Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще има ли достойни минимални заплати в целия ЕС?

Снимка: БГНЕС

Ще има ли минимална работна заплата за целия Европейски съюз? Идеята подхранва надеждите особено в по-бедните държави в общността, като България. Европейската комисия обяви, че започва консултации по предложението минималното възнаграждение да е определен процент от средните доходи в дадената страна от ЕС, а не да бъде въведена еднаква за съюза минимална заплата, каквото беше предишното предложение.

По данни на Евростат около 110 млн. европейци са изложение на риск от бедност. Целта на предложението е техният брой да намалее.

"Европейски минимални заплати- това означава въвеждане на минимална заплата в съответствие с националната специфика. В момента Европейската комисия стартира обществен дебат по темата. Много важно е да се вземат предвид националните специфики. Намерението е във всяка от държавите-членки да има тази минимална доза сигурност, която ни позволява всички заедно да гледаме в една посока. Никой не говори за изравняване и за еднаква заплата във всички държави-членки. Целта е във всяка една от държавите да има фиксиран минимум, но в съответствие със спецификите на националната икономика", каза за Радио ВИДИН българският еврокомисар Мария Габриел.

Как би се отразило на България предложението на Еврокомисията?

В момента сме начело на класацията по най-ниска минимална заплата в общността- в България тя е 610 лева или малко над 300 евро. Над нас са Латвия, Румъния и Унгария. 10 са държавите, където заплатата се движи от 500 до 1000 евро. Минимална заплата над хиляда евро получават в Испания, Великобритания, Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Ирландия. В Люксембург минималната месечна ставка на работника е най-голяма- 2090 евро. Знаем за какво стигат в България 600 лева, но как се справят хората с минимални доходи в другите страни? Попитахме Николай Георгиев от Видин, който е работил в няколко държави в Европейския съюз:

"В другите държави от ЕС хората с минимални доходи успяват да си посрещнат основните нужди и повече- не се лишават от храна, облекло, плащат наеми. Най-малко пари в чужбина съм получавал в Чехия- заплащането беше 115 крони на час, което е около минимума там, месечният ми доход беше около 25 000 крони (ок. 1950 лева, бел. ред), но с тези пари можете да живеете прекрасен живот. Голяма част от парите се спестяват. 1000 крони са достатъчни за храна, 3000 крони е квартирата и остава една добра сума, с която можете да разполагате. Последната държава, в която съм живял е Нидерландия- там получавах 10.25 евро на час, което осигурява много добра месечна заплата, но пък за тях това е много ниска заплата. В нито една държава, в която съм бил, местните жители не работят на минимална заплата- правят го само гастарбайтерите, като нас. Ако уеднаквят минималната работна заплата в целия ЕС, се надявам да не е равна на българската."

Евростат съобщи, че 30% от българите не могат да си плащат сметките за разлика от едва 2% в страни, като Нидерландия, Чехия, Швеция и Австрия. Подобряването на условията на живот на хората и борбата с бедността и социалното неравенство е централна част в политиките на Европейския съюз, декларират от Европейската комисия.

"Миналата година Европейският парламент излезе с предложение за единна минимална работна заплата от 750 евро за целия съюз. Това предложение не срещна голяма подкрепа. Сега Европейската комисия поставя на обсъждане предложение за единна методика, свързана с процент. Т.е. минималната работна заплата да е 60% от средната за съответната страна. За да се повишават обаче доходите в България, е наложително да се намали общата ставка на ДДС, да се въведат диференцирани ставки на ДДС, а също и необлагаем минимум на доходите. Трябва да се осъществи експертен, а не политически дебат по темата и да се вземе разумното решение", обясни икономистът Румен Гълъбинов.



Планът на Еврокомисията предвижда държавите от ЕС да определят минимални национални работни заплати в размер на 60% от медианната, а не от средната работна заплата за страната. Което не е в полза на работещите в България, смята Адриан Николов от Института за пазарна икономика:

"Това е по-скоро политическа декларация, че Европейската комисия има желание да се занимава с по-социални теми и по-директно да се намеси в социалната политика на държавите-членки. Съмнявам се, че ще видим в близко бъдеще единна методика за определяне на минималната заплата. Дори и да се приемат някакви насоки в тази връзка, едва ли ще имат задължителен характер. В Европа има прекалено много различни режими, прекалено много различни подходи, различна философия към определянето на минималната заплата и заплащането на труда. Едва ли старите страни-членки, като Германия, Франция, Швеция, ще се откажат от правото си самостоятелно да взимат решения за толкова важни неща, като социалната политика. Трябва да се има предвид, че предложението на ЕК е за минимална заплата в размер на 60% от медианната, а не от средната за страната заплата. Това за България би било не 750 лева (както се тиражира), а около 480 лева, което специално за нас ще доведе до забавяне на растежа на минималната заплата. При нас въвеждането на регионален елемент за определянето на минимална заплата, според мен, би било от полза особено за по-бедни области, като Видин, Враца и Монтана. Ако въведем по-ниска минимална заплата в такива региони, можем да решим много от проблемите със заетостта там, защото в тези региони основният проблем е трудният вход в пазара на труда и задържането на младите хора без високо образование на работа. Ако в тези области минималната заплата е по-ниска, ще има по-голям стимул работодателите да наемат повече хора, които все пак ще имат работа, макар и с по-ниска заплата. Мисля и че въвеждането на минимален необлагаем доход не е лоша идея за повишаване на доходите. Сега е моментът да се правят реформи, докато не е дошла поредната финансова криза."

Предстоят шестседмични консултации със социалните партньори. През април Комисията ще е готова с окончателния текст на промените. Дали ще са в полза на българските работещи или не- предстои да видим.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справя ли се туризмът в условията на политическата криза?

Над 100 000 българи ще посрещнат празниците зад граница в края на тази година. От тях около 60% ще посетят близки и приятели, докато останалите ще предпочетат разнообразни туристически дестинации. Тази година празничният период е повече от 10 дни - от 20 декември до 2 януари, което насърчава както семейните, така и корпоративните пътувания...

публикувано на 18.12.24 в 10:45
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45