Как ще ги стигнем...

"Социалните неравенства и неравенствата в доходите се задълбочават в последните 10 години. Регионалните различия стават все по-ужасяващи и все по-непреодолими", обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според синдикатите 70% от българските домакинства живеят с по-малко от необходимите средства за посрещане на разходите от първа необходимост, а 30 на сто или около 2 млн. българи, получават средства по-ниски от официалната линия на бедност у нас. Мнението на видинчани по темата потърси Антония Каменова:

"Доходите във Видин са ниски и безработицата е безбожна. Нормалният доход трябва да е около 1000 лева. Видин умира- ако не се намери инвеститор... Тук се работи за минимална заплата... Доходите са ниски, ако сравним Видин със София- разликата е прекалено голяма. Докато не се изгради голям завод, който да поеме работни места, няма как да се решат проблемите с доходите... 800 лева трябва да бъде минималната работна заплата. Доходите тук наистина са много ниски. Нямаме икономика, нямаме заводи, хората няма къде да работят... Във Видин доходите са ниски в сравнение с други градове... Трябва някаква инвестиция, нещо да се открие, за да останат младите хора, ама те вече са си тръгнали- нещата са трагични... Най-важни са инвестициите и да се развива икономиката. Ако няма частен бизнес- да има държавен, за да се привличат млади хора. Всеки има нужда от средства..."

Средната заплата в България достигна 1253 лева, показват данните на НСИ за второто тримесечие. Това е ръст с 12% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче все повече се задълбочава неравенството на доходите между различните региони. Най-много получават работещите в столицата - средно 1 730 лева. Най-нископлатените са жителите на областите Благоевград и Видин съответно с 800 и 805 лева. Тук се наблюдава и един парадокс- на второ място по средна заплата в страната е област Враца, в която, въпреки че се намира в най-бедния регион на ЕС, доходите са средно 1 213 лева, според данните на НСИ. Причината е АЕЦ Козлодуй, обясняват експертите.


"Чували ли сте онзи виц, в който се разказва как работниците в една фирма ядат зеле, а шефовете – свинско, но проверяващите отчели, че се хранят със свинско със зеле. Така изглежда последната статистика, че Врачанска област е втора по заплати в България след София. Всъщност тази информация отдавна не прави впечатление на никого в града под Околчица, тъй като всички знаят, че цифрите не отговарят на истината. Реално, когато се нагласят числата, може и да излезе сметката, но това не означава, че работещите във Враца са с много по-напред от колегите си в Монтана и Видин. Ако не беше така, в четвъртък нямаше да има стълпотворение пред бюрото по труда, където беше обявена среща със собствениците на нов завод за каучукови изделия в автомобилната промишленост, които предлагат заплата от 1 000 – 1 500 лева, а в 30-местната зала дойдоха 130 души", коментира Жоро Александров.


"Повече от 2/3 от работещите българи са т.нар. "работещи бедни", т.е. не могат да преминат границата на екзистенц-минимума за своето ежедневно съществуване. Ние нямаме значително подобрение в стандарта на живот при работещите в България, тук не визираме пенсионерите, където нещата също не стоят добре, защото България е с най-ниската минимална месечна пенсия в ЕС. По същия начин България е и с най-ниската минимална месечна работна заплата в ЕС. Очевидно е, че средната работна заплата расте, но тя расте благодарение на горния сегмент от 20%- хората, които взимат най-високите заплати. Разликата между горните 20% и долните 20%, които печелят най-малко, за България е 7,6 пъти за 2018 година, което е най-високото съотношение в ЕС. Очевидно е, че имаме социално неравенство. Доста разочароващо, като факт, е и продължаващата голяма разлика между богати и бедни региони в страната, защото имаше немалко европейски програми и беше осигурено европейско финансиране за преодоляването на регионалните различия. За съжаление не се забелязва ефект от похарчените европейски средства. Сега дори и да има инвеститорски интерес към изоставащите региони, какъвто е Северозападният, трудно се намира работна ръка и инвеститорите се колебаят да направят своите инвестиции", смята икономистът Румен Гълъбинов и добави:

"Тук ролята на държавата трябва да е много решителна. Трябва да се подпомогне развитието на тези региони, защото само по пазарен начин едва ли ще може да се напълни с инвеститори. Държавата би могла много повече да инвестира в инфраструктура- пътна, комуникационна, свързаност на тези места, така че ако можем да спрем или поне да задържим процеса на обезлюдяване на приемливо ниво. Трябва да се направи и много повече за младите хора, за да се повиши раждаемостта, да се развие образованието в тези региони, за да са готови да посрещнат инвестиционен интерес. Най-голямото ни богатство са хората. Усъвършенстването и образоването на човешкия фактор води до увеличаване на ефективността, производителността и иновациите като по този начин допринася значително за икономическия растеж, който трябва да е поне 6% и доходите да са с изпреварващ растеж, за да догоним средноевропейските нива."

През последните години не може да се отрекат ръстът на доходите и спадът на безработицата, но не трябва да забравяме, че това се дължи на нестихващата емиграция от страната и намаляващото население, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.