Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Минковски юнак


Епохалното прозрение на гениалния поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер Христо Ботев, което казва, че "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." увековечава завинаги святата кауза на плеядата смели българи, днес често забравени. Това е цената, която героите заплащат, за да живеят вечно, да станат имената им символи и легенди в една история, която тачим и обичаме подобно своя религия. 

Героична е пролетта на 1876 година за България. Прeз месец май, вcлeдcтвиe нoвинaтa зa Aприлcкoтo въcтaниe, Бoтeв зaпoчвa дeйнocт зa oргaнизирaнe нa чeтa. Oт Гюргeвo ce кaчвa c чacт oт чeтaтa нa кoрaбa "Рaдeцки". Четата наброява над 200 добре въоръжени и подготвени четници.

Нa 29 юни, прeoблeчeнитe във въcтaничecки дрeхи, чeтниците зaвлaдявaт "Рaдeцки". Капитанът е принуден дa cпрe пaрaхoдa нa някoлкo килoмeтрa зaпaднo oт ceлo Кoзлoдуй. Хриcтo Бoтeв и чeтaтa му cлизaт нa бългaрcкия бряг в бoeн рeд c рaзвятo oт Никoлa Cимoв- Курoтo знaмe, цeлувaт рoднaтa зeмя и тръгвaт към бeзcмъртиeтo

Над 100 смели българи дават живота си срещу насрещния поробител. Рaзгрoмът нa чeтaтa бeлeжи крaя нa Aприлcкoтo въcтaниe, нo подвигът и трaгичнaтa гибeл нa вoeвoдaтa Хриcтo Бoтeв и неговите съратници ocтaвят дълбoкa cлeдa в нaрoднaтa пaмeт.

Един от верните сподвижници на Христо Ботев е Никола Минков. Дружбата ги свързва още в Румъния, където Ботев се озовава през 1867 година, разказва Искрен Красимиров, праправнук на радетеля за свобода от Долна Кремена.

"Когато бях на около 20 години, внезапно ме изненадаха с новина, оказала се голяма промяна за моя живот. Разбрах, че мой праотец е бил Ботев четник, близък съратник на големия българин. Прапрадядо ми Никола Вълчев Минков познавал Ботев от Влашко, а впоследствие го последва и към Голготата. Любомир Минковски, известният художник, който е мой дядо, ми разказа историята на нашия род. Нарисува и негов портрет по спомени на роднини, тъй като няма запазена снимка. До онзи момент не се интересувах от историята ни, от славното българско минало".

Тежко е сражението с черкези и башибозуци на Милин камък на 18 май. Четниците заемат възвишението, заобиколено от три страни от турците. Никола Симов- Куруто, знаменосецът на четата, загива, а подвойводата Петър Симеонов- Перо Македонеца- е прострелян в коляното. Ботев застъпва мнението за отстъпване на четата в Сърбия, където да се включат в предстоящата Сръбско-турска война. Никола Минков е един от тези, които решават да следват завета на Ботев и след неговата смърт, продължава разказа си Красимиров.

"Когато Ботев за пръв път видял дядо ми във Влашко, възкликнал е, че има нужда от такива юнаци - високи, здрави, плашещи и без оръжие турчолята. След разгрома на четата, след убийството на Ботев, дядо Никола се спасява и продължава да следва завета на Ботев, тръгвайки с четата към Сърбия. В Пирот е предаден, изпратен е във Видинския затвор, след това в Русенския, докато не стига в Диарбекир с влак. След Освобождението се връща в родното село Долна Кремена. Различни са сведенията на колко напуска този свят - или на 46, или на 48. Последните му дни са били такива, каквито на повечето борци за свобода - бедни, мизерни, нещастни. Хората, давали мило и благо за България, или издъхват в изгнание, или се връщат, но правителството на Стамболов им отказва пенсии и почести".

Наследниците на дядо Никола се поклоняват пред неговата памет със стихотворение, написано от Любомир Минковски. 

