Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще стане ли Северозападът по-добро място за живеене

В последно време отново се заговори за Целенасочена програма за развитие на Северозапада. Тя беше разработвана, обсъждана и съгласувана в продължение на няколко години и се очакваше прилагането ѝ да даде началото на процеса за растеж на слабо развитите региони в страната. Целта на подобен документ е приоритетно и целенасочено държавата да работи и съдейства за съживяване на икономиката, укрепване на човешките ресурси и развитие на инфраструктурата в региони като Северозападния, които значително изостават от стандарта не само на ЕС, но и на останалата част на България. Статистиката сочи, че инвестициите в Южна България са осем пъти повече отколкото в Северна. Програмата обаче, въпреки че е готова от 2015 година, все още не е обезпечена с финансов ресурс


"Разбира се, че трябва да има такава Програма. Тук няма никакви инвестиции от години. Правителството трябва да насочва инвеститори, те иначе няма да дойдат тук. Кметът нищо не може да направи без да има държавна политика за това... Северозапада го "развиват" само предизборно... Омръзна ми от празни приказки и голи обещания, до няколко месеца не се ли вземат реални мерки и видими действия, пишете Северозапада загинал. Тези, от които зависи развитието на този регион, витаят в облаците и идеята си нямат за проблемите на хората, които живеят тука. Явно нямат икономически изгоди и заради тази тяхна алчност обричат региона на гибел", споделиха слушатели на Радио ВИДИН.


Жители на Монтана обявиха преди дни, че застават зад Национална гражданска инициатива, чиято основна цел е в бюджета за следващата година да бъде създаден Държавен инвестиционен фонд Северозапад. Председателят на организацията обясни, че подобен ход би подпомогнал преодоляването на някои от най-наболелите проблеми в региона и особено на демографската криза.


"Регионалните различия в България се задълбочават. В някои региони те се превръщат и в опасност за националната сигурност", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след среща с Инициативния комитет.


"Предложенията на гражданската инициатива за Северозападна България ще станат наши предложения по време на обсъждането на бюджета за 2020 г., включително с фонда, който те предлагат, с конкретните мерки, които да изпълни той. Ще отстояваме техните искания в зала", категорична бе Нинова.


Бившият народен представител от Монтана и председател на 39-ото Народно събрание доц. Борислав Великов от години е радетел за Целенасочена инвестиционна програма за изоставащите региони. Наскоро сподели още една подобна идея - да се обмисли създаването на статут на "защитена община".


"Тази идея възникна, когато бяхме в малката община Георги Дамяново, където хората са много притеснени поради липсата на транспорт, няма улично осветление - изобщо, като че ли сме в 19 век. Поне част от тези проблеми могат да бъдат решени при една защита от страна на държавата за такива малки общини. В момента изготвяме писмо до Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Асоциацията на общините в България с предложение да се състави работна група, която да подготви законодателни решения и да се определят съответните критерии, за да се даде такъв статут. След това да се определи допълнително финансиране. Това би спомогнало тези общини и хората в тях да не се чувстват абсолютно изоставени и да умират без никаква грижа. Продължавам да смятам и че би било по-полезно да има и Целенасочена програма за изоставащите региони. Но ако приемем, че за една такава програма трябват поне 500 млн. лева, то за "защитени общини" и 5 млн. лева биха свършили работа. Дано това се възприеме, защото ще бъде полезно за хората. За Целенасочената програма явно няма политическа воля и за това не е излишно да се напомня за нея от време на време."


Сред основните причини Северна България да изостава в развитието си от Южна е инфраструктурата - в южната част на страната вече са изградени три магистрали, а в северната - нито една. Това отблъсква инвеститорите, а и спомага за негативните демографски процеси. По тази причина един от основните проекти, на които се възлагат големи надежди е скоростният път Видин-Ботевград, който ще свърже Северозапада със столицата, ще подобри бизнесклимата и ще облекчи пътуването от Дунав мост 2 до София и южната граница. Премиерът Бойко Борисов в последните дни нееднократно подчерта, че други инфраструктурни проекти в страната няма да бъдат започвани, докато не се довършат магистрала "Хемус" и пътят на Северозапада.


"Там също като вас хората искат и да пътуват, и да живеят в такива условия", заяви в Стара Загора премиерът.


По-добър бизнес климат, инфраструктура и работни места, обеща вчера и вицепремиерът Томислав Дончев, който бе във Видин, за да открие новата пречиствателна станция на града:


"Следващите три години най-голямата тема ще е пътната свързаност със София и ако всичко върви както е планирано, до 2023 година Видин трябва да има бърза връзка със столичния град. Десетилетия планирано, мечтано, отлагано- парите са заделени, голяма част от подготвителната работа е свършена- оттук нататък важното е без забавяне строителите да си свършат работата. Ние дължим на българския Север същото, което направихме на юг. Когато новите пътища са факт, това не само е шанс човек по-лесно, безопасно и бързо да се придвижва, както показва опитът на юг, ще има директно отражение върху качеството на живот и икономическото развитие."


Ще стане ли Северозападът по-добро и сигурно място за живот, предстои да видим...


Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Станево - където проблемите не липсват

Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности.  Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..

публикувано на 21.11.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Да разчиташ на бъдещите поколения означава неспособност и бягане от отговорност

Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...

публикувано на 20.11.25 в 10:00
Светлин Тачев, политолог

Светлин Тачев: Може би ще оценим демокрацията, когато я изгубим

Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика?  Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра".  Каква..

публикувано на 20.11.25 в 10:00

Расте ли покупателната ни способност?

Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..

публикувано на 19.11.25 в 10:45

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00