"Тази година проучването казва, че политиците имат изключително силно доминиращо влияние върху външния натиск, поне там, където се случва в медиите, които го усещат върху себе си, то е в пъти по-голямо от икономическите субекти, рекламодателите, дори държавни, общински институции. Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че ако има външен натиск, той идва от политици и в пъти по-малко от икономически субекти", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и университетски преподавател.
Друг от изводите в доклада е, че централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима анкетирани журналисти са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те вече са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Общият прочит на тези данни показва, че регионалната журналистика вече е изчезващ вид. 
"Наистина през последните години се наблюдава намаление на броя на сериозните регионални издания. Новите технологии най-вече засягат вестниците, тъй като издаването на печатно издание е доста скъпо начинание. Другите проблеми, които влияят върху регионалната журналистика, са ограниченият рекламен пазар и невъзможността да се заплащат достатъчни възнаграждания на журналистите. Въпреки това не може да се говори за "умиране" на регионалните медии, защото пък се появяват много сайтове. Те компенсират, макар и с по-ограничен ресурс и по-малка информация... Както е в цяла Европа, така и в България рано или късно гражданите ще осъзнаят, че регионалните медии им създават един качествен продукт, който им осигурява възможност по-бързо да се ориентират, по-добре да живеят, да виждат проблемите и да намират решения. Когато местният бизнес и власт разберат, че местните медии заслужават по-добра подкрепа, за да правят по-качествен продукт, нещата ще се случат...", коментира Иво Йорданов, собственик на регионалното издание "Северозапад днес".
Различни проучвания поставят страната ни в дъното на класациите по свобода на словото и медиите. За да разчупи общественото мнение, че медиите все повече се превръщат в говорители на властта или на други политически субекти, наскоро в съботно-неделния ефир на Българското национално радио започна излъчването на предаването "Политически НЕкоректно". Водещи са журналистите Силвия Великова и Петър Волгин.
"Концепцията е да бъде колкото се може по-некоректно спрямо властта, но не само политическата, а всяка една власт, за която се сетите. Т.е. всички онези представи, които съществуват като "единствено правилни", като "единствено възможни" ние се опитваме в нашето предаване да ги разколебаваме, да казваме, че хората не трябва да мислят по един и същи начин, не трябва да мислят в клишето, в нормата... За жалост, като че ли наистина има влошаване на медийната среда в България. Ние, които работим в системата на националното радио, сме удивително щастливи, защото в радиото през всичките години, въпреки различните ръководства, винаги е съществувала една свобода. Една свобода, за която в много други медии могат само да мечтаят. Имаме възможността да казваме това, което мислим, да каним хората, които смятаме, че трябва да бъдат поканени без да се съобразяваме с това дали те се харесват на началниците или не. БНР си остава един остров на независимостта и това трябва да бъде използвано, за да показваме, че може да се говори и да се прави журналистика и свободно", обясни Петър Волгин.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
В рубриката "Добро утро, кмете", днес ще посетим село Балей в община Брегово. То е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край граничната река Тимок и на 3 км от река Дунав. Това стратегическо място оказва се, че днес с нищо не е допринесло за развитието на селото. Напротив. Река Тимок, която тече близо до площада..
Правителството набеляза 37 мерки срещу войната по пътищата. На съвещание при премиерът Росен Желязков министри и представители на неправителствения сектор, както и семейства, загубили близките си в катастрофи, обсъдиха организационните проблеми в работата на институциите, отговорни за контрола на трафика по пътищата. Реализацията на..
Броят на фалитите в България ще нарасне с по 2% през тази и следващата година, тъй като все повече компании изпитват затруднения да изплащат задълженията си, а проблемните сектори се увеличават. Бавните и сложни процедури за обявяване на несъстоятелности още повече усложняват положението. Това се посочва в изследване на глобалния застраховател..
Ако беше пуснат пътят Ботевград-Мездра, вероятно Сияна щеше да е жива. Това призна регионалният министър Иван Иванов. Именно заради продължаващия вече 4 години строеж на пътя, тежкотоварният трафик е отклонен по обходни маршрути. Нелепата загуба на 12-годишното момиче разтърси България. На редица места в страната се организират протести срещу лошото..
На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В България се чества професионалният празник на работещите в здравеопазването. Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България е Ден на здравния работник от 1964 г. Всяка година на тази дата глобалната здравна инициатива приканва всички да се..
Говежда е село в община Георги Дамяново, на 31 км от областния град Монтана, високо в планината. То се е разположило в долина на горното течение на река Огоста, която минава през него, изградени са два бетонни и два въжени моста. Името на селото възниква от факта, че тук са се отглеждали много животни, крави и овце. Но не е само..
Близо 60% от българите подкрепят изучаването на религия в училище и вярват, че това ще допринесе за изграждането на морални ценности у учениците, сочат социологическите проучвания. Представители на Светия синод и образователното министерство продължават да прецизират и детайлизират въвеждането на предмета "Религия“ като редовен в страната...
Предимно облачно
Разкъсана облачност