Регионалните различия в Европейския съюз (ЕС) се задълбочават, показват последните данни на Евростат. Северозападна България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарт на покупателната способност, в общността- едва 31% от средното за ЕС. Най-общо казано, доходите и благосъстоянието тук са около една трета от средното за Евросъюза и близо 20 пъти по-малко в сравнение с най-богатите райони в Европа, отчита европейската статистическа служба.
Данните са анализирани от Института за пазарна икономика.
"Това усещане, което се е насадило през последните 15-20 години, за неравно регионално развитие у нас, се дължи на ниската база на развитие в части от страната, в които стандартът на живот е наистина нисък в сравнение с европейските стандарти. Наистина Северозападна България остава най-бедният район, но в най-бедните десет региона на ЕС влизат пет от шестте български района, като само Югозападна България не е там. Има известна конвергенция- преди десетилетие стандартът на живот в Северозападна България е бил 28% от средното за Европейския съюз, сега вече е 31%, но това е крайно незадоволителен темп. Хубавото е, че за разлика от някои други части на ЕС, поне не се наблюдава спад. Един от основните инструменти за икономически растеж на Северозапада е подобряване на инфраструктурното състояние- дори едно съоръжение, като Дунав мост 2, в крайна сметка не успява да разгърне напълно своя потенциал, защото съпътстващата инфраструктура не е на необходимото ниво. Трябва да се работи и за привличане на ключови инвеститори. Моделът на икономическа зона Тракия в някакъв момент ще тръгне и към Северозапада, въпросът обаче е това да се случи възможно най-бързо, защото демографските процеси, които протичат там, в един момент ще възпрепятстват евентуални инвеститорски намерения. Реалната децентрализация също би могла да подпомогне процеса. Видя се в части от Румъния, че има начини тенденцията да бъде обърната. Регионът срещу Видин беше с по-ниски показатели, когато Румъния влезе в ЕС, а сега вече стандартът там е 40% от средното за Европейския съюз, което отново е ниско, но има развитие. Мисля си, че и едно бъдещо приемане на Сърбия в ЕС ще подпомогне развитието на Северозапада", обясни Явор Алексиев, старши икономист в Института за пазарна икономика.
"За съжаление, голямо значение в Северозападна България има демографската криза. Докато демографската картина не се подобри, не бихме могли да очакваме много инвестиции да отидат там, тъй като всеки един инвеститор едно от първите неща, които прави, е да разбере какви хора може да наеме, има ли достатъчно квалифициран персонал. Трябва да се подбори и като цяло бизнес средата, за да можем да привличаме инвеститори, да има публично-частно партньорство, т.е. държавата да се ангажира повече точно за такива по-слабо развити региони и да стимулира всячески откриването там на нови работни места и привличането на инвеститори, заедно с местната власт", коментира икономистът Румен Гълъбинов.
Наскоро българската Сметна палата публикува одитен доклад, изследващ дали регионалната политика е постигнала целите си за периода 2012-2016 г.
"Краткият отговор е: не", посочват анализаторите. Палатата обобщава, че:
"Не може да се изрази разумна увереност, че са създадени необходимите условия за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие."
"Мисля, че регионалната политика на България не е добра, при положение, че имаме такава изостаналост на региони. По-скоро България се развива по един инерционен и хаотичен начин със струпване на все повече население към столицата и няколко големи центрове, вследствие на което останалата част на страната се обезлюдява. Имаше много европейски програми, които способстват за развитието на регионите. Те обаче очевидно не се изразходваха по най-ефикасния начин, след като продължават тези негативни тенденции. Нека да погледнем как сме усвоявали еврофондовете, как са правени обществените поръчки и цялостното преразпределение на тези средства, за да видим защо не се постига желаният ефект. Иначе средства е имало, имало е подкрепа от Европейския съюз, защото той иска България да се развива по-равномерно и да сме в по-голяма степен интегрирани, да има истинско сближаване със средните показатели на ЕС. Трябва да има по-строг контрол на изразходването на средствата, надзор по изпълнението на проектите и програмите и на целесъобразността на похарчените средства, за да нямаме разхищения на ресурса, който ни се предоставя. Необходима е регионална политика, която да е прагматична, рационална, да съчетава интересът както на държавата, така и на предприемачеството от гледна точка на това да има стимули, да има мотивация на инвеститорите да направят преки инвестиции в по-слабо развитите региони, да докарат от възможно най-много места хора за работа, да се плащат добри заплати", добави Румен Гълъбинов.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...
Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..
България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...
На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..
Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора. До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..
Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет. Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН. Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица. Част от втората парламентарна..
От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..