Надя Захариева: Усещам Северозапада като заряд. Тук се чувствам по-европейка отколкото в София

публикувано на 01.02.20 в 19:00

Надя Захариева в ''Калейдоскоп'', 01.02.2020

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази събота "Калейдоскоп" гостува в близкия до Видин град Дунавци, в дома на Надя Захариева. Домакинята ни приема любезно и гостоприемно в голямата красива къща, строена от нейния дядо. Надя е родена през 1941 година в Дунавци, тогава Гурково. Завършва училището в родното си село, една година учи в гимназията в град Видин. Родителите ѝ се преместват в София и тя продължава средното си образование в софийска гимназия. В семейството ѝ на почит са книгите, образованието, музиката. Самата тя има подчертан интерес към езиците. Кандидатства с английски и италиански. Записва се в специалност "Английска филология" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Редовно ходи на лекции и упражнения, няма часове, които да пропусне. Подготовката ѝ по езика е перфектна, затова веднага си намира работа като кореспондент във въшнотърговско предприятие, продължава в Химимпорт, Минералимпекс. Започва да преподава във финансово-стопанска гимназия, по-късно в СУ "Свети Климент Охридски" английски език на студенти различни филологии, както и в частна езикова школа. 50 години работи без никакво прекъсване, а днес Надя Захариева е пенсонерка, но това не ѝ пречи да чете, да твори, да продължава да се образова, да учи нови езици - в момента учи испански език. Не остава без работа. Живее предимно в София, и много често, най-вече през летния сезон, се връща в родния дом, в Дунавци.

За детството:

"Произхождам от едно семейство, в което има традиции и културни. Освен че са били земеделци, те са били много любознателни, вдъхновени нещо да творят и да правят. Баща ми е бил счетоводител, майка ми се занимаваше с отглеждането на мен и на сестра ми. Моите баби и майка ми са се занимавали с много други неща. Обичаха с удоволствие да седнат на стана, имаме много пътеки и черги, тъкани от тях. А пък другата ми баба гледаше овце, това е било не само удоволствие, но и спасение донякъде, затова са били богати. Дядо ми е гледал към 35 овце. Моят дядо е изпращал пари на своя брат, който е следвал медицина във Франция, издържал го е без да иска нещо, просто защото му е брат. Казваше се д-р Георги Първанов, той работи няколко години във Франция и се върна в България, отиде да работи в Юндола. Идваше и тук, преглеждаше болни хора и не искаше от никой пари, как да не се възхитя. Моят баща ме научи да бъда много почтена, концентрирана, амбициозна, той разбра, че съм музикална и на 12 години ми купи цигулка."

Учителите
"Добре се справяха, мотивираха ни, и ние имахме желание да учим и имаше една борбеност за успех, най-много ми харесваше, че ти дават възможност да се изкажеш, да дадеш мнение... В Англия съм била на специализация и съм видяла, че там поощряват децата, а на най-слабото му помагат най-много, никога не ги обиждат, а тук ги делят децата на добри и на не толкова добри, това е погрешно. Студентите, днешните са не особено дисциплинирани... Граматиката за 5-ти, 6-ти, 7-ми клас е написана на академичен език и децата не са в състояние да го разберат. Предлагам да се върнат старите учебници по граматика. От англичаните съм научила - изразявайте всичко по най-лесния и достъпен начин. В Англия учениците не ги стресират, кой колкото може, кой както може. Най -голямо впечатление ми направи, че всички са окуражени, никой не е подценен. И другото нещо - там не се държи на оценката. Не че няма оценки, не се пишат всеки път."

Родният край
"Усещам този район като някакъв стимул, като някакъв заряд, тук се чувствам по-европейка отколкото в София. Хубаво е хората да пътуват, но би трябвало да се връщат. Ето аз се връщам тук непрекъснато. Защото това е родното място, защото ме влече, защото тук си почивам, тук се опитвам и да творя. Тук имаме и приятели и роднини. Научила съм се да оценявам това, което е ценно и да забравям това, което е невъзвратимо. По-добре ще е за хората след като са работили и са спечелилил малко парички да се върнат в България. Как мога да бъда безразлична? Толкова красиви къщи изоставени, заключени в България. А в чужбина живеят в една стая четирима, петима. Защо? Чувството за притежание. Българите като се върнат с чувал пари, се връщат болни и нещастни. Това, към което бих призовала българите е да се върне истинския здрав разум. Всичко трябва да бъде здраво. Значи липсва правилно разсъждение на българина. Една от най-опасните думи е "more, and more and more" (още и още, и още бел. ред.). До къде ни води - до диструкция..."

Най-важното
"Най-важното в живота на човека е детството на човек. Аз съм имала прекрасно детство, не съм била глезена, но всичко имах. Едно прекрасно, съзидателно детство. Едно от най-важните неща е човек да може да преодолява негативните неща. Нагаждам се към преодоляването с разбиране, че нещото се е случило и че аз трябва да живея. Не може това, което се е случило негативно, да се върне. Това се преодолява най-вече с ангажираност."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Надя Захариева: Усещам Северозапада като заряд. Тук се чувствам по-европейка отколкото в София

Галерия

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Нововъведение улеснява плащането на синята зона във Видин

В "Музикална зона" на 31 юли 2025 слушаме Дейвид Рендъл, Клио Лейн и Чък Манджиони

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

Лозята в сезона на градушките- грижа и превенция

Да избереш живота на село - когато земята е дом

За БНР

Радио Видин