Йорданка Тушанска - библиотекар по призвание

публикувано на 02.11.19 в 19:15

Снимка: Радио Видин

Йорданка Тушанска в ''Калейдоскоп'' 02.11.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази събота нашият екип гостува в град Лом, в една стара сграда, приютила още по-старата библиотека - градската библиотека. Моят събеседник в днешното издание на "Калейдоскоп" е Йорданка Тушанска, главен библиотекар - една семпла, на пръв поглед обикновена жена, която обаче разказва така увлекателно и уверено за своя живот, за своята любов - библиотекарството, за своите разбирания за живота, че човек губи представа за времето.

Йорданка Тушанска е родена в село Делян, Кюстендилска област, на 50 км от София и на 20 км от Дупница. Израства в семейство, в което на почит е била книгата. А трудът е бил в основата на възпитанието на децата. Тя е най-малкото от четирите деца в семейството. Завършва средното си образование в Трета софийска гимназия "Марин Дринов". В столицата се запознава с бъдещия си съпруг. Младото семейство заминава за Лом, където съпругът ѝ служи като военен. През 1976 година е приета да следва задочно обучение в Държавния библиотекарски институт. През 1979 година започва работа като библиотекар в народно читалище "Постоянство" в град Лом. И така цели 43 години е библиотекар в библиотеката към читалището. Има две деца - син и дъщеря. Дъщеря ѝ живее в Лом, а синът ѝ в София. В свободното си време е сред природата на село Мокреш. Занимава се със земеделие, прекопава, сади, отглежда цветя, зеленчуци, дръвчета. Това е стихията ѝ, с това си почива и се разтоварва.

Детството
"Моето детство беше и безгрижно и с много отговорности. В моето семейство трудът беше издигнат на пиедестал. Всички се трудеха включително и най-малките. Ние от много малки трябваше да помагаме в цялото домакинство, включително и гледането на животните. Но от друга страна това изигра положително влияние върху моето възпитание, защото нямаше време за разхайтване, ходене по улици, за бездействие. От малки бяхме научени да се грижим за себе си. "

В училище
"Обичах литература, но обичах много и математика. Никога не съм си представяла, че ще завърша и ще работя нещо, което да е свързано с книгата. Спомням си учителката ми по литература - Георгиева, която запали в нас това желание за четене. Избрах Библиотекарския институт, защото, когато създадохме семейство с мъжа ми, той трябваше да се върне да служи в поделението в Лом и аз трябваше да уча нещо, което е задочно. Кандидатствах, те ме приеха, това беше в далечната 1976 година. Започнах работа в народно читалище "Постоянство" в град Лом през 1979 година. Тогава екипът на библиотеката беше много голям, 12 библиотекари с главен библиотекар Красимира Левченко, един прекрасен специалист."

Съдбата
"Да, има неща, които са предопределени, но все пак човек трябва и да го иска. Защото аз като дете много обичах да чета, но не съм си представяла, че ще трябва да уча, за да стана библиотекар. Чак когато попаднах тук, разбрах, че това е професия, която дава много, която е изключително благодатна за жена."

Лом
"Когато дойдох за пръв път в Лом, ми направи впечатление, че няма голяма разлика между столицата и този град. Това бяха годините, когато в града имаше страхотна индустрия, производствени предприятия, всичко, което сме имали в София. През периода 1979-1989 година в Лом културният живот беше в разцвета си."

Библиотеката
"Нашата библиотека е една от най-богатите библиотеки в региона. Ние сме били център на централизирано комплектуване. От 1973 до 1982 година сме купували книгите на цялата община. 13 села се зареждаха от нашата библиотека. Библиотеката ни наброява 113 000 тома литература и съхранява 168 старопечатни редки и ценни книги. Тя съществува вече 173 години. През 1848 година е създадена. Затова има една болка по ония времена, когато можехме да си направим прекрасно комплектуване. Не както сега има дупки, този месец имаш пари - купуваш, другия месец - не. Това е един много сериозен проблем, особено за читалищните библиотеки. Такава библиотека не може да бъде заличена. Трябва да има някаква категоризация по отношение на библиотеките от страна на Министерство на културата. Читалищните библиотеки се издържат от субсидията, която получават, но тя е толкова малка, че едва стига за заплати. Много от малките библиотеки са принудени да излизат в неплатен отпуск, за да си платят тока. При нас този проблем не съществува, защото имаме наеми, с които покриваме разходите, имаме и театър, и музикална школа, и танцови състави. Всичко това е разход. Имаме една огромна база, която е много трудна за поддържане. И би трябвало да има някаква държавна политика в тази посока."

Професията
"Това е моята професия, която аз обичам, обожавам, работила съм я толкова години и смятам, че ако трябва отново да избирам, пак бих я избрала тази професия. Това е призвание."

Животът
"Животът ме научи на изключителна толерантност, уважение към възрастните хора, на положителни неща. Голямо вътрешно удовлетворение получавам, когато виждам, че съм помогнала на хората и те са доволни.Сега ми прави впечатление, че егоизмът в хората излиза на преден план. Но пък аз смятам, че доброто винаги ще надделее и ще възтържествува. И трудолюбивите хора ще успеят."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Йорданка Тушанска - библиотекар по призвание

Галерия

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

Скритият Божий образ в човека

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

Ново село отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

Улични котки за късмет

Програма на Български фонд за жените подкрепя граждански организации за противодействие на насилието

За БНР

Радио Видин