Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кошава - селото, в което не се продават къщи

8
село Кошава
Снимка: радио Видин


"Посоките на делника" ни отвеждат  към село Коша̀ва. Селото се намира на брега на река Дунав. Въздухът е прохладен, вода има в изобилие, почвата е плодородна. Традиционно хората тук се занимават с риболов.

 Селото е наречено Кошава, най-вероятно по името на вятъра, който за останалите села изглежда като че ли идва от тази посока. Селото е споменато за пръв път в турски документи на Видински санджак през 1454 г. Интересен е фактът, че през цялата си история Кошава никога не е променяла името си. Още от римско време към тези места е имало интерес и хората са създавали свои селища. За това говорят останките от римската крепост Ад Марум. Край селото се намира единственото и най-голямото гипсово находище в Република България, в което са съсредоточени 88% от общите залежи.

Село Кошава е било многолюдно село през 70-80 години на миналия век, след демократичните промени  промените, хората намаляват.  
Някога тук е функционирала пивоварна фабрика, основана от унгареца Виктор Олингер през 1895 г. и прекратила съществуването си през 1927 г. , работил е и цех за производство на млечни продукти. В селото има лозови масиви и в момента се строи винарска изба.

 
Кметският наместник Николай Неофитов е от селото, тук  е роден, познава местните хора и лесно поставя приоритетите в работата си. Той е за първа година кметски наместник и амбицията, която си поставя е да направи Кошава уютно и привлекателно място за живот, говорим за хората оставали в селото и за това как се справят с препитанието си:


"В село Кошава  имаше около 400 човека по настоящ адрес... живущите в селото са около 230 човека, селцето е мъничко, китно... Поминъкът ни е в земеделието, препитание дава мина "Кошава", имаме голяма фирма, която се занимава с лозарство... В момента се строи винарска изба, построена е върху стара пивоварна... В момента препитание дават земеделски фирми и хората получават добри възнаграждения, отдават земята си под аренда, не я обработват лично... Има рибари, които се занимават професионално... последните месеци хващаха сомове, бел амур... Работим по проект "Топъл обяд", пет човека бяха одобрени, хората се справят добре, защото пенсиите им са добри, Основната ми задача е почистването на селото, чистотата е приоритет за мен, почистваме плажната ивица, за да могат хората да имат достъп до плажа... Това го правим с младите хора, приятели, хора, които милеят за селото, нямаме назначени за това нещо."
 

Плажът е гордост за местните хора, пясъкът е златист и дребен и през горещото лято тук идват хора от околните села. Хората  сами  си почистват улиците в селото,  разказва кметският наместник Николай Неофитов:


"На доброволен принцип почистваме улиците, дойдоха двама души от община Видин, косачи, които окосиха централната улица около 4 км  Преди 1 месец ми звъннаха от "Резиденция баба" и ни предложиха да ни помогнат. Решихме да реновираме киносалона. Той беше занемарен. Дойдоха пет човека и сега ще ни трябват пари от 5-6 хил. лв за смяна на дограмата, да закупим пердета, пренаредихме паркета, имаше и 20 доброволци от селото и са щастливи, че това нещо ще се възобнови."


Тъй като по-голяма част от жителите са възрастни здравното обслужване на населението е много важно, обяснява Николай Неофитов:


"Имаме си лекар, който посещава селото във вторник и четвъртък, има друго джипи, което е постоянно в Кошава, имаме зъболекарски кабинет, има назначен човек, който купува лекарства на възрастни хора. Имаме и стара църква от 1858 година, реновиран е покривът, направен е църковен навес, всичко е построено с доброволчески труд, жените от певческата група се грижат за двора... събрахме се на Свети Дух."
 

Хората от село Кошава не напускат селото си трайно и безвъзвратно. По-голяма част от тях работят в големите градове, през почивните дни се прибират да си починат у дома и да се заредят за новата работна седмица.  Тук не се предлагат къщи за продан, макар че купувачи има. - разказва кметският наместник Николай Неофитов


"Не се продават къщи, има пустеещи къщи, но не ги продават, идват си хората събота и неделя и почиват на Кошава, Имаме идея да направим фестивал на рибената чорба през септември, желая на всички здраве и да си почистват дворовете и пред къщите, да живеят щастливи в едно почистено село."
 

В село Кошава има традиция в народното и песенното творчество. Основен  пазител на фолклорната съкровищница е местното читалище "Съзнание 1928", което в годините съхранява автентични песни, наричания, обреди и хора. В условията на пандемия работата на читалището определено се затруднява, не се правят репетиции, казва председателят на читалището Милена Кавджиева

"В малка пауза сме и затова решихме да се включим по-дейно в почистването на киносалона. Библиотечната дейност стартира отново, децата идват в библиотеката, спечелихме проект за обновяване на библиотечния фонд, над 3 000 библиоединици имаме. Имаме самодеен състав за автентичен фолклор - певческа група и танцов състав... За щастие сме запазили автентичния фолклор на Кошава, не ги издирваме хората, а се предават от поколение на поколение, успяхме да съхраним автентичния фолклор. Последната награда, която получихме е за автентично хоро на 20-ия юбилеен събор на автентичната влашка румънска песен и танц, организиран  от Асоциацията на власите... Лесно се живее, всички сме много задружни, помагаме си, надяваме младите хора да се завръщат по-често в селата"
 

Детелина Динова е работила 14 години като секретар-библиотекар в читалището, на 64 години е, но не  спира да посещава певческата и танцовата група.  Съществувала е и група, която е пресъздавала интересни обичаи, тази група вече не съществува, разказва Детелина Динова:

"Имахме един обичай, който пресъздавахме от Чупренския край. През 1986 година създадохме тази група и спечелихме златен медал в Копривщица и оттогава ни викаха навсякъде. Сега сме възстановили песните и танците. Имаме една песен, която е на 100 години "Из Видин мома излезе". Пеем влашки песни на влашки език и затова ни викат и в Румъния... Обичам да играя и да пея, то трябва да го имаш отвътре, нас ни научи един старец бай Марин от Антимово на тия хора..."


Групата за автентичен фолклор е участвала във фолклорните фестивали в Копривщица, на Рожен, на Леденика, в Жеравна, в Сърбия, в Букурещ. 

Галина Радионова е работила в кметството 
40 години. Била е 4 мандата кмет, нейната основна цел е била да работи в услуга на хората и да им помага. Затова днес се ползва с уважението на своите съселяни. Днес тя е пенсионер, отдала се е на семейството, с желание се включва в обществената дейност. В момента е самодейка към читалището, участва в танцовата и в певческата група  


"Едно читалище в едно село е като храм... отивам с такова уважение и с охота в  читалището. Там се събираме жените, пеем, винаги като кмет съм била с носията и с китката, говорим си... За селото винаги има какво да се направи, за бита на хората, най-вече с транспорта има проблем не може да отидеш в 12 часа във Видин и да се прибереш чак в 18 часа - тогава има автобус, по-рано имаше и в 14:30 и в 16:30 часа... Аз се възхищавам на младите хора, те много работят и просто искат да помогнат, без да им се плаща."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06