички останали символи, свързани с националността ни, с националната държава, с всичко, извоювано след 500 години липса на държавност".

Радио ВИДИН: Отвъд тези символични чувства, мисля аз, трябва да осъзнаем, че ако сме бедни, ще бъдем бедни, без значение с лев или с евро.

"Това не могат да си го представят. Абсолютно сте прав. Това не могат да си го представят хората. Една национална валута, независимо какъв символ носи в себе си, тя е едно техническо средство. Това е едно разменно средство. Във всяка страна е така. Ако ние искаме да разменяме стоки на натурален принцип, то трябва да има някаква смазка. Точно това е смисълът на всяка една валута, независимо дали е национална или наднационална. Абсолютно прав сте в този смисъл, че хората не разбират, че не става въпрос само за символика, а и за чисто икономическо действие. Че независимо каква е валутата, ако икономиката е силна, то няма значение дали се казва лев, долар, евро или каквато и да е световна валута".

Радио ВИДИН: Измина вече не малко време откакто правителството встъпи в длъжност. Как усетихте тези месеци? Каква е Вашата оценка?

"По нищо не се различава сегашното управление от предишни управления на Борисов. Същата манталитетност политическа и лидерска, същият начин на разпределение на ресурси - властови, финансови и всякакви. По същия начин се действа и спрямо българското общество. Изключително много се набляга на разказите, които правителството представя за своето лично представяне в управлението и се правят доста сериозно опити да се скрият от погледа на хората, особено по-активните, особено на част от опозицията, действията им по разпределение на този ресурс. Това е чисто рефлексивно действие, специфично за управлението на Борисов, но и имащо корени някъде назад в най-новата ни история, тоест историята на България по време на Прехода. Това някъде някога е било заложено като модел на управление на държавата, като модел за разпределение на политически, властови, финансов и всякакъв ресурс. В този случай Борисов успя да усъвършенства до степен да се задържи толкова дълго на власт, успя да усъвършенства този модел, така че да не предизвиква катаклизми. Това е единственият му принос към управлението на държавата".

Радио ВИДИН: Аз винаги съм се опитвал да разбера този парадокс: защо нашето общество, въпреки всичко, винаги излъчва формацията на Борисов като водещата политическа сила? Нима забравяме всичките грехове, след целият този характерен почерк...

"Има един простичък отговор. Има едно чисто ментално и обществено разделение на изкушени от този тип управление, от този модел на управление, и разочаровани, огорчени, гневни. Тук идва въпросът, какво правят изкушените, какво правят гневните, разочарованите? Обикновено, имайки предвид резултатите от изборите назад във времето, изкушените много лесно се подават на този тип изкусителност на властта. Примерно, дали ще им предложат някакъв тип бизнес възможности, дали ще им предложат някакъв тип работа или просто ще им предложат някой лев за гласа им - за тях е без значение. За тях е важно на индивидуално ниво, на ниво семейство, да има някаква убеденост, че постъпват правилно. Тази убеденост идва през тези три изкушаващи фактора. От другата страна пък имаме огромна маса хора, които станаха все повече през годините, които категорично отказваха да се занимават повече с тези процеси, с процеса на контролиране на управляващите. Това е основата, защото след изборите ти вече не си гласоподавател, ти си суверен, ти си контролиращ действията на управляващите и опозицията. Това е най-простият отговор: все още преобладават хората, които упражняват правото си на глас, които са изкушени от властта. От другата страна пък имаме едно мнозинство, което категорично отказва да се занимава и да мисли за политика, бяга от политика. Между тях на този етап, а и преди това, са се появявали достатъчно много хора, които са си казвали "аз повече няма да се гневя, ще потърся начин и аз да вляза в групата на изкушените", защото виждат, че това работи. Това е моделът, който дава някаква сигурност на тези хора, които все още са активни политически. Това е отговорът на този парадокс... че Борисов е избиран за пореден път, независимо че официално не е премиер, то партията му е първа политическа сила, въпреки че имаше периоди, в които губеше изборите. Това обаче бяха кратки периоди. Сред тази група на гневните, огорчените, обидените от политиката, сред нея винаги има едно очакване, че ще се появи някой нов, който няма да следва този модел, а ще въздаде справедливост, ще раздаде тази система, която е градена години наред... с наивната представа, че този нов човек или тази нова партия, сега в случая очакванията са за президента Радев, който ще направи проект, ще разбие статуквото, ще помете всичко, очакванията са, че той няма да прави като Борисов. Само че няма гаранции, имайки предвид колко пъти вече се появяват такива фигури, такива лидери, такива партии... нищо не се е случвало след това. Просто моделът е бил преформатиран или моделиран по нов начин, може би и усъвършенстван".

Радио ВИДИН: Генезисът на този български политически манталитет може да бъде потърсен в миналото. По-голяма част от тези хора са обучени от школата на БКП. Прав сте обаче, че вече над 25 години чакаме да дойде Месията, който сам да оправи нещата. Твърде рядко търсим обаче отговорност. Твърде рядко държим сметка.

