Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Никол Кирова: С архитектурни решения можем да научим хората да се държат по-добре с град Видин

4
Работен момент на Никол Кирова
Снимка: Личен архив


Моят днешен гост е Никол Кирова- мултидисциплинарен архитект и дизайнер с интерес към иновации и научни проучвания. Родена е във Видин през 1994, където живее до 15-годишна възраст. Завършва средното си образование в Англия през 2012-та, след което се мести в Милано, Италия. 
През 2015 завършва бакалавърска програма по интериорен дизайн в Европейският Институт по Дизайн (IED) в Милано, последван от магистърска програма по Архитектура и Урбанистика в академия “Домус”. След като 6 месеца стажува в архитектурно студио в Милано, Никол се мести в Барселона (Испания). Тук се записва в Института по напреднала архитектура на Каталония (IaaC). Този университет винаги е бил нейната голяма мечта. Приемат я при много интересни обстоятелства. В учебната й програма са включени различни специалности от електроинженерство, развитие на материални системи, алгоритмичен дизайн до пасивни фасадни системи за прочистване на околната среда, умни сензорни повърхности и оптимизирани процеси на фабрикация и конструкция. През 2018 участва във фестивала на науките във Флоренция (Италия), където представя избрани проекти на Института, заедно с прототип на научният труд, който развива. Същата година е предложена за участие в ателие по роботика във фондацията на Норман Фостър, където след процес на отсяване на кандидати от цял свят, е избрана като една от десетте стипендианти, които ще участват в ателието и ще бъдат част от общността на Фондацията. Паралелно на научната си разработка, с която кандидатства за различни симпозиуми и конференции, Никол асистира на семинари и работилници в IааC, както и подготвя светлинна инсталация за Фестивала на светлината в Барселона, Лум (Llum 2019). 
 24-годишната  млада дама  желае  да промени облика на целия свят чрез своите иновативни решения в архитектурата. За да стигне до тези свои мечти, подтик й дават нейните преподаватели. Затова и темата на днешното ни предаване ще се съсредоточи върху новите моменти в архитектурата през погледа на Никол.

Следването
"Това, което се случи, беше още по-голям скок - минах към "Урбанистика и градоустройство" в университета в Милано. За още година и половина,  беше изключително...Бях решила, че съм до там с ученето. Така се случи- има един университет в Барселона, който разглеждам от много време, понеже се занимава с технологии и иновации и е нещо като меката в иновациите в Европа. Винаги съм искала да се занимавам с такива неща, никога не ми е стискало да кандидатствам. И майка ми: "Хайде, давай! Какво толкова, още две години". Вече бях изпуснала крайните срокове за кандидатстване с три месеца. И се оказа, че поради терористичната атака двама ученика са се отказали. Това ми предостави по някакъв странно късметлийски начин възможността да кандидатствам, и ме приеха. "

Норман Фостър
"Имах възможността да участвам в асоциацията на Норман Фостър. Бях предложена от университета ми за учасатие в ателие по роботика. Дойде малко като шок, понеже не съм подавала документи. Има пет кръга. От цял свят има 5 000 човека, които отиват на първи кръг от различни университети и десет човека остават на последен. Минах на последен кръг, който беше интервю. Бяхме избрани 10 човека от различни държави за самото ателие. Цялото нещо продължава 6 дена. Самото ателие не се водеше лично от Норман Фостър. Но на една голяма овална маса седеше той със съпругата си- лейди Елена. Най-много ме впечатли това - колко голямо желание има за промяна и вярва, че архитектурата е според него наука, която има толкова много да допринесе за начина, по който хората живеят. Начинът, по който той говореше, е изключително надъхващ и те кара да се чувстваш, че ти си един от тези, които ще променят живота. "


