Александър Кръстев: Живеем в "1984"

''Актуално'' в ''Посоките на делника'' на 11.03 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Значението на традиционните медии и особено на съвременните интернет-базирани медии нараства непрекъснато през XXI век. Влиянието им върху ежедневния ни живот, върху политиката и обществото дори, е осезаемо.

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене е общоприета образователна цел и ние трябва да гарантираме, че това не е просто формално. Критичното мислене засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните.

За образователния сектор е от решаващо значение как медийната грамотност може да се осъществи с критично мислене на здрава и устойчива основа в учебния процес. Медийната грамотност е свързана повече с образованието, отколкото с медиите. Създаването на медийно съдържание не е медийна грамотност. Mакар че медийната грамотност трябва да включва създаване на медийно съдържание, медийната грамотност не означава нито предразполагане, нито критикуване на медиите. Медийната грамотност означава критично мислене.

Роденият във Враца Михаил Митев е студент по журналистика. До преди година той е бил ученик. Смята, че медийната грамотност трябва да се изувача в българските училища, но не по-рано от 5-ти клас.

"Най-вече ми помогнаха уроците по история, за да изляза медийно грамотен от училище. Хуманитарната наука учи, че един факт трябва да се проверява от 2 или от 3 места. Ежедневните разговори не са само на тема кой, какво и как, затова трябва да притежаваме култура. Отговорността не е в това да навършиш 18-годишна възраст, а да познаваш и да можеш да се ориентираш в обстановката. Подозирам, че ако медийната грамотност се въведе в училище, реакцията няма да е положителна. Някои родители може да сметнат тези часове за пропаганда. Като цяло подкрепям подобно образование, но когато дойде правилният момент. Новините са част от битието ни. Най-малкото, което е, трябва да осъзнаваме какво място е държавата ни и да не вярваме сляпо, че всичко е съсипано".

През учебната 2018/2019 година за първи път Министерството на образованието предвиди часове по медийна грамотност в училищата. Учителят от видинската ППМГ "Екзарх Антим I" Марчела Маркова е на мнение, че днешният ученик има критическо мислене и може да подбира правилната информация.

"Безспорно е, че трябва да има такива часове, необходими са. Насърчат риториката - изказването на нашите мисли чрез словото. Подкрепям ги не само в часовете на класния ръководител, а дори във философските дисциплини. Обръща се повече внимание днес на технологиите, за разлика от хуманитарните науки. Децата могат да мислят критично, вижда се. Вникват в контекста. Днешните ученици са различни, информирани са, любознателни, бързи - знаят как да търсят информация, боравят с медийната информация".

От Центъра за безопасен Интернет подкрепят следването на приложения в Естония и Финландия модел, който реформира образователната система и т.нар класно-урочен модел на преподаване, коментира координаторът Георги Апостолов и допълни, че днешното поколение на Google деца с лекота намира информация, но не може да я оцени заради липсата на принцип на сравнение.

"Дигитално-медийната грамотност днес е необходимост. Европейската рефентна рамка за дигитални компетентности често се цитира от учебните програми. Боравим и с подобна рамка на европейска организация за медийна грамотност. Двете са красноречиви, приличат си. Работим с МОН от години, изработихме методически наръчник с примерни планове за занятия, базиран на учебното съдържание. Целим да се смени методиката на преподаване, за да се измести фокуса към развиване на компетентности, съдържащи се в дигитална и медийна грамотност. Световната здравна организация публикува съобщение-предупреждение, че светът трябва да обърне внимание на пет ключови житейски умения. Това са творческо и критично мислене, вземане на решение, разрешаване на проблеми, умеене на общуване, самоосъзнаване, съпричастност и справяне със стрес. Пет неща, съдържащи се във всички референтни рамки и дефиниции за медийна грамотност. Факт е, че МОН въведе медийната грамотност в Час на класа. Към момента са заложени 9 подобни часа в продължение на 12-годишен период на образование. Тези умения се развиват постепенно. Не е урок, който да се научи наизуст. Безопасността на детето в интернет днес е да може да се ориентира в средата и да я използва за лично развитие".

Половината от днешните деца са ползватели на дигитални технологии и потребители на медийно съдържание още от предучилищна възраст, а преди да навършат 12 години, 73% от тях са в социалните мрежи. Това налага изграждането на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание да започне още от начален курс на образованието и да продължи чрез междупредметни връзки до завършване на средното образование.

Преди години Центърът за безопасен интернет разработи методика за ранно обучение на дигитално-медийни умения на децата от 1 до 4 клас и стана съосновател на Коалиция за дигитално-медийна грамотност от началното училище.

"Коалицията възникна спонтанно, защото се съгласихме, че има сериозна нужда от промяна в образователната система. Системата обаче няма готовност да действа. Учителите трябва да бъдат обучени, да бъдат квалифицирани, за да преминем към работещите модели, познати по цял свят. Насочихме се към началния етап на образование, защото там сякаш учителят по-лесно би се справил. Днес сме на етап да искаме изцяло - до 12 клас, а след това и с продължение във висшето образование. Трябва да подготвим учителите на бъдещето. Три години поред използваме Деня за безопасен интернет, за да стартираме своята кампания "Дни на медийната грамотност"".

Дигиталният свят се основава на технологиите, но е преимуществено социална и медийна среда. За да могат децата да се възползват от неговите възможности по безопасен и полезен за развитието им начин, те имат нужда от развиване на умения като критично мислене, търсене, оценка и създаване на съдържание, умения за работа в екип, емоционална интелигентност и други.

