Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ще се справи ли икономиката ни с политическите катаклизми и коронакризата

Снимка: Архив

Пандемията, причинена от коронавируса нанесе огромно сътресение върху европейската и световната икономики. Редица държави от ЕС вече приеха или тепърва са в процес на приемане на бюджетни мерки и мерки в областта на ликвидността и политиката с цел повишаване на капацитета на здравните си системи и оказване на помощ на онези граждани и сектори, които са особено засегнати. У нас, обаче сякаш нещата все още не се взимат насериозно. Политически анализатори от сутрин до вечер броят дните на протести срещу правителството и колко души са участвали в тях до момента. Ще се пропука ли допълнително българската икономика в извънредните условия, при които живеем? България може да остане в зоната на  валутно-курсовия механизъм ERM II дори 10 години и да повтори сценария на Литва и Латвия заради все още неосъществени икономически и съдебни реформи. Това прогнозира в интервю за БНР Ясен Георгиев от Института за икономическа политика. Има минимален период за престой в т.нар. "чакалня на еврозоната", който е 2 години, но няма указана горна граница колко време една държава може да пребивава в това преддверие. Трудно ще бъде тази още година да има добри новини в сферата на икономиката. Очакваме спад на брутния вътрешен продукт около 7%. Все още всички прогнози са за една V-образна криза, тоест много рязък спад през тази година и бързо възстановяване през следващата година, отбеляза Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.

"Когато говорим за тази външна зависимост е изключително важно да следим динамиката на европейските пазари. Ако на европейско равнище ситуацията не се подобри бързо, това съвсем естествено ще удари и българската икономика и всички производствени предприятия и всички сектори, които имат много голяма експозиция към експортните пазари. Това допълнително ще се отрази на вътрешното потребление, което в момента се представя под потенциала си. Една от неизвършените реформи  у нас, които предстои да се случат заради поетите ангажименти, касае и държавните предприятия."- подчерта Ясен Георгиев от Института за икономическа политика. 

Потърсихме за коментар по темата Красимира Георгиева, бивш главен редактор на списание "Икономист", която днес заедно с екипа на списанието работят върху новото издание "Бизнес глобъл". 

"Това е моментът, в който държавата с всичките и тлъстинки, както обича да се изразява сегашния ни премиер, трябва да реагира. Когато се затваря един бранш, който явно ще продължи да изпитва трудности се отварят други възможности, но тези възможности за да ги използват тези млади хора, трябва много фокусирана и целенасочена промяна на професионални умения и това е нещото, което сега държавата може да направи-  бързо и спешно да ги насочи към сектори, които се отварят за работна ръка. Една от основните причини, поради които България се движи много бавно напред е именно липсата на гъвкавост."- каза Красимира Георгиева, бивш главен редактор на списание "Икономист".

Икономиката на Северозапада се определя от големия гигант АЕЦ "Козлодуй", след като редица заводи от социализма затваряха врати един след друг през годините на прехода. Съществуват и много частни предприятия, които все още успяват да оцелеят. Диана Върганова е управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия. Според нея правителството е длъжно да вкара нови хора в управлението, за да се стабилизира икономиката на страната.

"За нас е много важно в момента, независимо от вътрешните катаклизми, които са в държавата, правителството да вкара нови хора, да направи основно преструктуриране, но да бъде запазено, тъй като без правителство нищо няма да потече на никъде ... Част от нашите клиенти започнаха наистина да се връщат на работа, което нас ни радва. Ние ще отчетем един спад от около 20-25%. Всички клиенти се интересуват от това, доколко стабилна е държавата. Никой не иска да инвестира в една анархия, независимо от това какви са отношенията с фирмите. Това са основни неща и незнам как някои хора не го разбират."- коментира Диана Върганова.

Видинчани са категорични, че трябва да се извършат структурни реформи в управлението, за да се стабилизира и икономиката на страната ни. 

"Мисля, че няма да се справим, ако продължи разпределението на парите да се извършва по същия начин. пари са отпуснати и преди това, но къде отиват ... Трябва да се изравним с Европейския съюз, да изравним банковата система, за да може един бизнес в България да заработи нормално."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06