Ще спрат ли злоупотребите с болнични

"На практика издаването на болничен лист, който не отговаря на действителното здравословно състояние на работника е едно ненаказуемо деяние. За последните 3 години, от 2016 до 2018 година, обжалвани са 10 000 болнични, отменени са 3 000 от тях, а са наказани само средно 7 лекаря на година."

От АИКБ предлагат да се въведе период на изчакване от 3 дни, в който да не се изплаща обезщетение, след което да се включи работодателят като страна, която да плаща част от обезщетението и след това периодът на обезщетение да се поема от Националния осигурителен институт /НОИ/.

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България има предложения за промени и допълнения в нормативните документи, регламентиращи ползването на обезщетения за временна и трайна нетрудоспособност. Предложенията са свързани с оптимизиране на дейностите по издаването на болнични и контролът, съответно санкциите за недобросъвестни ползватели на обезщетения за временна нетрудоспособност. От сдружението предлагат отговорност да носи и ползвателят на обезщетението за временна нетрудоспособност, обясни д-р Костадин Сотиров- член на Управителния съвет на организацията:

"Ползвателите на болнични листове да поемат и те своята отговорност, относно спазването на режима, който лекарят е назначил, спазването на реда за контролните прегледи."

Нарушителят да търпи и санкции, които могат да бъдат: анулиране на болничния лист и незаплащането му от работодателя и НОИ; обявяване на отсъствието за самоотлъчка; налагане на парична санкция на ползвателя.

Органът, който извършва проверки на сигнали за издадени болнични в нарушение на нормативната уредба е Регионалната здравна инспекция. Д-р Ангел Тосев е директор на дирекция "Медицински дейности" в Регионална здравна инспекция /РЗИ/- Видин и председател на Регионалния съвет по експертиза на временната неработоспособност:

"Тук става въпрос за болнични, издадени в нарушение на изискванията и реда на нормативната уредба. От началото на годината към Регионалния съвет към РЗИ- Видин, директно към нас са постъпили 8 жалби от работодатели, относно правилността на издаване на тези болнични... От тях 6 болнични листове са потвърдени и два са отменени."

При постъпване на жалба в РЗИ, жалбата, заедно с болничния лист се изпращат за повторна експертиза на съответната ЛКК или ТЕЛК. Санкционирани лекари за издадени болнични в разрез с нормативната наредба няма. Работодателите подават жалби и в НОИ.

"Работодателят участва в осигурителната вноска на работника. 60% от осигурителната вноска на работника плаща работодателят и 40% плаща работникът. В рамките на тази осигурителна вноска е осигуряването за пенсии, осигуряването за безработица и осигуряването за временна нетрудоспособност. Тези болнични са именно в осигуряването за временна нетрудоспособност. Първо- трябва да се плащат и второ- трябва да се плащат от НОИ", коментира за БНР икономическият експерт Мика Зайкова.

За трите области на Северозападна България- Видин, Враца и Монтана, за първите шест месеца на тази година НОИ е отчел по-малко болнични листове, спрямо същия период на миналата година.

За Видин са подадени 8 592 при 8 881. За област Враца- 28 665 при 30 039 и за област Монтана- 17 806 при 19 621 за същия период на 2018 година. За област Видин болничните са с 289 по- малко болнични, за Враца- с 1 374 и за Монтана- с 1 815 по- малко.

За област Видин през първото шестмесечие на 2018 година са обжалвани 74 болнични, отменени са 13. За същия период на тази година са обжалвани 204 и отменени- 63. За област Враца през първите шест месеца на миналата година са обжалвани 56 болнични, отменени са 12. За същия период на 2019 година са обжалвани 148 болнични, отменените са 24. За област Монтана през първото полугодие на 2018 година са обжалвани 22 болнични листа, 4 са отменени. За първото полугодие на 2019 година 216 болнични са обжалвани, 38 са отменени.

От Националния осигурителен институт посочват основните причини за обжалване на болничните листове:
- Надвишаване на еднолично издадените от личните лекари болнични листове за повече от 14 дни без прекъсване и в прекъсване с неработни и празнични дни;
- Издадени болнични листове за период повече от 180 дни без прекъсване без решение на ТЕЛК;
- Издадени болнични листове за диагноза, за която лицето има определена трайна неработоспособност с решение на ТЕЛК;
- Продължителност на временната неработоспособност - несъответствие между диагнозата и продължителността на временната неработоспособност.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.