Каква бе 2020-та година за творци, артисти и изпълнители?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края сме на една година, която като че ли отне нещо от нас. Година на мерки, забрани и правила, през които трябваше да преминаваме, без да правим каквито и да е дългосрочни планове за нещо предстоящо. Обществото може би се научи да живее по друг начин, но хората на изкуството отново се оказаха сред най- уязвимата част от населението. Каква бе музата на творците и имаше ли изобщо тема, която да ги провокира, за да създават своите творби през 2020-та? Липсваха ли масовите прояви, концерти и спектакли на публика и изпълнители? Малко ще е, ако ​​кажем, че тази година бе като никоя друга. Пандемията измени начина, по който виждахме и възприемахме изкуството. Продължителното затваряне на музеите и галериите принуди художниците и творците да търсят нови и иновативни средства да ни покажат посланията си, особено тези, които създават арт инсталации. Много от тях предпочетоха да се съсредоточат върху случващото се в света и смело използваха изкуството си, за да подчертаят социалните проблеми и дебати. Една уникална картина се появи заснета в интернет преди дни, на която се вижда как бяла лястовица се опитва да излети през решетките на малък прозорец навън към ясното небе, отнасяйки маска със себе си. Творбата се казва "Дъхът на надеждата за край на пандемията" и е дело на видинския художник Веселин Маринов- Нацин. Потърсихме автора, за да ни разкаже за картината и емоционалното послание на отиващата си 2020-та година: 

"Няма как да има нормален човек, на когото тази година да му е повлияла добре. Няколко мои приятели, много стойностни хора си отидоха и това не може да не ти даде отражение. Що се отнася до работата ми, художникът се затваря и работи в ателието. Писателят може да пише и в кръчмата, дето има една дума ... Аз направих толкова много картини, колкото никога не съм правил за същия период. За мен това е ползотворен период. Това е адреналин, който те зарежда и дори повече от нещата ми са свързани точно с тази ситуация."- каза Веселин Маринов- Нацин.

"Аз с големи усилия и с огромно щастие успях да обединя около 100-120 човека, всеки направи по малко дарение и заснех 64 минути от бъдещия огромен хит "Христо Ботев", който ще бъде духовната ваксина за нацията. Филмът е в процес на снимане, остават ми още 50 минути да заснема и се надявам успехът от 2020-та да го пренеса в 2021-ва."

Музикантите също трябваше да работят при извънредни условия през отиващата си година. Те бяха принудени да изнасят своите онлайн- концерти пред невидимата публика в интернет пространството. Духовият оркестър и днес продължава да една от гордостите на Народно читалище "Развитие" във Враца. Разговаряхме с Бойчо Димов, дългогодишен диригент на духовия оркестър.

"Както за всички други, така и за нас беше една трудна година. Ние продължихме работа, благодарение на читалищното ръководство, оркестърът продължи да получава заплати, даже и на Коледа изнесохме Коледен концерт. Това е неща, което дано не ни застига по нататък втори път. Да се надяваме, че ще отмине скоро."- каза Бойчо Димов.

Някои изпълнители не се затвориха в себе си и дори, провокирани от всичко случващо се успяха да създават нови песни и дори албуми. Една от най- успешните български рок групи "ЕРИДАН" в трудните условия на 2020-та създаде и записа поредния си студиен албум и зарадва своите почитатели. Разговаряхме със създателя на групата Иво Икономов, който е родом от Монтана. 

"Аз като всеки нормален човек бих оценил годината като неблагоприятна, странна, но по принцип човек не трябва да се отказва от призванието си. Ние решихме да поработим, като използваме това време на пандемия. В края на краищата мисля, че успяхме ... Ние сме малко от непослушните и се събирахме, и свирехме. Това ни предпази от депресията ... Самият албум за нас е може би най- доброто, което  се е получавало. Ние сме същите с друг вокал, обаче чувствам, че израснахме."- сподели Иво Икономов. 

"В личен план за мен беше тест, на професионалното поприще много тежка година, много работа имаше. Общо взето бе ползотворна, но много тежка година. Сега си давам сметка, че аз съм донякъде облагодетелстван, защото моите изяви не са като при музикантите и театралите, свързани пряко със сцената. Ние можем да се затворим в ателието, да не говорим, че и сега чрез интернет ние имаме публика, която не е нужно физически да е при нашите работи ... За твореца като цяло годината е много благоприятна. Това е като при войните, като при епидемиите- при всички положения това, което е стойностно ще се капсулова, но и ще оцелее и всичко мимолетно ще се изпари като роса на слънце."- обясни Красимир Кръстев.