"Тази година проучването казва, че политиците имат изключително силно доминиращо влияние върху външния натиск, поне там, където се случва в медиите, които го усещат върху себе си, то е в пъти по-голямо от икономическите субекти, рекламодателите, дори държавни, общински институции. Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че ако има външен натиск, той идва от политици и в пъти по-малко от икономически субекти", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и университетски преподавател.
Друг от изводите в доклада е, че централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима анкетирани журналисти са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те вече са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Общият прочит на тези данни показва, че регионалната журналистика вече е изчезващ вид.
"Наистина през последните години се наблюдава намаление на броя на сериозните регионални издания. Новите технологии най-вече засягат вестниците, тъй като издаването на печатно издание е доста скъпо начинание. Другите проблеми, които влияят върху регионалната журналистика, са ограниченият рекламен пазар и невъзможността да се заплащат достатъчни възнаграждания на журналистите. Въпреки това не може да се говори за "умиране" на регионалните медии, защото пък се появяват много сайтове. Те компенсират, макар и с по-ограничен ресурс и по-малка информация... Както е в цяла Европа, така и в България рано или късно гражданите ще осъзнаят, че регионалните медии им създават един качествен продукт, който им осигурява възможност по-бързо да се ориентират, по-добре да живеят, да виждат проблемите и да намират решения. Когато местният бизнес и власт разберат, че местните медии заслужават по-добра подкрепа, за да правят по-качествен продукт, нещата ще се случат...", коментира Иво Йорданов, собственик на регионалното издание "Северозапад днес".
Различни проучвания поставят страната ни в дъното на класациите по свобода на словото и медиите. За да разчупи общественото мнение, че медиите все повече се превръщат в говорители на властта или на други политически субекти, наскоро в съботно-неделния ефир на Българското национално радио започна излъчването на предаването "Политически НЕкоректно". Водещи са журналистите Силвия Великова и Петър Волгин.
"Концепцията е да бъде колкото се може по-некоректно спрямо властта, но не само политическата, а всяка една власт, за която се сетите. Т.е. всички онези представи, които съществуват като "единствено правилни", като "единствено възможни" ние се опитваме в нашето предаване да ги разколебаваме, да казваме, че хората не трябва да мислят по един и същи начин, не трябва да мислят в клишето, в нормата... За жалост, като че ли наистина има влошаване на медийната среда в България. Ние, които работим в системата на националното радио, сме удивително щастливи, защото в радиото през всичките години, въпреки различните ръководства, винаги е съществувала една свобода. Една свобода, за която в много други медии могат само да мечтаят. Имаме възможността да казваме това, което мислим, да каним хората, които смятаме, че трябва да бъдат поканени без да се съобразяваме с това дали те се харесват на началниците или не. БНР си остава един остров на независимостта и това трябва да бъде използвано, за да показваме, че може да се говори и да се прави журналистика и свободно", обясни Петър Волгин.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Проблемът с манипулираните километражи засяга голям процент от автомобилите втора ръка у нас. Потърпевши от измамата са собствениците, коментира за Радио ВИДИН евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, който е пряко ангажиран с намирането на решение на проблема. Освен финансовата загуба, която търпят собствениците, под въпрос е и..
В рубриката "Добро утро, кмете" поемаме на кратко, но вдъхновяващо пътешествие из българския Северозапад. Ще се спрем в едно малко, но живо кътче от страната - не само с красива природа, но и с хора с големи сърца. Ще научим истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. И..
Със заявки за сблъсъци между власт и опозиция започва новият политически сезон. Част от опозицията е готова с вот на недоверие на тема "завладяната държава", който акцентира върху корупцията по високите етажи. Макар че началото на парламентарната сесия беше съпътствано от протест, от управляващото мнозинство изразяват увереност за консолидация в..
Министерството на труда и социалната политика (МТСП) предлага минималната работна заплата да достигне 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Това увеличение от 12.6% ще засегне доходите на близо 600 000 души в България. Минималната почасова ставка ще бъде 7,31 лв. (3,74 евро). Повишението на минималната заплата ще подобри финансовото..
Преосмисляне на общинските финанси предлага анализ на Световната банка. Сред препоръките са актуализация на данъчната основа на имотите в България в следващите 12 до 18 месеца, както и отпадане на отстъпката от 50% за основното жилище. Предложенията не са нещо ново и неочаквано и повече от десетилетие се води разговор за адекватен механизъм за..
Предизвикателството "саниране"- какви стъпки предстоят и как най-плавно да премине целият процес за всички участници? Експертни консултации на сдруженията на собствениците предлагат от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК). Сдружението за защита на потребителите в сектор "Строителство" подпомага собствениците при контрола..
Този петък рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в Сталийска махала - най-голямото населено място в община Лом. То е разделено на две махали, но те образуват едно сплотено село, по думите на местните, с които се срещнахме по време на гостуването ни там. Въпреки че през последните години населението е намаляло, в Сталийска махала все още има..