Завършва 7-ми клас в училището в Коста Перчево, продължава да учи в Грамада. Успехът му е отличен и това му дава възможност да продължи средното си образование в Механотехникума във Видин, специалност "Електроенергетика". Там веднага е поканен да свири в танцовия състав, започва да работи и като корепетитор. От Профсъюзния дом на кулутурата също го канят да свири на техни изяви. След казармата през 1972 година постъпва на работа като акордеонист в Дома на кулутурата към завод "Вида". През 1975 година постъпва в Ансамбъл "Дунав", където работи активно и ползотворно цели 13 години. През 1991 г. е ангажиран към танцовия ансамбъл на Дома на културата при Стопански химически комбинат - Видин.
Получава най-високата категория за музикант - солист-водач, документ, който се издава от Държавната комисия към Министерство на културата и му дава възможност да работи на много места, включително и като преподавател по музика.
През 1978 г. прави първите си записи на акордеон в БНР. През 1987 година основава и става ръководител на оркестър "Видин". През следващата 1988 година прави серия от записи в Националното радио. Оркестър "Видин" гостува във Франция, Италия, Германия, Швейцария, Полша, Русия и др. През 1994 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча в "Балкантон", а през 2009 г. и първия си компактдиск със заглавие "Дунавско веселие".
Детството и музиката
"Аз умирах за народната музика и за акордеона още от малък. Имаше едни радиа "Христо Ботев" и като пуснеха, тогава бяха на мода Борис Карлов, Мишо Гюров, Ибро Лалов, Иван Шибилев, Емил Колев, това са най-старите акордеонисти, които впоследствие станаха и композитори и водещи в българската народна музика... И аз исках да ми купят акордеон. Да съм бил 7-8 -годишен. И баща ми е споделил с хора от село, че съм много малък и че ще го счупя. А в моето село имаше само една духова музика и не е имало човек, който да ми покаже как се свири на акордеон. И най-интересното - понеже нямам инструмент и не мога да свиря, аз съм пял... Имахме един орех в двора и аз се качвам горе и почвам да пея народни песни... И един ден, си спомням, баща ми без да ми казва с един негов първи братовчед са дошли във Видин и са купили на неговия син и на мен акордеони, на мен - зелен, на него - черен. Народните песни ги научавах от радиото, майка ми не е пяла, но бащата на майка ми е бил кавалджия. Мисля, че съм взел негов ген. И най-интересното е, че нямаше кой да ми показва. Аз от такава голяма любов това, което ми звучи в главата като мелодия, аз почвам да го търся по клавишите. И сам съм започнал да свиря. Беше на мода една песен "Марина, Марина", първо нея я научих. Не съм знаел, че акордеонът има тоналности, с които се свири по-леко. Лятно време привечер, излизам на втория етаж на къщата, сядам и започвам да свиря. Свиря каквото знам и махалата слуша. това няма да го забравя никога! И след като ми купиха акордеон, съм престанал да пея завинаги. А дотогава умирах да пея..."
Механотехникумът във Видин
"Аз бях напреднал вече с акордеона, тук имаше един Сашо Ортов, забавен музикант и корепетитор на танцовия състав в Механотехникума. И ме поканиха веднага да свиря в танцовия състав още тогава и като корепетитор. Аз съм с най-много трудов стаж от всички акордеонисти. Аз бях много упорит и знаех, че когато си неграмотен музикант един ден ще ти потрябва да знаеш ноти и т.н. Имаше двама музиканти от Ново село - Ганчо Манджуков и Софроний Ангелоев, и аз им казах: "Искам да ми помогнете да си ограмотя", и така започнах с уроци. Благодарение на моя упорит труд и допълнителна работа вкъщи, съм научил нотите и сега имам претенции, че мога да разчета какъвто и да е нотен материал. "
Военнопочивен дом на Министерство на народната отбрана на Витоша
"Там изкарах моята военна служба. Ние свирихме понеделник, сряда и петък на забави, двама акордеонисти, един китарист и един барабанист. Имаше и танцов състав, аз бях отново корепетитор, имаше и народен хор. Върнах се във Видин и започнах да свиря на много места. Свирил съм на новобрански по 1000 човека, на сватби, само във Винарово имаше по 20 веселби на годината, само във Винарово! Ние, музикантите, бяхме на голяма почит, такова уважение имаше... Правех записи в БНР, защото исках да си създам име и да се докажа като акордеонист, може би тази невероятна любов към народната музика ме е подтиквала да направя записи. Музиката ми дава живот, тя ме крепи, ако остана у дома, ще се разболея. Най-много харесвам народната музика, с това ми е минал животът."
Най- важното
"В един момент най-важното е какво свириш и какво можеш. Аз съм дал най-много от всички музиканти за този край, но нямам нито една награда, нито от община Видин, нито от Министерство на културата. Ето сега имам три нови неща и ги давам на Ансамбъл "Дунав", но да намерим човек, който да ги оркестрира и да ги свирят, аз не искам никакви пари. Защото са много мелодични и са от нашия край. Няма кой да плати. Много ме удовлетворява да чуя нещо, което съм създал."
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..
Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..
Дебютният филм на младата режисьорка Анастасия Ангелова ще направи своята премиера днес, на 18 август, в рамките на един от най-престижните кинофестивали в Европа - този в Сараево . "Урок по шофиране" е игрален филм с автобиографични мотиви, заснет изцяло във Видин и Брегово. Историята, вдъхновена от личните спомени на авторката, ще бъде..
От началото на месеца таксиметровите услуги във Видин поскъпнаха с 1 лев, а новината предизвика оживени реакции сред жителите на града . За някои това е поредното увеличение на цените, което натоварва бюджета им, но за мнозина проблемът не е толкова в сумата, колкото в качеството на услугата. В социалните мрежи видинчани споделят своите..
Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..
Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род. "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: “П ремести се от тука там и тя ще се премести; и..
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..