Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Галя Герасимова: Най-обикновеното и простичко нещо е най-красивото и най-истинското

Снимка: Радио Видин



В  днешното ни предаване Калейдоскоп ще говорим за това как духовното познание  може да промени живота и съдбата на една жена, родена във Видин по  времето на социализма, когато за езотерика и духовни течения никой не  говори. Галя Герасимова е днешният гост в Калейдоскоп. Тя е известна като режисьор, астролог, богослов и издател.

Галя Герасимова е родена през 1960 година във Видин. Израства в обикновено семейство, майка й е учителка, а баща й работи в ЗРИ. През 1978 година завършва средното си образование в гимназията "Димитър Благоев".
От 1983 г. попада в студито за документални филми "Време" и става част от филмовия екип на режисьора Джеки Стоев.
През 1985 г заминава в Гърция при приятелката си Нина, където научава за учението на Петър Дънов и за Бялото братство. Впечатлена е, започва да играе паневритмия, да чете беседите на Учителя. И това променя целия й живот.
Автор е на седем документални филма за живота и учението на Петър Дънов. Първият филм се нарича "Молитва за човека" и е излъчен по БНТ през 1992 година. От 30 години е последовател на Учителя Петър Дънов и участва в представянето и разпространението на културното и духовното наследство на Учителя. Организира изложби, концерти, форуми, семинари, посветени на идеите му. Управител е на издателство „Бяло Братство”.  Член е на екипа на "Списание 8".

Детството

"Живяла съм във Видин, тук е минал животът ми до 18-годишна възраст. Видин ми липсва. Видин за мен е онзи Видин, който съм оставила 1978 година, който е пълен с детски смях, с много игра, любими съученици. Бяхме безгрижни, бяхме много весели...
Има сгради във Видин, за които ми е много мъчно, че ги няма вече, те носеха един аромат на стария град, като град на голяма река. Моите родители много, много се обичаха и съм щастлива, че съм отраснала в семейство с много любов. С много смях, татко имаше невероятно чувство за хумор. В училище много неща си спомням, много учители си спомням, спомням си съучениците ми, ние бяхме много задружен клас, много се обичахме. Знаете ли според мен, когато има много радост, то се запечатва много силно в съзнанието на човек. Училището не ми беше трудно, можех да уча без напън каквото и да е. След това започна къснопубертетският ми бунт и направих толкова много глупости, че този период в жовота ми не си го спомням с особена гордост."

Обратът


"Аз бях много намахана хлапачка, страшно много четях. И веднъж в дома на един мой приятел, където правехме купони много често,  видях един скрин и той беше пълен с езотерична литература, която майка му грижливо беше скрила... И така изчетох 10-15 книги. Това беше страхотна екзотика в ония години, и на мен ми се вирна носът... Като се прибрах в София след Гърция, след една нещастна любов, и се обаждам на една моя приятелка и й казвам: "Води ме при твоите дъновисти" и тя ме заведе на градината на Учителя, аз отивам и виждам едни хора, които са абсолютно различни. Аз междувремено съм работила в киното и с Джеки Стоев и сме снимали документални филми и съм снимала много хора и знам типажи, интересни физиономии, но такова чудо не бях виждала. Изведнъж виждам на тези хора как им свети тази част около очите. Някакво особено излъчване. Не чух нищо от това, което говорят, просто ги гледах.  Като филм на Фелини, уникални екземпляри и аз като захласната ги гледам.  И си казвам, дали е възможно да се направи филм за тези интересни екземпляри? И малко след това започва музиката, цигулката...и край, това беше. Като изпаднала бях,  толкова невероятно беше това преживяване, че никога няма да го забравя. Усещането ми беше, че съм се прибрала у дома. Може би първите 20 години съм играла всеки Божи ден паневритмия, дали вали, дали не, нямаше значение. Дойдоха промените и моята мечта се сбъдна, през 1992 г успях да направя филм за БНТ, което беше революция. защото много години не можеше да се спомене името на Учителя в публичното пространство, в медии- абсурд. И това беше пробив голям.
И след това разбираш, че това е един извор. Той е толкова популярен в света, ние изобщо не си даваме сметка за това. Има едно пространство, където сме Светая Светих, те са готови да коленичат тук, защото това е държавата на техния Учител.
Всеки може да намери своето парченце там и да направи живота си по-добър. Най-обикновеното и простичко нещо е най-красивото и най-истинското."

Астрологията

"Когато си избирах герои за моя филм, попаднах при един от учениците на Учителя, Николай Дойнов, легенда сред астролозите. Той е невероятен човек, усмихнат, ведър, при него по 20-30 души всеки Божи ден идваха.  От него научих най-важното нещо, че винаги всичко е за добро. Няма за какво да се притесняваме, защото това, което се нарича "Трудни аспекти", те всъщност след това дават най-голямото богатство на човека. Душата си избира хороскопа до една хилядна част от секундата. Учителят казва, че една душа знае кога трябва да слезе. И така се запалих за астрологията. Той събуди звездното тяло в мен, интереса ми към Космоса и небето...Тази страст продължава до ден днешен, само че нямам много време."

България

"Нашата България е оазис, ние сме щастливи хора. Ние сме под знака Козирог, знак на изпитанията, в трудни условия. При нас няма нюанси, всичко е бяло и черно, и много силна енергия. Ако човек минава всички трудности със съзнание, че това е  урок, който го прави по-силен, тогава животът му става много по-лесен.  
Осъзнах, че най-важното нещо за човек е стремежът му. Опитвам се да видя малките неща. Моят стремеж е ясен - звездите. Близостта на душите е най-красивото нещо."


Повече може да чуете в звуковия файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ана-Мария Герасимова: Творец от Берковица, който покорява сърца с музика, литература и доброта

Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..

публикувано на 30.09.24 в 17:30

Читалищата откриват новата си творческа година

Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..

публикувано на 30.09.24 в 16:59

"Ние, потребителите": Продажбата на столчета за кола по стария стандарт подлежи на санкция

В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..

публикувано на 30.09.24 в 13:00

В „Музикална зона“: есенна винена терапия с музика

Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..

публикувано на 30.09.24 в 09:00

Да запазим мирен дух, да не помръква нашият духовен взор

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..

публикувано на 29.09.24 в 08:00

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

За събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация"

В "Едно"  говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин.  От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта  "U korak sa..

публикувано на 27.09.24 в 17:18