Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Млади и стари от Северозапада за бъдещето на Европа

Снимка: Радио ВИДИН

"Изберете своето бъдеще" и "Този път ще гласувам" са част от призивите, с които Европейският съюз цели да мотивира избирателите да участват в изборите за Европейски парламент. 12 дни преди вота проверяваме ще дадат ли своя глас на 26 май и интересуват ли се от бъдещето на Европа младите и хората от третата възраст в Северозападна България. 

"Интересувам се от бъдещето на Европа, от изборите- не, защото все още не мога да гласувам... За мен е важно да знам кой управлява Европейската комисия, Съвета, защото България е част от ЕС... Не съм достатъчно добре запозната с Европейския съюз, с неговите институции. Мога да гласувам, но все още не зная за какво... Интересувам се, защото в крайна сметка сме европейски граждани, наистина ми е интересно какво ще се случва в бъдеще и дали ЕС ще просперира, или ще се наблюдава спад... Бих искала повече да се чува гласът на обикновените хора в Европа... Много мои приятели си тръгват от тук и не искат да се връщат, защото не виждат смисъл. Искам това да се промени...", казаха пред Йорданка Петрова Светлозара Колева, Зорница Асенова, Петя Младенова и Ана Станчева от видинските гимназии "Йордан Радичков" и "Екзарх Антим Първи".

По-висока избирателна активност сред младите хора цели чрез различни кампании Европейският съюз. Техният глас е важен, защото именно през следващите пет години, колкото е мандатът на Европейския парламент, 18-годишните днес ще учат и ще се реализират на трудовия пазар. Клиширано, но вярно е, че младите са нашето бъдеще. Какво обаче е отношението им към процесите в ЕС:

"Смятам, че България е доста ощетена, като член на ЕС, много по-бедни сме, доходите тук съвсем не са, като в други страни-членки. Плюсовете са, че можем да пътуваме само с лична карта, получаваме финансова подкрепа, имаме избор да учим, работим и живеем, където поискаме. Ние искаме да останем в България, но не виждаме перспектива тук... Интересувам се и ще гласувам, но все още не съм решила за кого. Изборите са важни за нашето бъдеще. Плюсовете на ЕС са много, но трябва да се премахне двойният стандарт и доходите ни да са по-големи", смятат Никол Ненова и Тереза Георгиева, ученички във Видин.

Младите хора във Враца, противно на общоприетото мнение, също се интересуват от бъдещето на Европа и предстоящите избори. Ива Антонова се срещна с младежи, които след 12 дни ще гласуват за първи път в живота си:

"Имах възможност да замина за чужбина, но се отказах. Реших, че тук е по-добре за мен... Разбира се, че ще гласуваме, всеки един български глас е от значение. Важно е да се чуе нашият глас... Ние сме европейци и нашият глас има тежест, колкото на всички останали."

Младите са в центъра на вниманието на европейските институции, поне що се отнася до предстоящите избори. Но и хората от третата възраст имат своята позиция за бъдещето на Европейския съюз. Представители на Информационния център Европа Директно-Видин се срещнаха с членовете на пенсионерския клуб "Белият Дунав", за да им представят устройството на обединена Европа и да чуят какво хората с бели коси искат да се промени в Евросъюза. 

"Не може в една държава-членка на ЕС народът да е гладен, а пенсията ни да е 220 лева. Как ще бъдем равни европейци с германците и англичаните?.. Ние, обикновени граждани в България, не усещаме Европа, че е наша. Европа засега не отговаря на своите социални цели. Години наред ни беше внушавано, че Европа ще бъде общност на демократични, равноправни, справедливи държави с поносимо ниво на бедност. Не се получи! Дори в Балканските държави, които не са членове на ЕС, пенсията е двойно по-голяма от нашата. Над 1 млн. българи живеят под границата на бедност. Европейският съюз трябва да стане по-социален, държавите-членки да стават по-богати, хората да живеят по-добре... Ние виждаме очите на нашите евродепутати само преди изборите. Трябва по-често да се срещат с нас, за да им кажем, че не може да получават големите заплати и да ни гледат отвисоко, докато ние умираме, като кучета, по селата без доктор, без аптека, без транспорт. Искаме да ги питаме: "Ти, като беше там, как проучи нашия живот и как го представи там, за да се вземат добри решения за проблемите, които имаме?"... Искам само да кажа: "Върнете ни децата, моля Ви!", казаха възрастните хора от Видин.

Ниските доходи в България и усещането, че "не сме баш европейци" доминират в настроенията на видинчани в навечерието на евроизборите. В хода на предизборните кампании в държавите-членки на ЕС, в повечето случаи националните проблеми взимат връх навсякъде, отчитат анализаторите. Изследване на общественото мнение на Евробарометър показва, че европейците нареждат като най-важни теми икономиката, младежката безработица, миграцията и изменението на климата. Освен това едва 20% от анкетираните смятат, че като участват в изборите за Европейски парламент, могат да променят нещо. С това се обяснява и обикновено ниската избирателна активност на тези избори. 

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Вижда ли се светлина за тунел под Петрохан?

Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..

публикувано на 25.11.25 в 13:30

Как ще повлияе еврото на пазара на автомобили втора ръка

Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..

публикувано на 24.11.25 в 11:00

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45