Какво спечелихме и какво изгубихме три десетилетия след началото на промените в държавното устройство на страната?
"Преходът приключи някъде около влизането на България в ЕС и НАТО, защото така се изпълни и последната негова цел- преминаването на България от Изток на Запад. Преди това в България беше установено пазарно стопанство- добро или лошо, както и либерална демокрация- също с добро или лошо качество. Основните цели на прехода- демокрация, партиен плурализъм и запазване на основните човешки свободи, пазарът и членството в "западните клубове"- всичко това се случи. От тогава до сега живеем в десетилетие, което не бива да определяме като преход. Защото, ако продължаваме така, се създава илюзията, че нещо предстои и това нещо трябва да е хубаво. В усещането на мнозина преходът не е свършил, защото нищо хубаво не се е случило, но не е задължително да прехождаме към нещо хубаво", обясни политологът Първан Симеонов.
"Общата равносметка е, че в България се извърши генерална промяна във всички сфери на живота. Оттук нататък става въпрос и за личната равносметка на всеки един човек- някои смятат, че нещо са загубили в тези 30 години, други вероятно са спечелили, но най-важното е, че израстна едно поколение, което е изцяло необременено от комунизма и което ще поеме отговорността за развитието на държавата ни в следващите години. Това са свободни хора, хора, които са предприемчиви, хора, за които светът е отворен, хора, за които частната собственост, свободата на словото, свободата на движение са даденост. Хората винаги в такива години на промени имат най-различни представи за това какво трябва да се постигне и да се направи и много от тях в крайна сметка са неудовлетворени от това, което е постигнато, защото са имали други представи за нещата. Ние наистина не знаехме какво представлява демокрацията. Много хора си представяха промяната, като само лично забогатяване без никаква допълнителна отговорност към това, което се случва около тях. Равносметката за всеки един човек е индивидуална, но за всички промяната е огромна и аз смятам, че тя е в положителна посока. Днес България принадлежи на цивилизования свят, част е от един проспериращ в икономическо отношение Европейски съюз, част е от икономическо, културно и духовно пространство, което е лидер в света", е равносметката на демократа проф. Вили Лилков.
"Преди 1989 година не бяхме най-бедните в Европа, имаше много по-голямо равенство. Да, нямаше толкова богати хора, но хората имаха достъп до образование, до здравеопазване, демографски България изглеждаше по съвсем друг начин. Новоизлюпените демократи през тези 30 години се опитваха постоянно да доказват колко зле сме били преди 1989 година, но въпреки това много хора помнят как са живели. Това беше един преход към капитализъм и в крайна сметка при първоначалното натрупване на капитала изплуваха всички възможни и човешки пороци, и онези недостатъци на капиталистическата система, където всеки над всекиго се доказва и всеки се стреми към печалбата въпреки морални, юридически норми, въпреки представата на гражданите за добро и лошо. Това е резултатът от т. нар. "преход към пазарна икономика", а истинското му име е преход от едно социалистическо към капиталистическо общество. Може би хората нямаха представа за действителните закони на капиталистическото общество и всички смятаха, че ще бъдат откъм страната на капитала, а не от страната на труда. Това беше обществената заблуда. Днес отвращението от прехода, от обещанията, от очакванията в прехода се превръща в недоверие към всичко и всички- в политическите партии, в системата на управление, ниска избирателна активност, бягство на хората от политиката и обществените дела. Това са резултатите", е мнението на социалиста Михаил Миков.
Какво не се случи през тези 30 години, а трябваше?
"Трябваше от самото начало на прехода да се говори за пари, за икономика, защото тогава мнозина бяха фиксирани в миналото- добър ли беше комунизмът, лош ли беше, случи ли се комунизъм, беше ли истински комунизъм, не беше ли... или пък са фиксирани в политическата страна на нещата, а малцина говореха за най-важното- икономиката. Трябваше тогава да се говори, че самата трансформация е най-вече трансформация на собствеността- от държавна, централизирана икономика ще трябва да преминем в частна и децентрализирана икономика. Вместо това- отложихме приватизацията със 7-8 години, вследствие на което икономиката ни вече беше почти безжизнена, защото се мъчеше да кара постарому в един нов свят и когато 97-98 година трябваше вече да се прави приватизация, не беше останало нищо за приватизиране. Това е тежката цена на закъснението. Закъсняхме с най-важното в един преход- икономическата трансформация. Друго, което трябваше да се случи, е малко по-категорично скъсване с миналото, защото сенките на миналото останаха и в настоящето. Не биваше и да допускаме такава неприятна социална цена, която доведе до тежко разслоение и тежки социални и регионални различия в България. Това неравномерно развитие на страната е една от тежките последици на неудачите в прехода. Не мисля, че демокрацията ни е отнела нещо. Може би намали усещането за предвидимост, а за мнозина това е страдание, защото предпочитат да са в една по-посредствена, по-бедна, но по-предвидима среда. Хората преживяха като несправедливост и голямото социално разслоение, а всъщност това е създаването на капитализъм. Много хора приеха това за кражба, но това не е кражба- това е просто капитализмът. Този период отне статуса на много хора- на хора, които можеха да потребяват култура, да почиват по малко, на хора, които се бориха за вила или чакаха ред за кола. Отне им статуса на псевдо средна класа и ги направи социална низина. Това е много по-болезнено дори от загубата на собственост. За добро или лошо, просто това е пазарът- там не може всички да са богати, за съжаление", смята политолотъг от Галъп интернешънъл Първан Симеонов.
Още по темата и какво смятат видинчани за прехода- в прикачения звуков файл.
На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти..
Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет. Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..