Видинчани са категорични, че смяната два пъти годишно води до объркване в ритъма им на живот.
"Създава проблеми на здравето, на транспорта и т.н., безпредметно е, назад във времето е имало ефект", казва видинчанин.
Смяната на зимното с лятно часово време е започнала преди 100 години, за да се пести електроенергия, но и да се използва повече светлата част на деня.
По време на Първата световна война Германската империя въвежда лятно часово време, за да пести въглища в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Русия и още няколко държави чакат до 1917 г., а Съединените щати възприемат мярката през 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен преди повторно въвеждане. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.
По думите на дългогодишния фелдшер в Златорожието, бивш кмет няколко мандата на село Кутово - Живко Дионисиев, който от години работи към Центъра за спешна медицинска помощ във Видин, тялото на човек е устроено така, че да се приспособява към различни ситуации. Затова смята, че смяната на стрелките не може да ни вреди на здравето.
"Организмът има голям потенциал, нужна му е една седмица, за да влезе в новия ритъм", казва Дионисиев, който има 40-годишен стаж.
Очаква се Европейският парламент да гласува законодателната промяна преди края на настоящия си мандат. Каквото и да реши обаче, промяната трябва да бъде гласувана и от българския законодателен орган.
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..
Наред с другите празници, които отбелязваме днес, 14 февруари, честваме и Международния ден на даряването на книги. Отбелязва се от 2012 г. под мотото "Дари книга на дете". Денят е изцяло доброволческа инициатива, насочена към увеличаване на достъпа и интереса на децата към книгите. Подкрепена е от автори, издатели, блогъри и частни лица от над..
Днешният 14 февруари, освен ден на любовта и на виното, е и ден, в който се почита професията на археолозите и тяхната роля за откритията и проучванията, които разкриват историята на нашата страна и цивилизация. По този повод ще ви срещнем с Алексей Алексеев , който е роден във Видин, учил е във Велико Търново, където и работи. Завършил е висшето..