Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стогодишна къща

7
Снимка: Радио Видин

73-годишната Тотка Спасова от белоградчишкото село Дъбравка ни пренася във времето назад, за да ни разкаже за семейната 100-годишна къща. Историята прави паралел между живота там преди години и за живота днес, когато баба Тотка е останала съвсем сама, само с няколко котки и една кокошка, които я следват навсякъде.

"1920 година е правена тази къща от баба ми и дядо ми. За времето си е била една от най-хубавите в селото - с пет стаи и пълна с народ. Къщата е с две отделения. Едното е било за младите - за баща ми и майка ми. В основната стая с огнището обикновено минавал животът на всички в къщата. Тук се намират огнището и фурната, тук се е готвело, тук са се пекли много агнета и ярета преди години. От този оджак се отива в стаята за възрастните и в една друга, която се е ползвала за мазе. Тук сме живели с родителите ми, също с баба ми и дядо ми, както и с леля ми. Били сме много народ. Както казах, възрастните са били в единия край на къщата, младите - в другия, но вечер след работа всички са се събирали в голямата стая с огнището. Имахме една кръгла ниска маса и всички сядахме около трапезата. Всеки си имаше местенце и столче. Всеки си взимаше столчето и сядаше, а майка ми, която беше снаха тук, принасяше вечерята. Такъв беше редът навремето...

В събота и неделя задължително се колеше кокошка. Задължително. През седмицата пък се работеше яко. Като дойдеше зимата,  се колеха прасетата, почваха се мезетата, винцето, беше хубаво... Едно време правехме много курбани, сборове също, с една дума винаги е имало поводи да се събираме с близки и познати. Навремето правехме и оброци. Оброк се хваща на някой, на който не му върви нещо с децата или друго. Става на трикрако столче - обръща се с краката нагоре и там се именува на някой светец. Моят е Свети Илия. Навремето баба ми го е хванала за мен...

Всеки тъгува за миналото. И не случайно. Тогава имаше живот в селото, имаше традиции. Сега тъгувам за тези обичаи от едно време, защото те даваха поводи да се събира цялата фамилия. Тогава нямаше нито ток, нито телевизия, но пък беше весело. Винаги можехме да се съберем с роднини или с комшиите - ту при тях, ту у нас. Плетяхме и тъчахме на газени лампи, но никой не се е оплаквал. Здрав народът беше-  работеше, пееше. В събота и в неделя се събирахме на мегдана, виеха се хора, имахме си и музиканти от селото. Но пък тогава тук имаше 800 човека. Сега сме 39.  

В Дъбравка има и други стари къщи, но нашата е най-запазената. Почти е опряна в новата ни къща, знам че пречи, но душа и сърце не ми дават да я съборя. Като се пукне нещо или падне, сама с малтер съм замазвала разрушенията.  

Хубаво е да ценим миналото. Има и на какво да се научат младите сега от нас. Нека да не ни забравят и да уважават възрастните, защото ние сме подкрепата на дома. Един дом се държи тогава, когато има възрастни хора. На мен ми е било много приятно, когато се върна от Белоградчик и видя вратите отворени - баба и дядо ме чакат. А сега отида до града за нещо и като се върна - вратата заключена, вътре е студено. Няма я топлината, която я е имало едно време. Студено е...

Моите домашни любимци вече идват да ме търсят - гладни са вече. Където и да тръгна, те са все след мен. Събирам орехи, а те чоплят нещо край мен. Имам и една кокошка. Остана сама, защото другите кучетата ги изядоха и сега тя и котките са все след мен. И така минават дните ми. Да не съм съвсем сама, те ми отвличат вниманието и заемат времето ми. Говоря им и така не се чувствам самотна. Най- привързан е Добринчо. Когато огладнее идва чак на площада да ме търси. Не търпи глад...


Целият разказ на Тотка Спасова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Празнична мода: Как да изглеждаме перфектно на сватби и кръщенета

Лятото и ранната есен са сезонът на сватбите и кръщенетата - време за празници, усмивки и красиви спомени. И, разбира се, модата е част от тази магия. От булката, през кумата и шаферките, до кръстниците - всеки има своята специална роля и визия.  При булките тази година тенденцията е към изчистени линии , но с ефектен детайл -..

публикувано на 25.08.25 в 16:30
Георги Павлов - Павлето

112 години от рождението на художника Павлето – спомен за живота и вдъхновението му

По повод 112 години от рождението на Георги Павлов - Павлето , си спомняме за човека и твореца, който превърна малката мансарда на улица "Раковска" в столицата в духовен дом за изкуството. Павлето е роден на 31 август 1913 година в Чипровци . Родителите му още от ранните му години разпознават таланта му и въпреки трудностите застават зад..

публикувано на 25.08.25 в 16:10

Жители на Видин настояват за спешни мерки срещу рушащи се сгради

Все повече жители на Видин изразяват тревога за състоянието на редица стари сгради , които се рушат и представляват реална опасност за минувачите. Само преди дни от една от тях, намираща се в самия център на града, паднаха стъкла . Сградата е дарение от един от големите видински дарители - Тома Лозанов, но от години стои в окаяно състояние ...

публикувано на 25.08.25 в 15:20

Как забраната на рискова съставка в гел лаковете ще се отрази на салоните

От 1 септември влиза в сила нова забрана на Европейския съюз, която сериозно ще засегне козметичната индустрия и най-вече - салоните за маникюр. Химическо вещество, използвано досега в почти всички гел лакове за нокти, вече ще бъде забранено за употреба на територията на ЕС. Засегнатото вещество най-често се използва за бързо втвърдяване на гел..

публикувано на 25.08.25 в 14:30

Националната награда „Йордан Радичков“ отново търси най-добрите разкази

10 автори участват в шестото издание на Националната литературна награда „Йордан Радичков“.  Според регламента в конкурса участват български автори, издали сборник с разкази през 2024 и 2025 година. Те ще бъдат оценени от жури с участието на писатели, представители на Община Берковица и Министерство на културата. Участващите в конкурса творци..

публикувано на 25.08.25 в 13:00

"Неделник" от 24 август 2025 година

„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..

публикувано на 24.08.25 в 13:05

Да се отнасяме с благоговение и любов един към друг

В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..

публикувано на 24.08.25 в 08:00