Роботите
"Роботите предоставят сигурност, бързина, точност в строенето на отделни модули и спестяват голяма част от времето на хората. С един универсален робот 85- тонен, могат да бъдат заменени 20 човека. Много хора са притесняват, че роботите ще заемат работните места. Това е далеч от истината, тъй като тези роботи не работят сами, някой трябва да ги програмира, управлява. Въпросът е, че не е нужно ние да сме тези, които вършат тежък физически труд. И скоро ще навлезе и в архитектурата, и е неизбежно. В моя университет има програма за 3D принтиране на глина.  Дава ти се възможността да 3D  -принтираш цели домове в рамките на дни или седмици. И е нещо интересно. Като говорим за иновации сред материалите, си представяме наноматериали,  опитваме се да разработим голям асортимент от биопластики, които се правят от глицерин, остатъци от кафе и се разграждат за 10 години. Разликата между 500 години разграждане на пластмасата и 10 години е доста голяма. Това са неща, които тепърва навлизат. Затова ние сме там- да проучваме какви са възможностите на такъв тип нови материали."

 Бъдещето на архитектурата във Видин
"В момента съм доста скептично настроена. Давам си сметка, че Видин ще стане призрачен град. Не виждам алтернатива. Това е малко тъжно, даже много. Има много неща, които могат да бъдат променени. Първо, цялата ни речна градина трябва да бъде тотално реконструирана. Трябва да бъде направена в нещо, което да привлича туристи. Истината е, че центърът на града има възможност да бъде преправен по начин, който да го направи център на европейски град. Трудно е да се придвижваш с кола във Видин, не е въпрос на задръствания. Не е достатъчно добре измислено като план. Когато се занимаваш с градоустройство, трябва да можеш да предлагаш решения, които са сполучливи не само тази година, а и другата, и след 50, и след 100 години. В момента правим ремонт, който е под всякакво критика... Има неща, които са потресаващи. Фактът, че целият мрамор и павета са захвърлени изпочупени на  камари около Съвета, е направо плачевен. Това е материал, който би могъл да бъде преизползван. И защо? Да сложим китайски жълти плочки. Такива простички решения би трябвало да се взимат с мисъл. Ландшафтният дизайн, който е направен в градската градина, е под всякаква критика. Ние нямаме среда, в която да можеш да се разходиш и да ти е приятно. Разходката от центъра до "Баба Вида" е плашеща вечерно време. Цялата зона покрай "Баба Вида" се е превърнала в място, което по никакъв начин не привлича  който и да е било. Мисля, че има как това да бъде преправено и не би трябвало да е много трудно."

Градската среда

"Ако беше направено наистина красиво, никой не би го чупил. Нямаме среда, в която да се чувстваме комфортно, там, където би трябвало хората да се срещат, да имаш кафенца, барчета, да можеш да се разхождаш с деца. Имаш 10 000 пейки от тук до Спортната зала, а като тръгнеш до "Баба Вида" няма къде да седнеш по пътя, не мисля, че приоритизираме правилно. За мен е странно начинът, по който се проектира този град. Странно е, че не се възползваме от даденостите си. "Баба Вида" би трябвало да е център и икона на този град, а не е. С архитектурни решения и благоустройство ние всъщност можем да научим хората да се държат по-добре с този град. Не ги обвинявам, защото градът им се държи по този начин с тях. Ако имаше как, малко по малко да започнем да предоставяме един по-комфортен и по-красив Видин, сигурна съм, че това щеше да е хубаво начало за промяна. Видин има дух, лошото е, че е останал един спомен. Има сантиментална стойност. Винаги ще имам желанието да помогна по всевъзможен начин."

Грешките
"Едно от нещата - трябва да се учим от грешките на глобално ниво. Има как да прескочим много нива и за кратко време да се трансформираме в тотално различен град. Ако мислим в перспектива, има как и да си дадем възможност  сега да бъдем град, в който да има какво да покажем."

Дипломната работа
"Развивам биопластиката, която е базирана на червено водорасло и графит. Успях да създам нещо, което да бъде вкарано в бетоново плочка. Бетон с титаниум диоксид, който изчиства въздуха от въглеродни емисии. Нещо като жив материал, който се храни със замърсен въздух. Стигам до модул от плочки и спекулирам с това как да се използва в цели квартали. И точно тази система от плочки би могла да преобрази нашите градове. И минавам през различни мащаби, което е много интересно."

Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45