"Не одобрявам този начин на обучение. Дигиталното обучение е неефективно, цялостната структура на обучението ни се нарушава и трудно успяваме да усвоим учебния материал. Липсват свободните дискусии, не сме добре съсредоточени. Интернет връзката не винаги е силна, това пречи на преподавателите, които също са много претоварени. Не смятам, че ако това онлайн обучение продължи дълго време, след години ще имаме добри лекари, учители и т.н.", обясни Нанси Владимирова от Видин, първокурсничка в Пловдивския университет.
"Повечето колеги сме си по домовете. При онлайн обучението липсва обратната връзка с лекторите. Не е толкова приятно, както присъственото обучение- да си в сградата, да виждаш хората, да контактуваш с тях. Липсата на жива комуникация се отразява и на качеството на образованието. Мисля, че ще ни бъде по-трудно да си вземем изпитите", коментира Радостина Йорданова, студентка втори курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Дори и студентите по медицина в момента се обучават онлайн.
"Има предмети, при които загубата заради дистанционното обучение е много голяма. Има голямо притеснение от наша страна, защото вече една година караме така. Как се учи хирургия онлайн или вътрешни болести? Много е важен контактът с пациента. Определено има пропуски в обучението...", е мнението на Борислава Чотрева, студентка в Медицинския университет в Плевен.
Всеки пети студент у нас не е бил доволен от онлайн обучението си, към което е преминал през пролетта- втория семестър на изминалата академична година, показаха проучванията. След като се очертава и настоящата учебна година в голяма степен да премине чрез дистанционно обучение, експертите предполагат, че делът на неудовлетворените от ситуацията студенти ще се увеличи. Как анализират ситуацията представителите на другата страна в учебния процес- университетските преподаватели?
"Безспорно създалата се кризисна ситуация от март месец насам промени изцяло обучителния процес. Предизвикателство е това, че самите преподаватели не бяха достатъчно готови със своите учебни материали да ги представят на студентите. Възрастовите характеристики на част от хабилитирания персонал- доценти и професори, ги постави пред предизвикателството да работят продължително време в електронна среда и да представят своите материали, които до този момент са били на хартиен носител, в интерактивна среда, което води до дискомфорт и от страна на тези, които получават информация и знание, и тези, които предават знанието по този начин. Не бива да забравяме, че университетите са онова социално място, където хората общуват, създават контакти, приятелства...
Трябва да отчетем, че част от обучителните програми не са апробирани и не са адаптирани към работа в електронна среда. Вярно е, че хуманитарните и обществените науки много по-лесно могат да бъдат преподавани в такава среда, но е вярно и това, че при науки като медицина, технологичните, инженерните науки няма как този процес да се осъществява в онлайн среда, защото резултатите от този тип обучение ще дойдат след 5 или 10 години, когато нивото на компетенциите и познанието на хората, които се обучават така, се окаже, че е твърде ниско. Пандемичната криза ще продължи и в следващите месеци, може би и година, а резултатите от нейното въздействие ще бъдат още по-дълги. Моето мнение е, че хибридното обучение и занапред ще бъде част от учебните ни планове, но при всички случаи трябва да бъде дълбоко диференцирано", обясни университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.
Как се справят в тази обстановка студентите и преподавателите в Русенския университет "Ангел Кънчев", който има филилал и във Видин?
"Колкото и да имаме постижения в областта на онлайн обучението и Русенският университет да е много напред в тези неща, нищо не може да замени традиционната форма на обучение- присъствената, тъй като в нея студентите имат възможност да работят в екипи, обсъжда се, дискутира се, дават се различни идеи, формират се определени умения, които после ще им бъдат полезни в работата. Желая на студентите по повод днешния празник здраве в тези дни на тежки изпитания, да са жизнени, радостни, целеустремени, да следват мечтите си! Те са нашето бъдеще...", каза ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България..
Близо 8 години след протестите в Северозападна България за тунел под Петрохан проектът не е напреднал съществено. В началото на 2018 година, отчаяни от неглижирането на Българския Северозапад, стотици жители на региона излязоха няколко седмици поред на протести с настояване държавата да изгради магистрален път до Видин и тунел под Петрохан. Тогава..
Въвеждането на еврото у нас наближава и това поставя под лупа прехода към европейската валута в редица ключови сектори. Сред тях е и автомобилният сегмент, в който по традиция доминира вносът на употребявани коли. Купуването на кола втора ръка винаги е бил свързан със сравнения, анализи, разбира се, преговори за цената, така нареченото "пазарене" и..
Днес нашият екип гостува на едно спокойно дунавско село - Станево , част от община Лом. Село с богата история, но като много други малки населени места, и тук ежедневието не минава без трудности. Инфраструктура е амортизирана, електрозахранването често създава грижи, а най-сериозният проблем за хората в Станево остава водоснабдяването - старият..
Приключи ли преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра"...
Приключи ли Преходът в България? Изградихме ли истинска демокрация? Има ли влияния още Държавна сигурност (ДС) в политическия живот на страната? Има ли реална пазарна икономика? Отминаха 36 години от началото на промените в България, но темата продължава да създава огромен интерес, показва последното социологическо изследване на агенция "Мяра". Каква..
Според Евростат, България е лидер на Балканите по стандарт на покупателната способност. Страната ни изпреварва Румъния и Гърция и въпреки това, продължава да е сред най-бедните в ЕС. Стандартът на покупателната способност е условна единица, която изравнява това, което парите могат да купят в различните страни. Когато доходите се коригират по..
Дъжд
Облачно
Превалявания
Облачно