Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

АЕЖ: Политическият натиск над медиите се увеличава

Снимка: БГНЕС

Регионалната журналистика се превръща в изчезващ вид. Медийната среда в България продължава да се влошава, а политическият натиск върху журналистите рязко се е увеличил. Наблюдава се пренебрежително и арогантно отношение от страна на институциите към критични медии. Почти всеки втори български журналист дава оценки за свободата на словото в България „лоша“ и „много лоша“. Изводите са от годишното проучване за свободата на словото на Асоциацията на европейските журналисти. Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 3 май - 10 юни, която се попълва доброволно. 204 журналисти са попълнили анкетата. Статистическата обработка е на агенция „Алфа рисърч“.


"Тази година проучването казва, че политиците имат изключително силно доминиращо влияние върху външния натиск, поне там, където се случва в медиите, които го усещат върху себе си, то е в пъти по-голямо от икономическите субекти, рекламодателите, дори държавни, общински институции. Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че ако има външен натиск, той идва от политици и в пъти по-малко от икономически субекти", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и университетски преподавател.



Друг от изводите в доклада е, че централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима анкетирани журналисти са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те вече са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Общият прочит на тези данни показва,  че  регионалната журналистика вече е изчезващ вид.


"Наистина през последните години се наблюдава намаление на броя на сериозните регионални издания. Новите технологии най-вече засягат вестниците, тъй като издаването на печатно издание е доста скъпо начинание. Другите проблеми, които влияят върху регионалната журналистика, са ограниченият рекламен пазар и невъзможността да се заплащат достатъчни възнаграждания на журналистите. Въпреки това не може да се говори за "умиране" на регионалните медии, защото пък се появяват много сайтове. Те компенсират, макар и с по-ограничен ресурс и по-малка информация... Както е в цяла Европа, така и в България рано или късно гражданите ще осъзнаят, че регионалните медии им създават един качествен продукт, който им осигурява възможност по-бързо да се ориентират, по-добре да живеят, да виждат проблемите и да намират решения. Когато местният бизнес и власт разберат, че местните медии заслужават по-добра подкрепа, за да правят по-качествен продукт, нещата ще се случат...", коментира Иво Йорданов, собственик на регионалното издание "Северозапад днес".

Различни проучвания поставят страната ни в дъното на класациите по свобода на словото и медиите. За да разчупи общественото мнение, че медиите все повече се превръщат в говорители на властта или на други политически субекти, наскоро в съботно-неделния ефир на Българското национално радио започна излъчването на предаването "Политически НЕкоректно". Водещи са журналистите Силвия Великова и Петър Волгин.


"Концепцията е да бъде колкото се може по-некоректно спрямо властта, но не само политическата, а всяка една власт, за която се сетите. Т.е. всички онези представи, които съществуват като "единствено правилни", като "единствено възможни" ние се опитваме в нашето предаване да ги разколебаваме, да казваме, че хората не трябва да мислят по един и същи начин, не трябва да мислят в клишето, в нормата... За жалост, като че ли наистина има влошаване на медийната среда в България. Ние, които работим в системата на националното радио, сме удивително щастливи, защото в радиото през всичките години, въпреки различните ръководства, винаги е съществувала една свобода. Една свобода, за която в много други медии могат само да мечтаят. Имаме възможността да казваме това, което мислим, да каним хората, които смятаме, че трябва да бъдат поканени без да се съобразяваме с това дали те се харесват на началниците или не. БНР си остава един остров на независимостта и това трябва да бъде използвано, за да показваме, че може да се говори и да се прави журналистика и свободно", обясни Петър Волгин.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Село Разград

Село Разград възстановява читалищните традиции

Екипът на Радио Видин гостува в село Разград, община Вълчедръм. С познатия ни град Разград са общи не само имената, но и историята на двете населени места. По време на османското робство мигриращо българско население от град Разград се установява да живее в махала Разград, непосредствено до съществуващото тогава село Крумово- основано около 1764..

публикувано на 31.10.25 в 12:00

Успяваме ли да заделим бели пари за черни дни?

75% от българите нямат спестявания, а 25% от пълнолетните българи, или малко над 1,4 млн. души, спестяват, показва проучване на Изследователски център "Тренд", направено по поръчка на ЕКИП (Експертния клуб за икономика и политика ). Въпреки това, през последната една година се наблюдава чувствително увеличение на броя на спестовните българи - 170..

публикувано на 30.10.25 в 12:16

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06