
"Тази година проучването казва, че политиците имат изключително силно доминиращо влияние върху външния натиск, поне там, където се случва в медиите, които го усещат върху себе си, то е в пъти по-голямо от икономическите субекти, рекламодателите, дори държавни, общински институции. Близо 70% от анкетираните журналисти казват, че ако има външен натиск, той идва от политици и в пъти по-малко от икономически субекти", каза авторът на доклада д-р Илия Вълков, член на УС на АЕЖ-България, журналист и университетски преподавател.

Друг от изводите в доклада е, че централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция. Ако през 2015 г. двама от трима анкетирани журналисти са посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те вече са трима от четирима, или 76,3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Общият прочит на тези данни показва, че регионалната журналистика вече е изчезващ вид. 
"Наистина през последните години се наблюдава намаление на броя на сериозните регионални издания. Новите технологии най-вече засягат вестниците, тъй като издаването на печатно издание е доста скъпо начинание. Другите проблеми, които влияят върху регионалната журналистика, са ограниченият рекламен пазар и невъзможността да се заплащат достатъчни възнаграждания на журналистите. Въпреки това не може да се говори за "умиране" на регионалните медии, защото пък се появяват много сайтове. Те компенсират, макар и с по-ограничен ресурс и по-малка информация... Както е в цяла Европа, така и в България рано или късно гражданите ще осъзнаят, че регионалните медии им създават един качествен продукт, който им осигурява възможност по-бързо да се ориентират, по-добре да живеят, да виждат проблемите и да намират решения. Когато местният бизнес и власт разберат, че местните медии заслужават по-добра подкрепа, за да правят по-качествен продукт, нещата ще се случат...", коментира Иво Йорданов, собственик на регионалното издание "Северозапад днес".
Различни проучвания поставят страната ни в дъното на класациите по свобода на словото и медиите. За да разчупи общественото мнение, че медиите все повече се превръщат в говорители на властта или на други политически субекти, наскоро в съботно-неделния ефир на Българското национално радио започна излъчването на предаването "Политически НЕкоректно". Водещи са журналистите Силвия Великова и Петър Волгин.

"Концепцията е да бъде колкото се може по-некоректно спрямо властта, но не само политическата, а всяка една власт, за която се сетите. Т.е. всички онези представи, които съществуват като "единствено правилни", като "единствено възможни" ние се опитваме в нашето предаване да ги разколебаваме, да казваме, че хората не трябва да мислят по един и същи начин, не трябва да мислят в клишето, в нормата... За жалост, като че ли наистина има влошаване на медийната среда в България. Ние, които работим в системата на националното радио, сме удивително щастливи, защото в радиото през всичките години, въпреки различните ръководства, винаги е съществувала една свобода. Една свобода, за която в много други медии могат само да мечтаят. Имаме възможността да казваме това, което мислим, да каним хората, които смятаме, че трябва да бъдат поканени без да се съобразяваме с това дали те се харесват на началниците или не. БНР си остава един остров на независимостта и това трябва да бъде използвано, за да показваме, че може да се говори и да се прави журналистика и свободно", обясни Петър Волгин.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Зимата приближава, в навечерието сме на новата официална валута, а бюджетът за следващата година продължава да поражда разнопосочни мнения. От опозицията заплашват с големи протести заради еврото, липсата на върховенство на правото и обедняването на страната. Възможни ли са промени в управлението? Как се очертава да изпратим политическата година?..
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..