Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стогодишна къща

7
Снимка: Радио Видин

73-годишната Тотка Спасова от белоградчишкото село Дъбравка ни пренася във времето назад, за да ни разкаже за семейната 100-годишна къща. Историята прави паралел между живота там преди години и за живота днес, когато баба Тотка е останала съвсем сама, само с няколко котки и една кокошка, които я следват навсякъде.

"1920 година е правена тази къща от баба ми и дядо ми. За времето си е била една от най-хубавите в селото - с пет стаи и пълна с народ. Къщата е с две отделения. Едното е било за младите - за баща ми и майка ми. В основната стая с огнището обикновено минавал животът на всички в къщата. Тук се намират огнището и фурната, тук се е готвело, тук са се пекли много агнета и ярета преди години. От този оджак се отива в стаята за възрастните и в една друга, която се е ползвала за мазе. Тук сме живели с родителите ми, също с баба ми и дядо ми, както и с леля ми. Били сме много народ. Както казах, възрастните са били в единия край на къщата, младите - в другия, но вечер след работа всички са се събирали в голямата стая с огнището. Имахме една кръгла ниска маса и всички сядахме около трапезата. Всеки си имаше местенце и столче. Всеки си взимаше столчето и сядаше, а майка ми, която беше снаха тук, принасяше вечерята. Такъв беше редът навремето...

В събота и неделя задължително се колеше кокошка. Задължително. През седмицата пък се работеше яко. Като дойдеше зимата,  се колеха прасетата, почваха се мезетата, винцето, беше хубаво... Едно време правехме много курбани, сборове също, с една дума винаги е имало поводи да се събираме с близки и познати. Навремето правехме и оброци. Оброк се хваща на някой, на който не му върви нещо с децата или друго. Става на трикрако столче - обръща се с краката нагоре и там се именува на някой светец. Моят е Свети Илия. Навремето баба ми го е хванала за мен...

Всеки тъгува за миналото. И не случайно. Тогава имаше живот в селото, имаше традиции. Сега тъгувам за тези обичаи от едно време, защото те даваха поводи да се събира цялата фамилия. Тогава нямаше нито ток, нито телевизия, но пък беше весело. Винаги можехме да се съберем с роднини или с комшиите - ту при тях, ту у нас. Плетяхме и тъчахме на газени лампи, но никой не се е оплаквал. Здрав народът беше-  работеше, пееше. В събота и в неделя се събирахме на мегдана, виеха се хора, имахме си и музиканти от селото. Но пък тогава тук имаше 800 човека. Сега сме 39.  

В Дъбравка има и други стари къщи, но нашата е най-запазената. Почти е опряна в новата ни къща, знам че пречи, но душа и сърце не ми дават да я съборя. Като се пукне нещо или падне, сама с малтер съм замазвала разрушенията.  

Хубаво е да ценим миналото. Има и на какво да се научат младите сега от нас. Нека да не ни забравят и да уважават възрастните, защото ние сме подкрепата на дома. Един дом се държи тогава, когато има възрастни хора. На мен ми е било много приятно, когато се върна от Белоградчик и видя вратите отворени - баба и дядо ме чакат. А сега отида до града за нещо и като се върна - вратата заключена, вътре е студено. Няма я топлината, която я е имало едно време. Студено е...

Моите домашни любимци вече идват да ме търсят - гладни са вече. Където и да тръгна, те са все след мен. Събирам орехи, а те чоплят нещо край мен. Имам и една кокошка. Остана сама, защото другите кучетата ги изядоха и сега тя и котките са все след мен. И така минават дните ми. Да не съм съвсем сама, те ми отвличат вниманието и заемат времето ми. Говоря им и така не се чувствам самотна. Най- привързан е Добринчо. Когато огладнее идва чак на площада да ме търси. Не търпи глад...


Целият разказ на Тотка Спасова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Деца от социални жилища в Ново село беседваха как да се боят с агресията

За агресията в училище и как да ѝ се противопоставят беседваха в Център за превенция и консултации към Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в Ново село. Центърът отвори врати в края на август. П редоставя възможност специалистите да обърнат повече внимание и да помогнат за възпитанието и..

публикувано на 04.10.24 в 17:40

Историята зад фотопроекта "летящите рокли" в Белоградчик

В днешното изданието на "Професия хоби" ще се докоснем до вълшебството на Белоградчишките скали през очите на създателката на фотосесиите с "летящи рокли" . Тези уникални фотопроекти, съчетават красотата на природата с елегантността на облеклото. Идеята идва от Виктория Славчева , която е от Белоградчик, по професия е юрист и активно..

публикувано на 04.10.24 в 16:30

Изложение среща бъдещи студенти с представители на водещи университети

Изложение "Световно образование" дава насоки на бъдещи студенти да изберат желаните от тях специалности и университети. Според организаторите, това е най-големият образователен форум в Югоизточна Европа. Провежда се вече 20 години и неговата мисия е да информира бъдещи кандидат-студенти и родители за възможностите за висше образование както..

публикувано на 04.10.24 в 16:13

Куче или герой? Дакелът Анди, който печели детски сърца

Днес ви срещаме с едно много специално куче . Те всички са специални, особено за техните стопани, но днешният участник в рубриката за домашните любимци, е истински герой и то не за един ден. Той е порода дакел и се казва Андрей Буболечков или накратко Анди . Запознахме ви вече с неговата стопанка Ана-Мария Герасимова , та нямаше как да не..

публикувано на 04.10.24 в 15:30

Малко над 20% от пълнолетните българи спестяват

Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година.  Изводът прави агенция " Тренд " след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред  810..

публикувано на 04.10.24 в 13:14

Сборникът с разкази „Гризачи“ - дебютната книга на актьора Валери Йорданов

Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е..

публикувано на 04.10.24 в 12:15

Мариана Димитрова: Бабите и дядовците са символ на стабилност

3 октомври е Световен ден на баба и дядо . Денят е повод да отдадем заслужена благодарност на баби и дядовци за подкрепата им към деца и внуци. Трябва да бъдат почитани, казват видинчани.   "Дядовците и бабите са ни едно богатство. Благодарение на тях сме тук, ние, нашите родители. Специално на мен те са ми много от помощ, затова съм..

публикувано на 03.10.24 в 17:16