Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Стогодишна къща

7
Снимка: Радио Видин

73-годишната Тотка Спасова от белоградчишкото село Дъбравка ни пренася във времето назад, за да ни разкаже за семейната 100-годишна къща. Историята прави паралел между живота там преди години и за живота днес, когато баба Тотка е останала съвсем сама, само с няколко котки и една кокошка, които я следват навсякъде.

"1920 година е правена тази къща от баба ми и дядо ми. За времето си е била една от най-хубавите в селото - с пет стаи и пълна с народ. Къщата е с две отделения. Едното е било за младите - за баща ми и майка ми. В основната стая с огнището обикновено минавал животът на всички в къщата. Тук се намират огнището и фурната, тук се е готвело, тук са се пекли много агнета и ярета преди години. От този оджак се отива в стаята за възрастните и в една друга, която се е ползвала за мазе. Тук сме живели с родителите ми, също с баба ми и дядо ми, както и с леля ми. Били сме много народ. Както казах, възрастните са били в единия край на къщата, младите - в другия, но вечер след работа всички са се събирали в голямата стая с огнището. Имахме една кръгла ниска маса и всички сядахме около трапезата. Всеки си имаше местенце и столче. Всеки си взимаше столчето и сядаше, а майка ми, която беше снаха тук, принасяше вечерята. Такъв беше редът навремето...

В събота и неделя задължително се колеше кокошка. Задължително. През седмицата пък се работеше яко. Като дойдеше зимата,  се колеха прасетата, почваха се мезетата, винцето, беше хубаво... Едно време правехме много курбани, сборове също, с една дума винаги е имало поводи да се събираме с близки и познати. Навремето правехме и оброци. Оброк се хваща на някой, на който не му върви нещо с децата или друго. Става на трикрако столче - обръща се с краката нагоре и там се именува на някой светец. Моят е Свети Илия. Навремето баба ми го е хванала за мен...

Всеки тъгува за миналото. И не случайно. Тогава имаше живот в селото, имаше традиции. Сега тъгувам за тези обичаи от едно време, защото те даваха поводи да се събира цялата фамилия. Тогава нямаше нито ток, нито телевизия, но пък беше весело. Винаги можехме да се съберем с роднини или с комшиите - ту при тях, ту у нас. Плетяхме и тъчахме на газени лампи, но никой не се е оплаквал. Здрав народът беше-  работеше, пееше. В събота и в неделя се събирахме на мегдана, виеха се хора, имахме си и музиканти от селото. Но пък тогава тук имаше 800 човека. Сега сме 39.  

В Дъбравка има и други стари къщи, но нашата е най-запазената. Почти е опряна в новата ни къща, знам че пречи, но душа и сърце не ми дават да я съборя. Като се пукне нещо или падне, сама с малтер съм замазвала разрушенията.  

Хубаво е да ценим миналото. Има и на какво да се научат младите сега от нас. Нека да не ни забравят и да уважават възрастните, защото ние сме подкрепата на дома. Един дом се държи тогава, когато има възрастни хора. На мен ми е било много приятно, когато се върна от Белоградчик и видя вратите отворени - баба и дядо ме чакат. А сега отида до града за нещо и като се върна - вратата заключена, вътре е студено. Няма я топлината, която я е имало едно време. Студено е...

Моите домашни любимци вече идват да ме търсят - гладни са вече. Където и да тръгна, те са все след мен. Събирам орехи, а те чоплят нещо край мен. Имам и една кокошка. Остана сама, защото другите кучетата ги изядоха и сега тя и котките са все след мен. И така минават дните ми. Да не съм съвсем сама, те ми отвличат вниманието и заемат времето ми. Говоря им и така не се чувствам самотна. Най- привързан е Добринчо. Когато огладнее идва чак на площада да ме търси. Не търпи глад...


Целият разказ на Тотка Спасова - в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

В „Музикална зона“: Най-доброто от фестивала Сан Ремо 2025

  Италианският певец Федерико Оливиери, известен с артистичния псевдоним Оли, спечели 75-ото издание на феста. 23-годишният изпълнител триумфира с песента "Глупава носталгия" (Balorda nostalgia).  "Това е едно от онези неща, които изглеждат нереални, когато се случат. Безкрайно съм щастлив", бяха първите думи на Оли, когато му беше връчена..

публикувано на 17.02.25 в 09:45

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан.  В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..

публикувано на 14.02.25 в 16:40

Ново село отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика  жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба.  По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..

публикувано на 14.02.25 в 15:49

Улични котки за късмет

Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..

публикувано на 14.02.25 в 15:30