Млади и стари в село Осен се обединяват в обща кауза

Днес в селото живеят 130 души, повечето от които възрастни. Част от местните хора през лятото живеят в родното си село, а през зимата са в градовете.

Иначе село Осен е било едно от големите села в региона, стигало е до 1 800 жители, земеделието е бил основният им поминък, а предпоставка за това е плодородната земя, която ражда всичко - разказва кметският наместник Лиляна Лазарова:

"Имало е училище в миналото, негов директор е бил Христо Петков Христов, той пише книга, в която представя тезата за това, че Христо Ботев е роден в Осен. Една баба му е разказала тази история...как дядото на Ботев дядо Петко е живял в Осен и имал много имоти, бакалница и воденичка ...Идват черкези и той решава да избяга във Влашко. Коли две крави, събира селото и прави угощение за прощаване, взима каквото може със себе си, а златото скрива в яза на воденичката и избягва ...След време синът му се връща да търси имането си и тук отваря училище и тук се ражда и сина му Христо. Тогава той отворил училище в Осен, където учел децата и от съседните села. Новороденият Христо бил кръстен в църквата на с. Девене, тъй като в Осен не е имало Божи храм. По стечение на обстоятелствата точно тази страница от църковния регистър е била откъсната. През есента на 1850 г. Ботьо Петков напуснал Осен и станал учител в Калофер. Христо тогава бил на 2 години и осем месеца. Старите хора казват, че това е истина..." 

Освен легендата, за която старите хора разказват,  основание за това, че тук е роден българският поет и революционер, се откриват в думите на самия Христо Ботев, написани в "Примери от турско правосъдие - Из пътни бележки"- публикувани в броеве 1, 2, 4 и 5 на в. “Дума на българските емигранти” през 1871 г.: “...Такива чувства изпитах, като влизах и в родното си село Осен, до Вратца...”

Тези думи са изписани и на паметника с барелефа на поета-революционер, който жителите на селото издигат по инициатива  на инж. Владимир Пешев, скулптора Димитър Хубенов, архитект Дочо  Дочев, Цветко Милетиев и Крум Кръстев - тогавашните кметове на община Криводол и село Осен. Паметникът-барелеф е открит на 5.10.1987 г., а за него са изразходвани 7 200 лв. 

Днес в село Осен няма училище, няма и детска градина, но пък активно работи Пенсионерски клуб "Христо Ботев". 

Клубът се намира на партера в сградата, в която се помещава кметството. Наскоро добра инициатива подема един млад човек в селото, Калин Манчев - да се съберат парични дарения  и да се направи ремонт  на пенсионерския клуб. Защото това е мястото, което е сърцето на селото. Тук се пие кафе, провеждат се събрания, избори, идват гости. За радост - хората се отзовават. Всеки дава колкото може и от сърце.

"56 са членовете на клуба, в инициативата за дарение се включиха 16-17 човека, вече 1200 лв имаме събрани, имаме дарение чисто нов хладилник, правим това, за да ремонтираме клуба, направихме ремонт на тоалетните..."- казва Лиляна Лазарова

Оказва се, че социалните мрежи са мощен инструмент за случване на всякакви неща, в случая - започва събиране на пари за ремонта на пенсионерския клуб, и за това основно помага Калин Манчев, който споделя  във фейсбук инициативата на пенсионерския клуб.  Калин е израстнал в това село, много от роднините му и приятелите са тук, той смята, че кампаниите от този род са необходими:
 
"Разбрах, че клубът има проблеми, които не са от вчера, това, което можех да предложа, беше съдействие във формата на организирана кампания. ...Хората са пенсионери, не се радват на особена съгласуваност помежду си и това, което можех да направя, е да напиша, това, което написах, предизвикам събития, които не биха се случили... Хората разпознаха инициативата като своя и бавно и полека се случва...Младите хора не се нуждаят от особена агитация, те сами предложиха помощта си, младите не са трудни...кампанията върви, хората трябва да обикнат това, което се случва .."

Иначе младите хора нямат помещение,  където да се събират и това е следващата цел, която си поставя Калин - да се намери подходящо място, което да се ремонтира и да бъде обединителен център за децата и младежите в Осен. А дарителската инициатива за пенсионерския клуб продължава, средствата ще бъдат вложени по най-добрия начин. 

Надка Христова е от село Осен, тук е родена, в момента е на 72 години и всеки ден идва в пенсионерския клуб. Преди време към клуба организират певческа женска група и започват да се готвят за участие в различни конкурси и надпявания - разказва Надка Христова.
Тя и нейните съселяни се оплакват, че няма автобус, който да минава през селото поне веднъж в седмицата, за да могат да стигат до общинския център.

 

Донка Атанасова не е от селото, от Варна е, заселва се тук със съпруга си преди десетина години и взима активно участие в дейността на пенсионерския клуб, известно време е и негов ръководител. Според нея това е единственото останало огнище, което дава живот на селото, животът на селото е в клуба, а ремонтът му е бил крайно наложителен, тъй като откакто е създаден клубът, не е ремонтирано помещението, споделя жената. 

"Продължаваме дарителската кампания, тя не спира. Направих едно табло, на което нанасям всеки лев, който пристига, поименно на всеки, а който не желае, анонимно и насреща сумичката, това за по-голяма откритост, да няма и капка съмнение. И да похваля и дечицата на Осен, дойдоха и много помогнаха.."

Лиляна Лазарова е първи мандат  кметски наместник, познава местните хора, знае проблемите и необходимостите на селото и си поставя доста задачи, които би желала да свърши през мандата си:

"Искам да направя покрива на сградата на кметството и комините, да се сложи теракот по коридорите, да се боядиса сградата отвън и отвътре, да се сложи  икономично осветление, ремонт на стаята на кмета, шкафове, да се направи тротоара по булевард "Георги Димитров" и да се направят бордюри, да се асфалтира площада, изкопан след направата на шосето, нова водосточна тръба на ул "Христо Михайлов" и да се асфалтира, защото  това е връзката на хората от горната махала с центъра, да се закупи косачка и тример , прожектори за осветление на черквата, да се подмени ВиК в селото, която е много стара, тоалетната към читалището да се ремонтира, да се направи бразда до последните къщи на селото, защото водата прави големи поражения."
 

Кметовете и кметските наместници  във всички населени места се надяват да заработят и програмите за заетост, в които да могат да се включат. Социалните програми в момента не са достатъчни.

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.