В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в собствения ви дом? Може би тогава настъпва времето да повярвате в справедливост отвъд реалността… или да потърсите някой от нейните приносители.
Романът „Ресторант“ на турския писател Хакан Йел разказва история за онова късче възмездие, което всички тайно жадуваме, когато светът ни покаже най-уродливото си лице, но законът се оказва безсилен. Една история за гнева, който ни изяжда отвътре, когато престъпниците остават ненаказани. За онзи глас, който ни нашепва, че няма друга справедливост, освен личната.
В романа си Йел използва като декор наситени с екзотични аромати турски кухни, ресторанти и кафенета, за да разказва за престъпления и наказания, за грехове и разплата. За сурово, изчистено право, каквото хората са отвикнали да търсят и очакват, но все още да имат нужда от него.
Някъде там, над света на видимото е оплетена невидима мрежа – информационно поле, в което тайните не съществуват, а законите и правилата са изчистени и ясни. Справедливостта е неотменима и неизбежна. Никой и нищо не остава скрито и безнаказано. Добро срещу зло, светлина срещу мрак. И всяка от страните си има своите служители. Хора като „Готвача“ Кузей Арал.
Той е човекът, от когото имат нужда низвергнатите, отчаяните, обезверените, пренебрегнатите. Него чака бащата, изгубил дъщеря си от ръцете на убиец, когото законът оправдава. На него се надява изоставеното момиче от сиропиталището, жертва на онези, които уж трябва да се грижат за него. Дори полицаят, решен да го залови, но изгубил всичко, което някога е обичал, има нужда от Кузей. „Готвачът“ е проводник на воля, по-древна и по-могъща от всяка човешка институция, а изкуството му преплита храната и смъртта по начин, превръщащ и двете в тайнство. Защото Кузей знае, че каквото и да правиш, независимо дали е баклава или убийство, трябва да му се посветиш изцяло, докрай. Да се разтвориш в него. Да го правиш с уважение, отговорност и стил. Нямаш право да бъдеш аматьор нито в кухнята, нито в убийството.
От другата страна на разказа е инспектор Али от истанбулската полиция, който разбира посвещението по свой начин. Той бързо се досеща, че преследва прецизен сериен убиец, приел за своя мисия да въздава правосъдие там, където законът се е оказал безсилен. Някой убива изверги, успели да се измъкнат от отговорност за престъпленията си. При това ги убива по начин, граничещ с невъзможното. Убиецът не просто преследва жертвите си – той ги познава като никой друг. Знае тайните им, познава слабостите им дори по-добре от тях самите.
Али и партньорът му Музафер вярват, че когато постъпват правилно, животът няма да се отнася сурово с тях. Знаят от коя страна на закона стоят и това ги прави твърде уверени, докато не разбират по най-трудния начин, че никой не е застрахован от опасността да изгуби хората, които обича. Че животът пет пари не дава дали си спазвал правилата или не, дали си добър човек или чудовище. За него няма значение кой си, какъв си, какво си правил – той удря еднакво жестоко всички.
В такъв момент човек започва да се съмнява в себе си, в решенията и приоритетите си. Започва да си задава въпроси. Животът на любимите ти хора достатъчно висока цена ли е, за да изоставиш принципите си в името на отмъщението? И дали понякога правилното не е именно онова, което законът забранява? Например… да убиеш?
Но „Ресторант“ не е роман за възхвала от отмъстителите. Той всъщност е разказ за това колко струва да се пречупиш и да прегърнеш омразата си. За опасността да повярваш, че доброто и злото са просто категории, които човек може да моделира според собствените си нужди и разбирания, и че това ти дава някакви гаранции пред Вселената. Така че ако имате нужда от книга, която не просто разказва история, а ви предизвиква да надникнете в собствените си сенки, „Ресторант“ е идеалния избор.
Хакан Йел е роден в Истанбул през 1968 г. Завършва „Археология“ и „История на изкуството“ в университета в Анкара, след което изучава и „Развитие на детето“. През 2004 г. започва да пише статии за взаимоотношенията между мъжете и жените за списания „Cosmopolitan“. Първият му роман – приключенският трилър „Докосване до Султана“ – излиза от печат през 2005 г. Следва „Ресторант“ – роман, в който Хакан Йел обръща внимание на все по-нарастващото насилие в обществото. Романът има доста критици заради твърде бруталните сцени на насилие, описани на моменти в него, както и заради посланието, че понякога справедливостта е единствено в твоите ръце.
„Неделник“ е тук. Темите: В петък вечер в Залата за изяви на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин се състоя музикално-поетичен концерт „Поезия и музика за живота“ с участието на Марко Милошевич и Борис Режак . Гостите от Сърбия потопиха публката в неповторима атмосфера, изпълнена с поезия, музика и вдъхновение...
В Първа неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на висотата на духовното служение и в същото време неговата простота и достъпност за всеки един от нас. "Мнозина влизат в храма със своите претенции - с мисълта, че Бог и Църквата са им длъжници. Ние трябва да се приближаваме и да вървим към..
Във видинското село Жеглица бе подаден сигнал за сериозна авария на уличен водопровод, при която се наблюдава изтичане на питейна вода. Случаят се развива именно в период, когато голяма част от страната се намира в продължителна суша . До момента няма публично достъпна информация за причините, обема на изтеклата вода или сумата на щетите (ако има..
През май 1992-а някъде в Дания група четвъртокласници е на излет сред природата. Разходката им обаче се превръща в кошмар, когато в близкото блато се натъкват на труп, докато играят на криеница. Без да искат, малчуганите са намерили една от жертвите на вилнеещия в околността по това време сериен убиец. Малко по-късно убиецът е заловен и на свой..
Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И..
Филмът "Made in EU" , на режисьора Стефан Командарев, получи Голямата награда за пълнометражен игрален филм в 43-тото издание на Фестивала на българското кино "Златна роза" във Варна. Според журито, това е безкомпромисна творба, която, освен че отразява духа на съвремието в България, тесногръдието, страха и покорството, внушава и надежда в..
В "Едно" представяме събитията, които организираха от фондация "Подкрепа за реализация" - Видин през месец септември, както и предстоящите. От Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица с увреждания към фондацията отбеляза Деня на Съединението на Княжество България и Източна Румелия с посещение в музея. Разгледаха..