Днес в "Калейдоскоп" ви представям една колкото обикновена, толкова и необикновена жена. Подчинила живота си на труд и работа, отгледала добри деца и внуци, радваща се на уважението на своите колеги и ученици, носеща в себе си болка за културата в града. Уж обикновени наглед неща, а в същото време се вплитат в енергията и духа на нашия град Видин. Срещам Ви с Цветанка Иванова Игнатова, която е родена във Видин преди 72 години.
"Почти целия си живот съм преживяла във Видин, много си го обичам и не мога да си представя, че ще бъда някъде на друго място."- казва тя.
Детските си години прекарва в град Видин. Има щастливо и безгрижно детство. Прекарва го най-вече на игрище "Юнак". Родителите ѝ я възпитават в трудолюбие и честност. В дома им има интерес към образованието и културата, купуват се различни книги и се четат, ходи се на театър. Така в Цветанка се поражда интерес към пътешествия в далечни страни и посещения на световни исторически забележителности.
Завършва основното си образование в Първо основно училище. Продължава в първата за времето си математическа паралелка във Втора гимназия "Лиляна Димитрова". След завършване на средното си образование, записва специалност математика, педагогически профил в Шуменския университет. Три години учи там, после се прехвърля задочно. През това време се омъжва, раждат се децата ѝ. Трудно ѝ е да учи и да гледа деца. Преодолява всичко с помощта на съпруга си, който е неотлъчно до нея. Сега от дистанцията на времето е удовлетворена и горда със своите деца. Синът ѝ е капитан на кораб, а дъщеря ѝ е завършила икономическия институт. След дипломирането си веднага започва работа в Градския комитет на комсомола. Продължава да работи като учител в село Плешивец. След това постъпва на работа в току-що създадения изчислителен център. И прекарва в тази структура 17 години от трудовия си стаж. Появява се предложение за работа в Бреговското училище. Приема работата, защото децата са много добри, а и дават по-високи заплати като гранична зона. В същото време тя и съпругът ѝ започват да строят по стопански начин. Пенсионира се като учител по математика в СУ "Цар Симеон Велики". Днес е свободна от професионални задължения и се опитва да обиколи онези страни, за които някога е чела и мечтала.
Гимназията
"Вървеше ми повече литературата, да си призная, обаче повечето отличници кандидатстваха за там и аз заедно с тях. Любим предмет ми беше литературата. Животът в гимназията беше свързан с различни неща: имаше спортове, който обичаше спорта, тренираше. Имаше школи по изобразително изкуство, имаше оркестър симфоничен, хор, духова музика. Свиренето на инструмент те учи на дисциплина, преди всичко."
Училището
"Много е важно възпитанието, семейството преди всичко. Ти трябва да го възпиташ на уважение първо към родителите, и най-вече към учителите. Това да отговориш на родител или на учител, това беше несъвместимо с всякакво възпитание и не се допускаше. Днес много лошо повлиява отсъствието на родителите, които заминаха за Западна Европа."
Видин и културния живот
"Свързвам Видин с целия мой живот. Без Дунава не мога. И го свързвам с културния живот. В нашия малък град имаше толкова много културни институции - Куклен театър и школа към него, имахме пионерски детски хор. Нашият хор печелеше неимоверни награди на всякакви фестивали. Имахме смесен хор, казваше се "Боян Чонос", имаше и хор към Химкомбината. И всички тия хора ходеха на репетиции и за тях това беше едно разтоварване, срещи с публика. Беше много интересно и хубаво. Оперета се правеше, диригент беше Борислав Михайлов. Баща ми беше купил карта и ние ходехме на оперета. Учениците посещавахме оперети с учебна цел. Разказваха ни какво е увертюра, как се построява произведението. Видинският театър беше най-великото нещо на света. Водеха ни всяка седмица на театър и това още от ученици.
Изпращаха млади актьори в нашия театър, те бяха феноменални. Премиера не съм пропускала. А Шекспириадата беше нещо, което не е провеждано не само в България, а може би и в Европа. Това стана през 1964 година, а предишната година се откри летният театър в "Баба Вида". При самото откриване имаше стотици факли и аз също бях факлоносец. Имаше и фанфари. Изнесоха се много представления."
Животът
"Животът е хубав, по всяко време, сега даже ми е най-лесно. Много е важно човек да остави поколение след себе си. Оптимист съм."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Седма неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че Той е готов винаги да ни помага и да ни утешава в нашите немощи и страдания. Когато Господ беше повикан от Иаир, за да помогне на болната му дъщеря, влизайки в дома му Той я намери вече мъртва.Как приличаме на тези хора, които са наобиколили мъртвата..
Калифорния през 60-те години на ХХ век е място на свободна любов и желание за световен мир. Хипи културата е в апогея си. Но времената се менят и ветеранът от Виетнам Гарет Брендън се опитва да се справи с тях, въпреки умората, която е натрупал от всичко. Върнал се е у дома, в Щатите, без никаква идея какво иска да прави. Знае само, че не желае..
Какво кара едно младо момиче от далечен Китай да избере да живее във Видин? Днес ви срещаме с Янг - 25-годишна преподавателка по китайски език в СУ „Цар Симеон Велики“ . Само преди два месеца тя пристига в България, готова да сподели културата и езика на далечен Китай с видинските деца. За Янг това е истинско предизвикателство - нова страна,..
Ухае на прясно изпечени вкусотии. Навън е мъгливо, но в пекарната на Дора Любенова - " Ди Арт - Пекарна и Кафе " е светло, топло и уютно. Мирише на масло, на сладко тесто, на нещо познато и чуждо едновременно - типично британски аромат, който те кара да се усмихнеш. Тази събота Видин отново ще посрещне "Съботна закуска с Мик и Дора" -..
Медникарството - или както старите хора му казват бакърджийство - е един от най-старите занаяти по нашите земи! От траките и римляните, чак до днес, майсторите продължават да изчукват не само медта, а и човешкото любопитство с красотата на своите съдове. Чайници, кани, джезвета, тави, котли - всичко блести и звъни, сякаш казва: „Айде,..
Стана студено и започваме с котките. Ами, да - сега е най-приятния момент, в който котката да дойде в скута и да се сгушите...и да чуете онзи приятен, успокояващ звук - мъррррр. Историята на Уиски е истински трогателна. Той е подарък за своята стопанка Виктория Витомирова, която всъщност изобщо не е искала да има котка. Но, както често..
Областната дирекция на МВР във Видин продължава превантивната кампания срещу телефонните измами "От дом на дом" в населени места от областта. Полицейски инспектори посещават адреси и местата, където се събират възрастни хора и разясняват за рисковете. Раздават календари с препоръки как да се предпазят. На опашката пред Централната поща във Видин..
Значителна облачност с дъжд
Дъжд
Облачно
Облачно