"Ще върна даже и по-назад в историческото време на България като свободна държава: подобен процес на развиване на определен клиентелистки модел на отношение между власт и общество се наблюдава и в годините след Освобождението. Започва се с един ентусиазъм, както се започва и през '89 година, че всичко ще се промени, че някак държавата ще тръгне от само себе си в една правилна посока, ще вземем някакви добри примери на модели от Запада и тамошните държави, към които сме се стремили винаги, но в един момент започва да се изражда целият този модел в силно клиентелистки модел, в който хората търсят възможности да се облагодетелстват: избраните политици да се облагодетелстват от властта, а избирателите да търсят възможности през тези политици да реализират някакви собствени и лични проекти, независимо дали свързани с бизнес, с работно място или с някакви блага, предлагани от властта. При сегашния модел, примерно, това са дърва, някакви помощи, хранителни продукти или някой лев по време на избори. Не само комунизмът създаде тази представа за правене на политика, но и преди това монархията, даже не е монархията, става въпрос просто за обществена нагласа. По време на монархическия режим е имало подобен тип отношение към политиката, към властта, към политиците. Като цяло нежелание на обществото да действа единно в името на някаква по-голяма демократична цел. Всичко е било на принципа на временните облаги, които можеш да получиш или от участието си във властта, или докосването си до властта... и малко такъв тип Андрешковски манталитет да прецакаме институциите, бирника, да успеем да го излъжем и да го оставим да гние в калта".

Радио ВИДИН: Акцентирахме върху това, което ГЕРБ успешно превърнаха в модел. Обаче появата на Продължаваме промяната също е такъв момент, който в крайна сметка донесе разочарование. Отвъд онези големи приказки, видяхме доста често съмнителни моменти, слаби действия, неубедителни политики. Който идва, обещава. Резултатът липсва. Не само ГЕРБ е проблем на сцената.

"За да обещаваш в мащаб, в който обещаваха от ПП, ти трябва да имаш едно просто условие, демократично условие - да имаш собствено мнозинство или да имаш близко до мнозинството присъствие в българския парламент, да имаш достатъчно други субекти, с които да направиш такова мнозинство. Не можеш да обещаваш, че ще свършиш нещо при положение, че накрая ти се появяваш в НС с 70 депутати, не ти стигат 50-60... трябва да ги търсиш отнякъде. Откъде ги търсиш тези хора? Какви партии ще поканиш да управляваш с тях? Не можеш да предлагаш, примерно, на условно казано десни избиратели, управление с БСП... защото те няма да ти повярват на нито една дума поради този факт, че ти си избрал за свой коалиционен партньор БСП. Сред тези хора, които гласуваха за ПП едно време, имаше разочаровани седесари, разочаровани десебари, включително разочаровани гербаджии, които пък са също, когато ГЕРБ се появява на сцената, са били също разочаровани седесари... има и разочаровани царисти. Поради това в началото тръгнах с тази проста схематична представа за българското общество, за разделението в него, на тези разочаровани и очакващи винаги нещо да се случи, помитащо статуквото, както и останалите - опортюнистите, клиентелистите, които винаги са с нагласата, че трябва да са с тези, които са на власт или тези, които имат перспектива да спечелят властта. Връщам се на най-важното условие при управлението на Промяната: след като ти нямаш нужния брой депутати за собствено мнозинство, трябва да търсиш някакви партньорства. А такива изискват компромиси. За много хора компромисите, свързани с БСП, се оказаха прекалено големи. Защото там, както и включително при самостоятелните управления, става въпрос за разпределение на властови ресурс. Все някой ще бъде недоволен. Все някъде компромисът ще бъде прекалено голям, че да разочарова страшно много хора. Това се случва постоянно. Случи се с НДСВ, преди това с ОДС, въпреки че те имаха самостоятелно управление от 136 народни представители, доколкото си спомням, това се случи впоследствие в много отношения и с ГЕРБ. Знаем с каква инерция, с каква скорост влязоха във властта, знаем и как на следващите избори постепенно намаляваше подкрепата към тях. Само че Борисов имаше "благоразумието", което не е добре за управлението на демократична държава, да намери правилен подход към група хора, които да постоянствата в желанието си ГЕРБ да управлява, опортюнистично настроени предимно. Така успя да се окопае в местната власт, през всякакви такива местни схеми, което му дава успокоението, че дори да не е в изпълнителната власт, той ще успява да задържа някакви хора в своята електорална мрежа".

Радио ВИДИН: Между Борисов и неговите съперници предстои президентска битка. Темата ще става все по-основна тепърва. Очаквате ли, че Десницата ще намери най-сетне този обединителен човек или пък може би ще се коалира с ГЕРБ?

