Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видинчани: България не е бедна, но много се краде. Дано прокуратурата си свърши работата

Надяват се активността на прокуратурата да продължи и да не действа избирателно

Снимка: Радио ВИДИН

Под ударите на прокуратурата в последните седмици попаднаха едни от най-влиятелните хора в държавата. Действия, очаквани от българското общество от години, бленувайки за българския образ на румънската прокурорка Лаура Кьовеши.
"Това е само началото, очаквайте продължение!", категоричен бе главният прокурор Иван Гешев и добави пред БНР: "Прокуратурата има много голям потенциал, който не е използвала в пълен обем. Единственото, което можем да направим, е да дадем на българските граждани това, което очакват- повече справедливост и това, което наричат "криминален преход" най-сетне да свърши."

Въпреки че най-после видяхме действащ министър в ареста и милиардер, разследван по редица обвинения, се чуват редица скептични гласове, които не вярват, че силовите държавни структури са безпристрастни и че "мерят с еднакъв аршин" при решенията кого да разследват и обвинят в престъпления.

Дългоочаквано от обществото възмездие или намеса в политическите процеси са акциите на държавното обвинение? Ще бъде ли преборена престъпността или ще се действа "избирателно"? Отговорът потърсихме в "Посоките на делника".

"Има някакъв напредък, но не е достатъчно. Има още какво да се прави- и с битовата престъпност, и кражбите, и т.н. Дано акциите на прокуратурата продължат, но да продължат за всички, не само за една част... След тези акции кой ще посмее да вложи пари в България? Имате ли сигурност да говорите по телефона? Притеснява ме отношението към хората, към бизнеса, към начина на живот. Не може министър-председателят да си назначи личен главен прокурор... Това е малко прекалено- всеки ден новините да започват с главния прокурор. За мен не е много удачно. Не виждам така да се увеличава доверието на хората в правораздавателната система. Тези демонстративни арести и приказки преди да е доказана вина, не отговарят на една демокрация. Хубаво е, че се занимават с делата на тия хора, които използваха националните богатства, за да забогатеят, но трябва много други освен Божков да минат по тоя ред, за да повярват хората, че има държава, съд и прокуратура. И да върнат това, което са откраднали, защото България не е толкова бедна държава, просто много се краде в тая държава... Аз тоя човек бих го поздравила, той за две седмици направи толкова неща, дето никой не си мръдна пръста 30 години, обаче хората все са недоволни...", казаха видинчани.

Български юристи изразиха опасения спрямо някои действия на прокуратурата. В стремежа да се въздаде справедливост бързо и на всяка цена, не бива да се пренебрегват основните човешки права и да се потъпкват демократичните ценности, предупредиха те.

"Не е лошо прокуратурата да си върши работата и да дава публичност на това, което прави. Това идва като отговор на дълго очакваното от страна на обществото- институциите да си вършат работата и да се следи по-добре за реда и законността. От друга страна обаче това не трябва да става за сметка на основните права на гражданите, нито пък  трябва да се позволява на тази институция, която разполага с огромна власт, да се заиграва политически. Така че, от една страна трябва да дадем кредит, да подходим позитивно към това прокуратурата да си върши работата, но от друга страна категорично трябва да заявим, че тя може и трябва да действа единствено в рамките на закона, без да накърнява правата на гражданите. На трето място, категорично не трябва да участва в борби и битки между институциите", коментира Александър Кашъмов, изтъкнат юрист, ръководител на правния отдел на Програма Достъп до информация.

Сред най-коментираните и неочаквани заради обекта на наказателно преследване бе акцията срещу бизнесмена Васил Божков, смятан за един от най-влиятелните и богати българи. Всъщност атаката срещу него дойде не само от страна на правоохранителните органи, но и от законодателите. Народното събрание прие промени в Закона за хазарта, предложени от НФСБ, с които хазартният бизнес на Божков на практика бе ликвидиран.

"Ние не само приветстваме действията на прокурорите, но и по всякакъв начин се опитваме да ги предизвикаме да действат, защото не е нормално Прокуратурата да не може да се самосезира, не е нормално институциите да не си вършат работата. През годините създадохме достатъчно силови органи, които имат надзорни функции- достатъчно мощен репресивен, в добрия смисъл на думата, апарат. Така че имат всички възможности, дадени им и от закона, за да могат да се справят със ситуацията. Най-болното е, че нещата в България се случват, но стават с едно закъснение от 20 и повече години. Тези неща в други европейски държави станаха много по-бързо и там се даде възможност на хората да работят спокойно. На обикновения човек само това му е необходимо- да има сигурност в утрешния ден, за работата си, за децата, за семейството, за колата, за дома си. Спокойствие да работи и да твори, и да създава блага. При нас нещата стават много бавно. Това е заради мудност и нежелание на институциите да работят качествено. Да се надяваме, че ще се ускорят процесите най-вече под външен натиск от нашите партньори", обясни народният представител от НФСБ от Видин Росен Живков.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06