Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Минковски юнак


Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия. 

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски. 

За него спорят две Кремени,
във Долна или Горна се родил?
Ала по-важното за мен е,
че във рода ни прапрадядо бил.
По-важно е, че станал мъж корав
и вадел камъни от кариерата,
в калта  натикал турчин вироглав
и си изпатил от потерята.
Но стиснал зъби, оцелял
и се спасил във Влашко,
където в емиграция се влял,
да носи бремето юнашко.
Свободен бил, но не можал
родината под иго да прежали
и се заклел пред пушка и кинжал,
че робската й черга ще запали.
И тръгнал, за да промени света,
дори с цената на живота –
потеглил по закона на честта
като бунтовник в Ботевата рота.
По Дунавата бяла пропътувал
с Радецки марш до Козлодуйски бряг
и дълго родната земя целувал,
и обещал да я спаси от враг.
Проливал кръв по пътя до балкана,
а ботевото слово го спасило –
поел към Сръбско и бил хванат,
но не признал и отървал бесило.
Дочакал да се съмне над България
и не поискал никаква отплата,
че заедно с комити стари
на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Клубът на туристите-ветерани "Бдин" във Видин празнува

В Международния ден на възрастните хора гостуваме на видинския клуб на туристите-ветерани "Бдин" във Видин. 130 са членовете на организацията.   Всеки понеделник възрастните хора се събират в сградата на бившата детска градина на улица "Раковски". Идват с добро настроение, разговарят, правят планове за бъдещи мероприятия, посрещат гости от..

публикувано на 01.10.24 в 11:30

Възраждат Дома на железничаря в Мездра

На своето последно заседание Общинският съвет в Мездра даде съгласие и възложи на кмета Иван Аспарухов да финализира сделката с „Холдинг БДЖ” за придобиване собствеността на сградата на Дома на железничаря. Така вече се вижда краят на сагата с тази символична за града сграда.  Как обаче се стигна до този казус? Преди 50 години - през 1974 г. по..

публикувано на 01.10.24 в 08:46

Ана-Мария Герасимова: Творец от Берковица, който покорява сърца с музика, литература и доброта

Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..

публикувано на 30.09.24 в 17:30

Читалищата откриват новата си творческа година

Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..

публикувано на 30.09.24 в 16:59

"Ние, потребителите": Продажбата на столчета за кола по стария стандарт подлежи на санкция

В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..

публикувано на 30.09.24 в 13:00

В „Музикална зона“: есенна винена терапия с музика

Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..

публикувано на 30.09.24 в 09:00

Да запазим мирен дух, да не помръква нашият духовен взор

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..

публикувано на 29.09.24 в 08:00