Какви са предпоставките за обявяването на Независимостта?
След събитията в края на 19 век България живее почти три десетилетия живот на сравнително свободна държава, израснало е ново поколение политици, които имат и способността, и желанието да извършат величествен акт, какъвто е Независимостта. Второто нещо, което се е променило, е, че България вече има една от най-сериозните армии на Балканския полуостров. България има и икономика, която довежда в 1908 година до най-високия стандарт на Балканския полуостров. България стои много стабилно във вътрешнополитически план. Остава последното решение- да намери върха на своята държавност- да обяви своята независимост и да се завърне там, където ѝ е мястото на картата на Европа- като самостоятелна държава. В 1908 година и шансът е на страната на България. Княз Фердинант успява да направи успешна дипломатическа совалка и международната обстановка е благоприятна към България."
Последиците от този акт
"В крайна сметка в Търново е обявен манифестът за независимостта на България и Фердинант получава титлата Цар на българите. Това е апотеозът, крайната точка, до която се стига в българската държавност и вече 112 години ние вече сме наистина европейска държава, независимо от спадовете, възходите и перипетиите, които преживяваме в исторически план.
Пряка последица от 1908 година е обединената маса народ, която стои зад своите идеи, която подкрепя всички действия на своето управление. Но малко по-късно ще се стигне до разединението на българския народ. Войните, които водим, докарват период на страхотно разединение на българите. От 1918 година насетне в България няма мир, което не е свършило и до днес. Този дух на българите за обединение изчезва и ние днес трябва да го намерим отново, ако искаме да се върнем на позициите, в които можем да правим такива събития, като 22 септември 1908 година."
Посланието на празника
"В събития, като 22 септември, трябва да се загледаме много по-внимателно и да си направим преценка за това днес къде сме и какво правим. Трябва да намерим сили в себе си да променим духа си и най-вече да променим поведението си, да заровим веднъж завинаги противоречията и противопоставянето, да вървим по нов път."
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата. На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата. Реализацията на..
Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..
Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..
На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването. Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..
Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината. То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...