"Клуб веселие" в село Ботево събира хората в делници и празници

Сегашното си име Ботево получава през 1956 година. Наречено е така на поета и революционер Христо Ботев. Когато той слязъл край Козлодуй и се отправил с четата си към Врачанския Балкан, пътят му минал недалеч от селото.

Това било в миналото, а как днес тече животът в това живописно селце, провери в анкета Недка Лилкова:

"Живеем нормално. Аз работя по програма към кметството и сега кося тревата в обществените площи. Иначе вкъщи си гледам градината. Засега е добре. Дъждовете не са пречка. Аз редовно си пръскам и лозето, и овошките. Проблеми няма... За младите  животът в града е по-добър. Там имат по-добра перспектива за развитие. Тук е по-добре пък от гледна точка на чиста природа и спокойствие... Преди в района имаше много лозя. Сега запустяха, защото няма кой да ги гледа. Старите хора, които ги гледаха вече са починали, а младите са малко , пък и работата в лозята не ги привлича. А тук всичко вирее. Районът ни е добър за земеделие - и царевицата става хубава, и пиперът, и доматите- всичко. Стига само да се трудиш... На 73 години съм. В селото останахме малко хора и всеки кара кой доколкото може. Жена ми почина преди два месеца и аз останах сам. Трудно е за всичко. Децата са по Враца и Мездра и цялата работа чака мен. Сега съм дошъл да си взема хляба и отивам да почивам, за да набирам сила... Чушки, домати, лозе имам в двора. До преди пет дни имах и три кози. Продадох ги и приключих с животновъдството. Животът стана много тежък, а няма кой да ти помогне... Проблемът ни е, че няма автобус. Не можем да мръднем оттук. А в селото има предимно възрастни хора, на които им трябват и лекар, и лекарства. Сега кметицата с колата обслужва тези по-старите хора, но това не е работа. Така не се решава проблемът... Лекар имаме тук, но за спешните случаи е по-сложно. Линейките в болницата в Бяла Слатина са само две и обслужват района до Оряхово. Там мисля, че е останала една линейка, но няма пък болница... Магазинът работи само от 9 до 13 часа, защото след обяд няма хора. Идват, взимат си хляба и се прибират. Такъв е животът на село..."

"Животът в Ботево не е лек, но с общи усилия се справяме", обясни пред Недка Лилкова и кметският наместник Соня Ненкова:

"В селото живеят 50 човека, но през лятото ставаме повече. Преди години Ботево е имало повече от 980 жители, от които днес не са останали и 10 %. Младите са много малко, преобладават възрастните хора. Най-възрастният жител на селото е баба Параскева, която е родена през 1920 година, а най-младият е моята внучка, която е на 2 години и 4 месеца.  

В селото земята е плодородна, въздухът е чист, имаме гора, язовир, река- всичко необходимо за едно курортно селище. За съжаление обаче, хората ги няма вече.

Земеделието е основното препитание на останалите тук. Произвеждат се зеленчуци и плодове. Преди са се гледали и много животни, но сега хората вече са възрастни и все повече от тях се отказват от тази дейност.  

Друг проблем е, че пощата отваря само два пъти в седмицата. А тук местните си плащат тока, водата, получават пенсиите си и правят абонаменти за вестници. Жителите ни може и да са възрастни, но живо се интересуват от това, какво се случва у нас и по света.

Често имаме и проблеми с електроподаването, защото електроразпределителното дружество не си поддържа изправна мрежата и при най-слабия вятър токът в селото спира. Проблем е, че нямаме обхват и на нито един мобилен оператор. Те всички претендират за 100 % изградена мрежа, но ако дойдат на място ще се убедят, че не е така. И още нещо- преминаващите през селото автомобили се движат с много висока скорост и даже говорихме с общинския кмет да се направи нещо за ограничаване на движението. Просто шофьорите си знаят, че тук няма много полиция и карат както си искат. Както казах, населението тук е възрастно, хората не виждат добре, не чуват и това бясно каране винаги създава предпоставки за инциденти.

Иначе хубаво е, че нямаме кражби, нямаме и проблеми с водата. Пътищата ни не са лоши, поддържат се. Клубът, където се събираме, сме го кръстили "Клуб веселие", за да можем и млади, и стари да се събираме тук и да празнуваме заедно. Заедно и решаваме проблемите си. Хора сме, познаваме се и знаем на кого, за какво да разчитаме..."

А защо врачанското село Ботево е извор на вдъхновение за един от живите класици на българския акварел и носител на орден "Златен век"- Сава Цоновски, какви възможности има за работа в него, има ли големи земеделски производители в района, как се поддържа гробищния парк - в звуковия файл.