"Не одобрявам този начин на обучение. Дигиталното обучение е неефективно, цялостната структура на обучението ни се нарушава и трудно успяваме да усвоим учебния материал. Липсват свободните дискусии, не сме добре съсредоточени. Интернет връзката не винаги е силна, това пречи на преподавателите, които също са много претоварени. Не смятам, че ако това онлайн обучение продължи дълго време, след години ще имаме добри лекари, учители и т.н.", обясни Нанси Владимирова от Видин, първокурсничка в Пловдивския университет.
"Повечето колеги сме си по домовете. При онлайн обучението липсва обратната връзка с лекторите. Не е толкова приятно, както присъственото обучение- да си в сградата, да виждаш хората, да контактуваш с тях. Липсата на жива комуникация се отразява и на качеството на образованието. Мисля, че ще ни бъде по-трудно да си вземем изпитите", коментира Радостина Йорданова, студентка втори курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Дори и студентите по медицина в момента се обучават онлайн.
"Има предмети, при които загубата заради дистанционното обучение е много голяма. Има голямо притеснение от наша страна, защото вече една година караме така. Как се учи хирургия онлайн или вътрешни болести? Много е важен контактът с пациента. Определено има пропуски в обучението...", е мнението на Борислава Чотрева, студентка в Медицинския университет в Плевен.
Всеки пети студент у нас не е бил доволен от онлайн обучението си, към което е преминал през пролетта- втория семестър на изминалата академична година, показаха проучванията. След като се очертава и настоящата учебна година в голяма степен да премине чрез дистанционно обучение, експертите предполагат, че делът на неудовлетворените от ситуацията студенти ще се увеличи. Как анализират ситуацията представителите на другата страна в учебния процес- университетските преподаватели?
"Безспорно създалата се кризисна ситуация от март месец насам промени изцяло обучителния процес. Предизвикателство е това, че самите преподаватели не бяха достатъчно готови със своите учебни материали да ги представят на студентите. Възрастовите характеристики на част от хабилитирания персонал- доценти и професори, ги постави пред предизвикателството да работят продължително време в електронна среда и да представят своите материали, които до този момент са били на хартиен носител, в интерактивна среда, което води до дискомфорт и от страна на тези, които получават информация и знание, и тези, които предават знанието по този начин. Не бива да забравяме, че университетите са онова социално място, където хората общуват, създават контакти, приятелства...
Трябва да отчетем, че част от обучителните програми не са апробирани и не са адаптирани към работа в електронна среда. Вярно е, че хуманитарните и обществените науки много по-лесно могат да бъдат преподавани в такава среда, но е вярно и това, че при науки като медицина, технологичните, инженерните науки няма как този процес да се осъществява в онлайн среда, защото резултатите от този тип обучение ще дойдат след 5 или 10 години, когато нивото на компетенциите и познанието на хората, които се обучават така, се окаже, че е твърде ниско. Пандемичната криза ще продължи и в следващите месеци, може би и година, а резултатите от нейното въздействие ще бъдат още по-дълги. Моето мнение е, че хибридното обучение и занапред ще бъде част от учебните ни планове, но при всички случаи трябва да бъде дълбоко диференцирано", обясни университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.
Как се справят в тази обстановка студентите и преподавателите в Русенския университет "Ангел Кънчев", който има филилал и във Видин?
"Колкото и да имаме постижения в областта на онлайн обучението и Русенският университет да е много напред в тези неща, нищо не може да замени традиционната форма на обучение- присъствената, тъй като в нея студентите имат възможност да работят в екипи, обсъжда се, дискутира се, дават се различни идеи, формират се определени умения, които после ще им бъдат полезни в работата. Желая на студентите по повод днешния празник здраве в тези дни на тежки изпитания, да са жизнени, радостни, целеустремени, да следват мечтите си! Те са нашето бъдеще...", каза ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз. Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология. Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..
Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..
Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..
Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..
Екипът на радио Видин се отправя към село Дълги дел. Намира се в община Георги Дамяново, област Монтана. Планинско село, разположено по горното течение на река Огоста, почти на границата със Сърбия. Селото има древна история. Смята се, че е възникнало по време на римското владичество. Римската империя е водила тежки битки за завладяване на..
С трус във властта ще се запомни настоящата седмица. ДПС на Ахмед Доган оттегли подкрепата си от управляващото мнозинство, защото не желае да подкрепя модела "Пеевски" на корупция и конституционален произвол. От ГЕРБ, БСП и ИТН декларираха, че остават непоколебими в решимостта си да изпълнят приоритетите и ангажиментите, поети пред българското..
Делът на сивата икономика в България расте и вече е 34.6%. До 2017 г. у нас е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
Значителна облачност с дъжд