Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще се справи ли икономиката ни с политическите катаклизми и коронакризата

Снимка: Архив

Пандемията, причинена от коронавируса нанесе огромно сътресение върху европейската и световната икономики. Редица държави от ЕС вече приеха или тепърва са в процес на приемане на бюджетни мерки и мерки в областта на ликвидността и политиката с цел повишаване на капацитета на здравните си системи и оказване на помощ на онези граждани и сектори, които са особено засегнати. У нас, обаче сякаш нещата все още не се взимат насериозно. Политически анализатори от сутрин до вечер броят дните на протести срещу правителството и колко души са участвали в тях до момента. Ще се пропука ли допълнително българската икономика в извънредните условия, при които живеем? България може да остане в зоната на  валутно-курсовия механизъм ERM II дори 10 години и да повтори сценария на Литва и Латвия заради все още неосъществени икономически и съдебни реформи. Това прогнозира в интервю за БНР Ясен Георгиев от Института за икономическа политика. Има минимален период за престой в т.нар. "чакалня на еврозоната", който е 2 години, но няма указана горна граница колко време една държава може да пребивава в това преддверие. Трудно ще бъде тази още година да има добри новини в сферата на икономиката. Очакваме спад на брутния вътрешен продукт около 7%. Все още всички прогнози са за една V-образна криза, тоест много рязък спад през тази година и бързо възстановяване през следващата година, отбеляза Ясен Георгиев от Института за икономическа политика.

"Когато говорим за тази външна зависимост е изключително важно да следим динамиката на европейските пазари. Ако на европейско равнище ситуацията не се подобри бързо, това съвсем естествено ще удари и българската икономика и всички производствени предприятия и всички сектори, които имат много голяма експозиция към експортните пазари. Това допълнително ще се отрази на вътрешното потребление, което в момента се представя под потенциала си. Една от неизвършените реформи  у нас, които предстои да се случат заради поетите ангажименти, касае и държавните предприятия."- подчерта Ясен Георгиев от Института за икономическа политика. 

Потърсихме за коментар по темата Красимира Георгиева, бивш главен редактор на списание "Икономист", която днес заедно с екипа на списанието работят върху новото издание "Бизнес глобъл". 

"Това е моментът, в който държавата с всичките и тлъстинки, както обича да се изразява сегашния ни премиер, трябва да реагира. Когато се затваря един бранш, който явно ще продължи да изпитва трудности се отварят други възможности, но тези възможности за да ги използват тези млади хора, трябва много фокусирана и целенасочена промяна на професионални умения и това е нещото, което сега държавата може да направи-  бързо и спешно да ги насочи към сектори, които се отварят за работна ръка. Една от основните причини, поради които България се движи много бавно напред е именно липсата на гъвкавост."- каза Красимира Георгиева, бивш главен редактор на списание "Икономист".

Икономиката на Северозапада се определя от големия гигант АЕЦ "Козлодуй", след като редица заводи от социализма затваряха врати един след друг през годините на прехода. Съществуват и много частни предприятия, които все още успяват да оцелеят. Диана Върганова е управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия. Според нея правителството е длъжно да вкара нови хора в управлението, за да се стабилизира икономиката на страната.

"За нас е много важно в момента, независимо от вътрешните катаклизми, които са в държавата, правителството да вкара нови хора, да направи основно преструктуриране, но да бъде запазено, тъй като без правителство нищо няма да потече на никъде ... Част от нашите клиенти започнаха наистина да се връщат на работа, което нас ни радва. Ние ще отчетем един спад от около 20-25%. Всички клиенти се интересуват от това, доколко стабилна е държавата. Никой не иска да инвестира в една анархия, независимо от това какви са отношенията с фирмите. Това са основни неща и незнам как някои хора не го разбират."- коментира Диана Върганова.

Видинчани са категорични, че трябва да се извършат структурни реформи в управлението, за да се стабилизира и икономиката на страната ни. 

"Мисля, че няма да се справим, ако продължи разпределението на парите да се извършва по същия начин. пари са отпуснати и преди това, но къде отиват ... Трябва да се изравним с Европейския съюз, да изравним банковата система, за да може един бизнес в България да заработи нормално."- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Партиите са виновни, че голяма част от гражданите не се превръщат в гласоподаватели

Избори. След изборите - отново избори: изречение, което обрисува живота в България през последните четири години. Отличава ли се сегашната надпревара за новата изпълнителна и законодателна власт от предизборните кампании през изминалите години? Какви са изводите и зададени ли са вече следизборните посоки?  Предимствата и недостатъците на..

публикувано на 06.06.24 в 10:00

Работим ли повече от другите европейци?

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа),..

публикувано на 05.06.24 в 10:45

Може ли предприемачеството да бъде социално

Предприемчиви ли са българите? Атрактивност или практичност търсят младите хора при избора на професия? Печалбата ли е всичко или е важен и приносът към обществото? Работещ вариант за изпадналите от трудовия пазар ли е социалното предприемачество? Отговорите търсихме в "Посоките на делника".  Не са малко хората в България, които не работят, не..

публикувано на 04.06.24 в 14:26

Защо има икономически различия между държавите в Европейския съюз

Страните от ЕС имат значителни разлики в стандартите на покупателната способност. Икономически различия съществуват не само между държавите членки, но и между регионите. Значителна финансова подкрепа чрез европейски фондове и програми, насърчава икономическото сближаване, инвестициите, подобряване на качеството на живот.  Различията в икономическото..

публикувано на 03.06.24 в 16:49

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00