Петьо Начев: Щастлив съм, че рисувам

Определя себе си като човек с чувство за хумор, който гледа на света с погледа на човека - артист, творец, художник. Убеден е, че каквото и да се случи, винаги във всичко съществува нещо комично. Именно това чувство за хумор го  съхранява, дава му възможност да гледа от друг ъгъл на живота. "Човек не трябва да губи това чувство за хумор, тъй като това го предпазва от редица неприятности. Ако човек се вглъби само в нещастието, това означава да си навлече много болести." - заключава дълбокомислено Петьо Начев.  

Детството
"Никой не си заключваше вратите, всеки знаеше, че ключът е под изтривалката, ние го слагахме там, за да не го загубим. Родителите ми като млади са заминали да строят града на младостта, на една гола поляна е изникнал завод. Това е било повеля на правителството. Тогава е съществувало т. нар. "бригадирско движение". Това е било пак някакво такова съревнование."

Кърджали
 "Отидох октомври месец в Кърджали в отдел "Просвета". Чукам на вратата и казвам: "Искам да стана учител". Служителката пита:"Какво сте завършили?", казвам: "Гимназия", и тя каза:" Ще предавате история, френски език и нотно пеене." -"Как френски, аз не съм учил никога френски, учил съм немски." Та накрая ми намериха  с руски. И така с руски, история и нотно пеене тръгнах за село Люляково."

Люляково
"Какво е интересното. Децата в Люляково имаха желание за учене и полагаха максимум старание, за да могат да научат български език и да се изказват на български език. Имаха амбицията и старанието да говорят на правилен български език. Но там родителят изисква и не се срамува от това децата му да учат български език."

Рисуването
"Намирах време за него, но съвсем епизодично. Не ми оставаше време да рисувам, както сега го правя. Значи трябваше да дойдат годините да се пенсионирам, за да почна да работя. Аз сега си работя все едно съм на една постоянна работа. След закуска отивам в ателието и работя до 16: 30 часа всеки ден. Всеки ден, сега е най-добрият момент. На изложбата ми в Монтана дойде моят приятел проф. Ивайло Мирчев. Едва сега започнах да правя тези изложби - във Видин, в Монтана, в Неготин, в Ловеч. Имам разговор следващата изложба да бъде в Турну Северин и евентуално, следващата да бъде в София, в една от галериите. Всъщност това ме крепи. Щастлив съм, че отприщвам тази енергия. Не съм имал време да работя с рисуването. Не можеш да се върнеш от училище натоварен и да извадиш палитрата и да започнеш да рисуваш. Не става, иска се спокойствие. Пейзаж, натюрморти, портрети с акрил, акварел и масло основно. Работя основно с акрил. С тези бои се изисква по-интензивна работа и работата трябва да бъде завършена в рамките на часове. Повече работя с шпакла отколкото с четка. Точно тия мазки дават един релеф, по-особено въздействие. Първият ми любим художник беше Шишкин."

Почивката
"Аз му казвам агрофитнес. На 15 км от Видин в село Ясен си почивам. Преди години бяхме със сина ми и съпругата ми там, много отдавна, и аз си казах един ден като имаме пари, ще си купя място тук, да си идваме лятото. Случи се така, върнах се от командировка и с парите си купих това место, то беше само лозе. Прекарах вода, ток, направих нещо като бунгало. И там ходя лятно време и се грижа за това лозе. Значи от април месец като започне резитбата, копаенето и аз отивам на агрофитнес. Това ми дава едно друго желание за живот. Само, който не е чул птиците как пеят, тишината, спокойствието, той не може да си представи за какво иде реч. Ето там е един малък рай."

Повече може да чуете в звуковия файл.