Системното обучение по дигитално-медийна грамотност трябва да помага на децата да развиват умения за критично мислене, които са от полза както във виртуалния, така и в реалния свят, да разбират как се формират и какви са целите на различните медийни послания, да разпознават дезинформация и лъжливи внушения, да се възползват от богатството от информация, за да се учат, образоват и развиват през целия си живот. Младите трябва да се развиват като пълноправни участници, а не само консуматори в съвременната информационно-медийна среда, продължихме разговора с Георги Апостолов.

"Работната група, която подготви две версии на методиката за развиване на дигитално-медийна грамотност за начален курс, включваше и експерт от МОН. Групата изготви и цялостна рамка, която е предоставена на разположение на министъра. Обаче се колебаем, страх ни е за радикална позиция - смела, драстична. Често се чува, че учителите не са подготвени. През 2018 и 2019 година правихме методическо-практически конференции на учители. Методиката, която беше представена, не затрудни преподавателите. Те сами започнаха да разработват планове за занятия".

С бързия растеж на дигиталните технологии и нарастването на приложението им в бизнеса, образованието и културата е важно да бъде осигурена възможност за всеки да разбира медиите и да бъде дигитално ангажиран. Образованието по медийна грамотност е основно за съхраняването на демокрацията в България и в Европа. Грамотността осигурява приемственост и по- нататъшно развитие на демокрациите. Силната демокрация се основава на висококачествени новини и информация от независими медии, плурализъм на общественото мнение и способност за постигане на широк консенсус.

Кампания за медийна грамотност, вдъхновена от романа "1984" от Джордж Оруел стартира "Аз чета", в сътрудничество с "Читалище.то". Проектът е насочен към ученици от гимназиалния курс, каза Александър Кръстев, основател на платформата "Аз чета".

"Медийната грамотност е част от общата ни грамотност. Да си медийно грамотен е цялостно умение да разпознаваш - не просто медиите и съдържанието им, но да преценяваш факторите зад дадена информация. Винаги трябва да се повдига въпрос, подтикван от критичното мислене - кой ни казва това и онова, защо го казва. Нашата държава е зад стотната позиция по свобода на словото, падаме все по-назад година след година. Грамотността, винаги съм го казвал, надхвърля момента с поставянето на запетайката или въпросителния знак. Не можеш да си грамотен, ако не си медийно грамотен и обратното. Грамотност е цялостната функционална грамотност. Оценка на усилията на образователната система ще можем да дадем чак след години. Преди 5 години с нашите партньори от Читалище.то правихме срещи, лекции и обучения по темата за медийната грамотност".

"Медийното обучение не дава правилните отговори,то по-скоро поражда правилните въпроси", твърди една канадска брошура по темата. А ролята на учителя е не "да предава знания , а да подпомага процеса на опознаване и диалог, на изследване и задаване на правилните въпроси", продължихме разговора с Александър Кръстев.

"Водим преговори постоянно с институции и НПО-та, работещи по темата. Журналисти гостуват в училища, разказват пред ученици за медиите. Подготвят се методики за учители. За да бъде ефективен този процес, трябва да се създаде реална стратегия, която да се прилага. Започва се с малки стъпки, за да се замислят хората за съдържанието, което достига до тях: кой го създава, защо, каква е мисията на медиите, спазват ли я. Не всичко е новина".

От есента проектът на "Аз чета" ще започне посещението си из българските училища и библиотеки. Ще стигне и до Северозапада, увери Кръстев. Време е да поставим и началото на голямата промяна в разговора за медийна грамотност в България, казват от платформата.

"Нашата цел е да съберем финансиране, а на есен - срещи с гимназиален курс. Ще има отворени лекции и в библиотеки. В момента, в който се създава навика ни да мислим критично, е времето, в което да се учим на медийна грамотност. До четвърти клас, както се казва, се учат буквите, тогава още е рано за медийна грамотност. Проект 48 е начинът, по който сайт "Аз чета" ще отбележи 15 години съществуване през 2021 година. Започваме сега, за да направим широка и гласна кампания. Книгата на Оруел е написана през 1948 година. Сайтът започна с ревю точно на тази книга. Емблематичните редове на Оруел са послание и знамение, едно пророчество. Това е книга, в която се говори за създаване на фалшиви новини. Главният герой работи това - да променя вестниците във връзка с номенклатурата. Това е действителността и днес. Живеем, за съжаление, още през 1984 година. Стартираме мащабен проект, за да спрем задълбочаването на кризата на свободата на словото. Настояваме за качествени медии. Искаме честни управници. Ще издадем и книгата с нов превод. Приходите от продажби ще ни помогнат за срещите. Събираме и дарения. Всеки, който иска да се запознае с кампанията, с нашата кауза, може да отвори създадения сайт"

Медийната грамотност е начин за социално включване и гражданско участие в съвременното информационно общество. Тази грамотност представлява фундаментално умение, значимо не само за младите хора, но също така и за възрастните - родители, учители, медийни професионалисти - както и за представителите на третата възраст.

България заема 29-о място в класация от 35 държави в Индекса за медийна грамотност 2019, изготвен от Инициативата за европейски политики на Институт Отворено общество-София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Основното предположение в проучването е, че индикаторите за медийна свобода, качество на образованието, доверието между хората и електронното участие могат да служат като прогнозни показатели за нивата на устойчивост на едно общество към фалшивите новини, пост-истината и свързаните с тях явления. Концепцията за медийна грамотност се използва, за да измери потенциала за устойчивост към негативни ефекти като намаляващо обществено доверие, значително поляризирана политика и отслабени медии.

Споделете

Александър Кръстев: Живеем в "1984"

Трябва ли медийната грамотност да се изучава в училище?

БНР подкасти:

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

Село Неговановци - съвременно, обновено и съхраняващо традициите

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

За БНР

Радио Видин