Пенсионери с дневник за живота по време на извънредно положение

"Нашият клуб не е просто от хора, които се събират, ние се усещаме като едно голямо семейство. Защото ние не отминаваме нито празници календарни, нито църковни, нито местни, нито християнски ритуали, които да не отбележим. Това е и нашата сила, това е и нашето настроение и емоцията, с която, когато си тръгнем, има за какво да помислим. Защото тези празници ние ги пречупваме през живота си в клуба и сега ни е трудно, но аз поддържам страхотна връзка с хората, а и те усещат подобна необходимост и връзката е двустранна. Свикнали сме всичко да преживяваме заедно, даже съм записала в дневника, който водя по време на карантината, колко неща сме пропуснали. Търсим вратичка, търсим начин не само да се обогатяваме, но и да се потапяме в онези моменти, които ни носят радост..."

Членовете на клуба споделят най-вече притеснението си от това, че  децата им са пръснати по света - в Италия, Англия и т.н. Натъжава ги и невъзможността да почетат свои починали близки. Настроение им създават книгите, които четат, и разговорите по телефона с други членове на клуба:

"Нашето голямо пенсионерско семейство от "Белият Дунав" е сплотено не само когато имаме някакво мероприятие, което касае веселие, а и сега, когато сме в такава ситуация и ние сме толкова много уязвими, че ако се замислим, трябва да страдаме. Ние  гоним страданието с оптимистични разговори и весели случки или моменти от живота си на карантина вкъщи."

Чуйте повече в звуковия файл.