Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

| Интервю
Владислав Минков
Снимка: Радио ВИДИН


В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни. А зад всяка професия стоят хора, които я превръщат в част от себе си.

Такъв човек е 36-годишният Владислав Минков от Видин. Вече единадесет години той сяда в кабината на локомотива и управлява тази внушителна машина по един и същ маршрут - от Видин до София. На пръв поглед това може да звучи еднообразно, но за Влади всяко пътуване е преживяване, защото влаковете не са просто работа, а страст.



Той е строен, усмихнат млад мъж, с онзи особен блясък в очите, който се появява само когато човек говори за нещо, което наистина обича. И обяснението е просто - баща му също е бил локомотивен машинист. Като дете Влади често го е придружавал на работа, и там, сред шумът на релсите и мириса на метал, се е зародила мечтата му. Мечта, която днес е негова реалност. 

"Не бих сменил професията си за нищо друго", казва Влади с увереност. И няма как да не му повярваш - усеща се в начина, по който говори. Това не са само думи, това е вътрешен огън. А сега се запътваме към кабината на локомотив №7623 на жп гара Видин, за да си поговорим с Влади.



"Най-вероятно от баща ми е тръгнало всичко. Той беше машинист, още като дете са ме качвали по локомотивите и така, въпреки че не съм искал да ставам машинист като порасна, обстоятелствата така се стекоха, че се случи. Не съжалявам за избора си. Работата е много отговорна. Следиш за всичко, гледаш техниката да е изрядна, доколкото може да бъде. Гледаш чистотата на пътя, чистотата на контактната мрежа, някой да не се е заплеснал да пресича неправилно по железния път. И такива ситуации има. Случват се. И то често. Но приятното е, че виждаш природа. А и ти заплащат за тази работа... За 11 години вече ми е лесно да управлявам влак. В началото естествено имаше страх, притеснение. Както при всяко ново нещо - всяко начало е трудно. С годините придобиваш опит и идва спокойствието. Вече си по-уверен. Нормално е. Много си харесвам професията и не мисля да я сменям, поне докато се пенсионирам." 




Да бъдеш машинист не е просто да застанеш зад контрола на една машина. Това е да поемеш отговорност за стотици хора, за тяхното пътуване, за тяхната сигурност. Това е да изминеш километри в тишината на нощта или в първите лъчи на утрото, когато релсите блестят от росата. Това е работа, която изисква внимание, сила и постоянство, но също така дава и гордост - гордостта да бъдеш част от движението, от връзката между хората и градовете.

Затова в навечерието на техния празник нека поздравим всички локомотивни машинисти - хората, които ден след ден ни водят по железния път. А на Влади пожелаваме още дълги години да следва искрата, която е наследил, и която пази жива любовта към тази стара и велика машина - локомотива.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 16 ноември 2025 година

Зад затворените врати винаги има някакви тайни. А тайните… те са интересни, привличат те, вълнуват те. Кара те, въпреки че те е страх, да хвърлиш едно око, да се приближиш. Понякога имаш чувството, че не ти правиш първата крачка, а те идват към теб. Не можеш да ги питаш нищо — нали затова са тайни: да мълчат… и само да ти напомнят, че ги има...

публикувано на 16.11.25 в 13:56

Какво да направим, за да наследим вечен живот

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение , която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за..

публикувано на 16.11.25 в 08:00

Мирно! Идва армейски генерал

Задължителната казарма за мъжете в България е отменена от 2007 г., но мине се не мине известно време, все някой амбициозен политик, надъхан общественик или друг подобен кандидат за слава ще се сети да лобира за връщането ѝ. Зер останали сме беззащитни пред света, а той само това дебне. Пък и в казармата, видите ли, се ставало мъж. Там се..

публикувано на 14.11.25 в 17:05

"Мисия Коледа" подкрепя 1500 души в Северозапада

Неправителствена организация от Монтана стартира кампания „Мисия Коледа“ . В нея ще бъдат подпомогнати 1000 деца и 500 възрастни хора, самотни родители и семейства в затруднение от Северозападна България. Общините са партньори, като особено активни са Враца и Бяла Слатина. За реализиране на кампанията, организаторите от сдружение "Кауза..

публикувано на 14.11.25 в 16:24

Доброволци помагат в приюта за кучета във Видин

От Общинския приют за кучета във Видин призоваха доброволци да помогнат в грижата за животните. За седмици над сто души вече са се отзовали, каза директорът на общинското предприятие Ирена Владимирова. "Просто видях, че хората не знаят, че във Видин има приют, не е толкова популяризиран и това беше идеята да популяризираме Общинския..

публикувано на 14.11.25 в 16:15

Лъкът – стар приятел с "остър" характер

Лъкът се появява още през праисторическата епоха - преди цели осем хилядолетия! Най-старият открит лък е намерен в Дания - в едно блато! По-късно лъкът става и сериозно оръжие. В Египет стрелците били като днешните супер герои - винаги в целта! В Англия пък дългият лък от тисово дърво бил толкова прочут, че само като го видели, противниците..

публикувано на 14.11.25 в 16:05

Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов , а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши.  Няма да разказваме всичко вместо него, но ще..

публикувано на 14.11.25 в 15:40