"Тук трябва да се запитаме коя Десница... аз не случайно обяснявах електоралната основа на тези проатлантически партии. Въпросът е, дали говорим за народняшката десница, каквато условно казано е ГЕРБ, или говорим за по-либералната градска десница, каквато е ППДБ в момента в поредната си метаморфоза. Интуитивно тези хора вътре със сигурност искат обща кандидатура. Само че също така рефлексивно и интуитивно те не могат да си представят обща кандидатура, в която Борисов да е водеща фигура. Оттам се получава това разединение, това нежелание абсолютно да си колаборират в една такава битка. Това е битка. За тях е важно. Ако не го проумеят сега, точно в този ред на мисли, ще загубят. И ще се окажем в ситуация, в която президентът Радев си посочва наследник на президентския пост, избират го по някакъв начин в колаборация с други политически сили, прави си партия и освен президент, печели законодателната, а оттам и изпълнителната власт. Тогава тези разединени десници двете ще почнат да се вайкат, но няма да признаят, те никога не са го признавали, но вътрешно ще признаят, че са направили грешка. Това се е случвало включително с Иван Костов и идването на Царя. И тогава е имало форма на разделение сред десните избиратели. Едните са били за Костов, други против него, но общността е била една. И тук имаме нещо подобно. Тази общност е една, независимо какви нагласи има вътре в нея. Ако тя не се появи обединена, ще загуби. Ще даде възможност друг да определя политическия дневен ред на държавата. Разбирате, че това би било опасно, ако този дневен ред започне да се преформулира така че България да бъде издърпана от сегашния си коловоз, от сегашния си път на развитие - евроатлантизъм, европейски институции, европейска интеграция. Ние би трябвало вече да сме с еврото, би трябвало да сме напълно интегрирани, но продължаващо задълбочаване на участието ни в европейския политически живот, в живота на ЕС. Разбира се, като все по-лоялен и равнопоставен член на НАТО. Това е проблемът с тази Десница и с президентските избори: че ако се яви разединена, пак на принципа "аз не искам кандидат на Борисов да определя дневния ни ред", ще претърпи катастрофа. Поредната".

Радио ВИДИН: В твърдението на ППДБ, че държавата се управлява от модел Борисов-Пеевски, има ли истина? Съществува ли такъв модел или това е опит да се мобилизира масата от привържениците?

"Такъв модел, разбира се, съществува. Това не отхвърля и това, което Вие се опитвате да кажете, че по този начин единствено и само се опитват да генерират подкрепа и гласове за себе си. Да, съществува такъв модел, защото в момента управлението зависи единствено само от тези двама души. С индиректното участие на президента Радев като тяхна опозиция. Това е парадоксът на съвременната политическа ситуация в България: че опозицията не е в Парламента, а е в Президентството. Така е, защото хората, обществото, народът, е преместил фокуса си на внимание натам. В момента се очаква именно от президента Радев, не от някоя от партиите в Парламента или някъде сред обществото, да се роди следващият проект. Очакванията са към президентската институция, лично към президента Радев да оглави такъв проект. Затова той си позволява да играе тази опозиционна роля. Не обединител на нацията, както е по Конституция, а основен опозиционер на нацията. Защото нацията, народът, суверенът това очаква от него. От другата страна пък имаме този тандем Борисов-Пеевски, който пък иска да удържи статуквото, знаейки че опозицията е разделена и не може да разклати по никакъв начин управлението, но и инстинктивно осъзнавайки, че заплахата за управлението е в президентството, не в парламента. Парламентът е обуздан. Парламентът е вкаран в кошара. Говоря за парламентарната опозиция, включително и за управляващите, защото и там нямаме големи сътресения. Това трябва да се наблюдава до президентските избори, тези сюжетни линии трябва да се наблюдават, защото президентските избори могат да се окажат поредният за българската политически действителност крайъгълен камък за това накъде ще върви държавата. За съжаление, понеже нямаме дългосрочно планиране, нямаме достатъчно политици, които да имат визия за това как трябва да се развива държавата, имаме силно разделено общество, се стига дотам винаги да очакваме със страх какво може да се случи... и с надежда, че това, което се е случвало досега, при един следващ проект няма да се случи отново. Е, няма да стане така! Категоричен съм, че ако се тръгне пак по добре познатата линия на развитие да чакаме месията, да чакаме човека, който ще оправи нещата, държавата и нас - няма как да се случи това. Проблемът е, че не успяхме за толкова години досега, от '89-а до ден днешен, да развием онова демократично чувство, което дори непалците чисто интуитивно са развили. Това желание за демократизъм. Това желание за участие в политиката, когато им се засегнат интересите. В България този дух си отиде може би '96 година за последно, независимо че през 2013 и през 2020 имаше големи протести. Този истински демократичен дух, който започна с големите митинги на Орлов мост през '89та, продължи след това през '96 година с големите митинги и помитането на БСП от власт, си отиде след това... заради редицата разочарования, които следваха едно след друго. Имайки предвид тези факти няма как да не си дадем сметка, че вероятността да се случи отново същото, тоест да бъдем разочаровани от поредния месия, който идва уж да оправи нещата и да се разправи със статуквото, е голяма".