За него спорят две Кремени,
във Долна или Горна се родил?
Ала по-важното за мен е,
че във рода ни прапрадядо бил.
По-важно е, че станал мъж корав
и вадел камъни от кариерата,
в калта  натикал турчин вироглав
и си изпатил от потерята.
Но стиснал зъби, оцелял
и се спасил във Влашко,
където в емиграция се влял,
да носи бремето юнашко.
Свободен бил, но не можал
родината под иго да прежали
и се заклел пред пушка и кинжал,
че робската й черга ще запали.
И тръгнал, за да промени света,
дори с цената на живота –
потеглил по закона на честта
като бунтовник в Ботевата рота.
По Дунавата бяла пропътувал
с Радецки марш до Козлодуйски бряг
и дълго родната земя целувал,
и обещал да я спаси от враг.
Проливал кръв по пътя до балкана,
а ботевото слово го спасило –
поел към Сръбско и бил хванат,
но не признал и отървал бесило.
Дочакал да се съмне над България
и не поискал никаква отплата,
че заедно с комити стари
на смърт се бил за Свободата...

През времето на национално-освободителните борби Долна Кремена е едно от селищата в региона, чиито жители се включват най-активно. Един от тези жители - Никола Вълчев Минков - емигрира дори във Влашко, за да бъде полезен на делото.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Детска книжка, вдъхновена от старите торлашки къщи и техните истории, излезе от печат. Автор е преподавателят по архитектура доц. Милена Маркова от Училището по архитектура към университета в Портсмут, Великобритания. Вече две години доц. Маркова и ръководен от нея екип от млади учени проучват торлашките къщи във Видинско и съседния пограничен..

публикувано на 30.07.25 в 15:10

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Поредно лято с високи температури - все по-редки са валежите, а градушките не са изключение. Те са едно от най-непредсказуемите природни явления, които могат да нанесат сериозни щети върху лозовите насаждения само за минути. Затова и адекватните действия след градушка са особено важни за възстановяване на лозето и минимизиране на загубите, каза в..

публикувано на 30.07.25 в 14:40

Да избереш живота на село - когато земята е дом

Все по-често говорим за обезлюдяването на селата, за младите хора, които заминават в търсене на по-добър живот и за това как земята остава пуста. Но все още се срещат и други истории, като тази, която ще ви разкажем. Истории за хора, които избират да останат, да се върнат към корените си и да градят бъдещето си там, където други виждат само..

публикувано на 30.07.25 в 14:09

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Броени дни остават до началото на десетото издание на фестивала "Опера на върховете" в Белоградчик. Сцената вече е изградена в подножието на крепостта "Калето" и е една от най-големите в България. За публиката са осигурени 720 седящи места. Фестивалът ще бъде открит на 1 август, петък, със спектакъла на Държава опера Русе "Зоро" - мюзикъл с..

публикувано на 30.07.25 в 14:00

Книга представя български художници, творящи настроение

Първата българска книга за арт наив изкуството за последните почти 40 години ще бъде представена официално в Белоградчик. "Съвременни български наивисти" съдържа портрети на 20 творци и 10 доайени на наивистичното изкуство у нас. Съставител е Даниела Осиковска, която преди 6 години заедно със своя съпруг арх. Георги Георгиев създава именно в..

публикувано на 30.07.25 в 13:00

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Днес ще ви срещнем с Александрина Попова , родом от Стара Загора, където прекарва първите пет години от живота си. По-късно съдбата я отвежда в Пловдив, където живее близо три десетилетия, а от две години насам е жител на столицата. Интересното е, че любовта я среща в лицето на мъж от Видин, поради което тя с усмивка се определя като "видинска..

публикувано на 29.07.25 в 17:40

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Видинчанинът Светослав Евгениев, запален планинар, за когото Радио Видин писа  преди две години , че за два дена е изкачил четири алпийски четирихилядника, се завърна от поредното си приключение в Австрия. Планинско катерене е новото предизвикателство, което предприемат той и неговите приятели. Те участват в два сравнително сложни маршрута в..

публикувано на 29.07.25 в 15:10