Креативни и полезни и от вкъщи

Знаете ли, че най-великите открития, свързани с установяването на законите за движението на небесните тела и принципите, които превръщат човечеството в космически вид, са измислени по време на пандемия? Запознайте се с вълнуващата история на сър Исак Нютон. Историята разказва Светослав Александров, който е бакалавър по молекулярна биология, магистър и доктор в областта на растителната физиология и администрира уебсайта КОСМОС.1.БГ.

"Когато обаче историята се случва, Исак Нютон още не е сър. През август 1665 г. младият изследовател тепърва получава диплома от Тринити колидж към Кеймбриджкия университет и много скоро след това избухва страховита чумна епидемия. Счита се, че около 20% от населението на Лондон загива. Макар че ще минат още два века преди учените да открият бактерията Yersinia pestis, причинителят на заболяването, властите знаят много добре как да минимизират жертвите - по същия начин, по който се постъпва днес. А именно чрез карантина и социална дистанция. Кеймбридж изпраща научните си работници и студентите по домовете си, където работят самостоятелно. Точно в този период, когато Нютон е сам и няма професор, който да му виси над главата, той сполучва да направи най-великите си открития. Първо Исак Нютон продължава да работи по математическите задачи, по които се труди още в университета. Този труд завинаги променя облика на математиката. След това Нютон успява да се сдобие с призми и експериментира с тях в своята спалня. Изследователят дори продупчва завесите на прозореца си, за да може малък сноп светлина да влиза вътре. Тези опити водят до пробив в оптиката. И, разбира се, тук се разиграва историята за ябълковото дърво. Да, онова дърво, за което легендата разказва, че когато ябълката е ударила Нютон по главата, той бил сполетян от прозрението за гравитацията и движението на небесните сфери. Историята вероятно е апокрифна, макар че има елемент истина в нея. Ученият просто се е замислил за това как голямата Земя привлича падащите ябълки към повърхността и е съобразил, че тази сила се простира много по-далече - чак до Луната. Цели две години бушува чумната епидемия в Лондон. Но когато Исак Нютон се връща в университета през 1667 г., той е признат за негов член само шест месеца по-късно, а две години след завръщането си придобива професорско знание...Изминали са столетия оттогава, а светът е завинаги променен от тези открития, направени докато Нютон е бил в изолация. Днес, когато сме в разгара на нова пандемия, мнозина са принудени да стоят затворени вкъщи и да работят дистанционно. И докато безспорно този развой на събитията е крайно нежелан и потискащ за нас, не е нужно да прахосваме това време. Дори не е задължително всеки един от нас да стане велик математик или физик - и дори учен. Но ако оползотворяваме това време, ще настъпи промяна - и то за добро!"- разказва Светослав Александров.

Деница Каменова е психолог в училище и работи в Козлодуй. "Децата също са вкъщи и от там и учат. Скучно им е, но могат и те да се справят със ситуацията", смята тя:

"Не е лесно да стоиш непрекъснато затворен, но се налага...Освен че учат, децата могат и да се забавляват...Не е ли сега моментът да отворят и прочетат някоя книга? Сигурна съм, че ще се справим със ситуацията..."

Ивайло Петков е от Видин и е студент в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". В момента е в София и си стои вкъщи. Следи случващото се в родния си Видин и публикува в различни Фейсбук групи, свързани с Видин, че се възмущава от това, че масово хората не спазват разпоредбите за извънредното положение. Ето какво каза той:

"Отношението ви към цялата ситуация е изключително грозно, безотговорно и срамно!!! Стоя си затворен в София, защото не са минали и шест дни от последния ден, в който съм имал учебни занятия в академията. Не мога да взема лекомисленото и егоистично решение да се прибера, въпреки отсъствието на всякакви симптоми, аз не мога да гарантирам, че не съм носител на коварната зараза и не мога да поема риска да разболея някого. Стоя си затворен и се опитвам, чрез групи като тази, да следя какво се случва в родния ми град и как жителите се отнасят към надвисналата опасност и обявеното извънредно положение. Нагледах се на десетки снимки и безброй статуси, изписани по крайно учудващ за мен неграмотен начин. Пълен фарс, скъпи ми съграждани! Наистина ли е толкова трудно да разберем и осмислим, че разпространението на тази зараза, която често е съпътствана с летален край, нейното разнасяне, зависи единствено и изцяло от самите нас. Квартални магазини, иззели функцията на кръчми, пълни детски площадки, работещи пазари, стълпотворения от хора на публични места, потенциално заразени хора, разхождащи се напълно свободно...Гневни постове и коментари от "будни" граждани, обвиняващи полицията и общината, защото не си вършили работата и били напълно безучастни... А вие не знаете ли, че от кризисния щаб и по всички извънредни пресконференции властите се отправят с молба към всички граждани да не се притесняват да подават сигнали на телефон 112, когато станат свидетели на нарушения свързани с извънредното положение. Наблюдавайки групите като тази, на мен ми става ясно, че във Видин проявата на гражданска отговорност е точно 0%. С публикуването на снимки и писането на гневни статуси няма да промените почти нищо. Наистина ли искате в България да се повтори случващото се в Италия? Искам да помислите за хората, които обичате най-много. Наистина ли искате тези хора да умрат, без да можете да сте до тях в последните им дни и без да можете да ги погребете? Искате ли цял живот да се будите с мисълта, че поради жалкото си безхаберие и омаловажаването на ситуацията сте убили най-близкия си човек? Защото в Италия това се случва. Към този момент, вашите действия показват, че вие искате всичко това да се случи и на нас. С постове и снимки във Фейсбук нищо няма да променим. С пиенето на ракия по квартални магазини също. Няма да помогнете с думите:,,Мене вирус не ме лови!" и безкрайните конспиративни теории, за това как този вирус не съществува и всичко е лъжа. Хайде, който не вярва и смята, че вирусът е лъжа да стане доброволец в болница, която се бори за живота на заразените, нека види страха в очите на едни от най-големите ни асове в медицината, когато се изправят срещу КОВИД-19. Трябва да разберем, че всяко едно омаловажаване на случващото се ще ни коства човешки животи. Не можем да очакваме полицията да е навсякъде, но винаги можем да сигнализираме на безплатния телефон 112 или горещите линии свързани с извънредното положение и КОВИД-19, когато станем свидетели на нередност. Защото това вече е проява на истинска гражданска отговорност, присъща на един интелигентен и разсъдлив гражданин от XXI-ви век от държава-членка на ЕС. Това е най-малкото, което можем да направим, но да разберем колко сериозно е положението, да достигнем самосъзнанието, че разпространението на заразата е в нашите ръце, да ограничим социалните си контакти до минимум, да си останем вкъщи е всичко, което се иска от нас. Защото всеки един от нас е важна част от борбата срещу спирането/ограничаването на разпространението на вируса..."

Нека бъдем наистина отговорни и креативни в тези трудни времена! Дните са трудни за целия свят. Живеем притеснени за случващото се. Стойте си наистина вкъщи и спазвайте препоръките, сигурен съм, че ще победим.